Глава 6

-Окей,чичо.Казвай кого трябва да ти доведем.-каза Конан.
-Пейн дръж си момичето,че нещо ще гризне дръвцето.-потупа го по рамото чичото.-Значи трябва да ми намерите Кина Никото.Стара приятелка,длъжник съм й.
Живее в Източната Част на Страна на Вятъра – ще я търсите там.
-Ужас!-каза Какузу и ръката му падна.-Конан ти си вещица!Заший ми я обратно!
-Стига сте се лигавили бе!-заповяда им Пейн.
Честно казано на никой не му се ходеше никъде,но кой ли ги питаше?Слънцето печеше много силно..
-Аааа,някой да има слънчеви очила?-пита Хидан,като си сложи ръка на очите.
-За слънчеви очила не знам,ама шамари – бол.-каза му Какузу.
-Оле!-викна Хидан.
-Какво?
-Имам супер яко тяло!-каза той,като се оглеждаше в една река.
Конан изобщо не се поколеба и го бутна.
-Ааа!-извика Хидан.Конан и всички други избухнаха в смях.Но веднага спряха,защото не виждаха Хидано.
-О,боже да не си го убила?-попита Кисаме и тя веднага скочи в реката.
И точно,когато Пейн и викна „Номер е,той не може да умре!”,Хидан изкочи и целуна Конан.
-Какви ги вършиш,бе оръфляк?-пита го тя и веднага отпи от водата и се нажабури над 5 пъти.
-Ти наистина ме харесваш!-каза й Хидан и смигна перверзно.
-Дори не си го и помисляй!-викна му тя и го хвана за гердана на Жашин.-Виж момченце няма да се разберем така.Без лигавщини отиваме да намерим оная и да свършваме с това…
-Леле…
След това никой не продума нищо в продължение на час.Но й никой нямаше сили за това.Слънцето и 35-те градуса температура им ги бяха отнели.
-Може ли да спрем?-попита Тоби.-Ейй там има едно езерце.
-Не мога да продължа повече!-писна Дейдито и запали една цигара.
-Хайде,хайде не бучетe,след малко стигаме до границата..
-Ама…забравихме си паспортите.-разтревожи се Тоби.
-Тоби,миличък ние сме Акатски.Кажеш ли им „Искаш ли да живееш?” и те пускат..-смигна му Конан.

На границата
-Паспортите,моля?
-Виж,животно не искаме да убиваме никой понеже бързаме,така че ще го минем и без паспорти!-каза Пейн.
-Кои сте вие бе?
-Ти сляп ли си?Черни палта,червени облачета..леле много са готини,чак сега го осъзнах..-обясняваше Хидан.-Ъъ..ъъ както и да е сляп ли си?Акатски сме.
-Е и кво да направя аз?-продължи да им се отваря митничаря.
Всички зяпнаха.Ясна беше съдбата на митничарчето.Какузу го хвана за врата и го дигна високо.
-Сега ще ни пуснеш ли,грозен?
-Дъъъъ..-едвам измънка той,което значеше „Да”.Какузу го пусна и те продължиха по пътя.
Свечеряваше се,Луната изгряваше,беше прекрасна.Но все още имаше облаци,така че щеше да вали.Духаше и вятър,ставаше студено.
-Ууу,като гледам след малко ще запраска един дъжд.-обади се Дейдара.
-Май дъждът няма да ни е първа грижа..-каза Кисаме.-Като посочи 4-те силуета,които се задаваха отсреща.
-Кои са те?
-Чакайте!-викна Хидан.-Рошава коса,очила…тая май се казва..
-Карин,Карин.Срещала съм я,знаете ли как се прави?-пита Конан.-Сега ще я оправя аз нея.
-Те,не са ли Отбор Хеби?
-Същите…