Saiyuki
最遊記
„Генсомаден Саюки” (позната и просто като „Саюки”) е манга (японски комикс), вдъхновена от древното китайско произведение „Пътуване на запад”. В нея се разказва за приказния свят Тогенкио, в който хора и йокаи (демони) живеят в мир... но не за дълго.
В следствие на дързък експеримент, целия Тогенкио е погълнат от странни събития, като най-забележимото и опасно е внезапното освирепяване на дотогава миролюбивите йокаи. Те започват да нападат и ядат хората, да опустошават земите и какво ли още не. Само за година положението става нетърпимо, човеците заживяват в постоянен страх. И тук богинята Канзеон Босацу решава да действа... по свой собствен смахнат начин.
„Саюки” проследява пътуването на четирима приключенци, изпратени от Канзеон, за да спрат напиращото от запад зло. Самите герои въобще не се връзват с представата за добрите самаряни. Вместо това, всеки се води от свои лични причини. Ето кои са те:
Генджо Санзо – високопоставен будистки монах, пряко поел задачата да спре настъпващата заплаха. Но единственото, което го обвързва с будизма е монашеския му пост. Санзо е избухлив, арогантен, егоцентричен и вечно самонадеян. Често изстрелва куршуми от револвера си и псувни от устата си. Целта му е да накаже убийците на своя учител и да си възвърне онова, което те са откраднали.
Сон Гоку – същество, родено от самата природа. Верен спътник на Санзо, въпреки обидите и шамарите, с които монахът постоянно го обсипва. Макар че е над 500-годишен, Гоку изглежда като хлапе и няма никакви признаци да остарява. Интелектът му също е детски, поради което често го наричат „бакасару” (тъпа маймуна). Обича да се бие и да яде (най-вече да яде).
Са Годжо – мелез, роден от забранената връзка между йокай и човек. Обича жените, хазарта, цигарите, алкохола, както и да показва средни пръсти за щяло и нещяло. Не понася някой да му заповядва какво да прави. Приема да помага на Санзо, предимно защото мисията изглежда забавна, но и с надеждата да срещне своя изгубен по-голям брат.
Чо Хакай – най-миловидният и същевременно най-загадъчният от четиримата. Усмивката почти никога не слиза от лицето му, дори когато убива враговете си. Той е винаги тих, спокоен и учтив, но зад тази маска се крие тежко минало пропито с много кръв. Надеждата му е, че помагайки на Санзо, може би ще успее да промени поне малко света, така че никой да не тръгне по неговите стъпки.
И така, четиримата поемат на запад. Оттук започва една история, изпълнена с битки, псувни и хумор, в която се заформя едно непоклатимо приятелство.