Sarusuberi: Miss Hokusai

Времето: 1814 г.
Мястото: Едо, днес известен като Токио.

Един от най-гъсто населените градове в света, гъмжащ от селяни, самураи, градски жители, търговци, благородници, художници, куртизанки и може би дори свръхестествени същества.

Многоуспешен художник за своето време, а сега в средата на петдесетте си години, Тецузо (Tetsuzo) може да се похвали с клиенти от цяла Япония и неуморно работи в пълния с боклуци хаос на домашното си ателие. Той прекарва дните си в създаване на изумителни произведения на изкуството - от гигантски по размер Бодхидхарма, изобразен на лист хартия с ширина 180 кв. метра, до двойка врабчета, нарисувани върху миниатюрно оризово зърно. Избухлив, крайно саркастичен, без никаква любов към саке или пари, той би взел цяло състояние за всяка работа, която не го интересува истински.

Третата от четирите дъщери на Тецузо и родена от втория му брак е откровената 23-годишна О-Ей (O-Ei), която наследила таланта и упоритостта на баща си и много често рисува вместо него, макар и без да е кредитирана. Изкуството ѝ е толкова силно, че понякога води до неприятности. „Ние сме баща и дъщеря - с две четки и четири клечки, предполагам, че винаги можем да се справим, по един или друг начин.“

Десетилетия по-късно Европа щеше да открие огромния талант на Тецузо. Той щеше да стане най-известен с едно от многото си имена - Кацушика Хокусай (Katsushika Hokusai). Той щеше да хипнотизира Реноар и Ван Гог, Моне и Климт.

Днес обаче малцина знаят за жената, която му помага през целия му живот и има голям принос за неговото изкуство, без да бъде зачетена. Това е неразказаната история на О-Ей, дъщерята на майстор Хокусай - жив портрет на една свободолюбива жена, засенчена от своя екстравагантен баща, развиващ се със смяната на сезоните.