Зората на вампира

Тъмната стройна фигура стоеше в сянка, неподвижно. Застинало.

- Върви.

Проехтя над помещението заповедническият му глас.

- Да, господарю. - подчини се момичето със звънлив, приятен тембър и изчезна, сякаш никога не бе стояла там.

Първа Глава – Началото

Учителя прочисти гърло и няколко погледа се впиха с интерес в него.

- Представям ви новата ни ученичка. Тя идва от много далеч и искам да се държите добре...

Момичето стоеше на няколко крачки от преподавателя и гледаше някъде в далечината. Съучениците ‘и се взираха любопитно в нея. Всичко беше някак странно. Те не бяха виждали подобно облекло - тебеширено бледия ‘и тен контрастираше на черните ‘и дрехи. Единственото по-цветно нещо в нея бяха очите – яркочервени. 

- ...нейното име е...

- ...Харуно Сакура... – прекъсна го тя с мек, но пък някак си враждебен глас и се усмихна сухо.

- Д-да...Заповядай да седнеш...там. - учителя посочи с поглед мястото до Инузука Киба.

- Не. – отсече твърдо тя, рязко променяйки изражението си.

- М-моля?!

Тя само хвърли заплашителен поглед към учителя си и се настани до русокосият ученик, седящ срещу нея – Узумаки Наруто.

- Д-добре...И там става... – леко изплашено кимна преподавателя, седна и часът започна.

- Хей, защо избра мен – прошепна ‘и Наруто.

- Мразя кучета. – отвърна простичко тя, макар и русокоското нищо да не разбра.

След около половин час звънеца би и рояк ученици наизлизаха на двора. В училището останаха само няколко човека. Сакура влезе в тоалетната, отпусна клепачи и стисна юмрука си.

- Не мога да се сдържа. – зашептя тя и тръгна обратно по коридорите. Едно момче минаваше покрай нея, тя грубо го хвана и издърпа зад един ъгъл.

- Коя си ти?! – захленчи той жалостно.

- Всеки път един и същи въпрос. – усмихна се момичето. – Коя си ти?! Какво искаш?! Какво правиш?! Няма смисъл да говоря. Ти ще го почувстваш.

Сакура се наведе над него и всичко приключи за около трийсет секунди. Злобна усмивка се появи на лицето ‘и, а по брадичката ‘и се спускаше алена течност...

На другия ден цялото училище беше оживено и всички обсъждаха новината. Сакура пристъпи прага на вратата и всичко притихна. Когато тя се настани, буботенето се възобнови. Наруто също дойде и седна на чина си.

- Здравей. Питах се дали не искаш да... – заговори я той. – ...отидем някъде след училище...

Момичето едва не се усмихна, но със сдържана физиономия отговори:

- Всъщност, да.

- Къде тогава? – зачуди се русокоското.

- Ще те заведа към бъдещето ти. – отвърна му тя повече от загадъчно и подаде едно листче в ръката му. – Чакай ме там.

В коридорите беше много шумно. Наруто така и не се поинтересува какво е станало, но сега реши да разбере. Той леко дръпна настрана едно момиче и я попита.

- Ами, виждаш ли...вчера някой е убил Хоногая Доки-сан...в училище.

Момчето потръпна при тази новина, но продължи пътя си. Изведнъж се сети нещо, извади листчето, което по-рано му бе дала тайнствената му съученичка и го разгърна. Пишеше някакъв адрес.

Наруто вървеше по светлите просторни улици на квартала, после тръгна по една улица, която го заведе до алеята на бяла просторна къща в началото на гората.

- Това трябва да е. – каза си той. – Хм...И все пак не си го представях така.

Сакура отвори вратата преди почукването на съученика си. Тя стоеше там неподвижно, загърната от черно наметало. 

- Влез...

- Какво по-точно ще правим?! – полюбопитства той. Сакура не отговори, а го въведе в светла обширна стая. Тя го настани на дивана и тръгна към един голям стол, подобен на трон. На него стоеше младо на вид момче, с черна къса коса и още по-черни очи.

- Нека те запозная...- прошепна тя. – Това е моя граф...

Сакура положи челото си върху рамото на момчето, внезапно се изправи и тръгна към Наруто.

- Разбира се. Бъдещето ти те очаква. – обърна се тя към Наруто. – Да не го караме да чака.

Сакура свали наметалото и бавно се приближи до Наруто, прошепвайки му набързо няколко изречения. Момчето остана покосено, с широко отворени очи, докато тя се наведе още повече и жадно впи зъби във врата му.

- Ще го убиеш. – обади се чернокосия.

Момичето гневно го погледна.

- Знам кога да спра. – възпротиви се тя и отдели зъбите си от шията на Наруто, който вече беше в капан на отровата.

- Вампир... – прошепна той преди окончателно да падне в ръцете на неописуемата болка.

Следва Продължение...