Глава 5

Когато Хидан,Конан и Пейн се прибраха веднага събраха всички членове на Акатски в хола..отново.
-Добре ли сте?-попита ги Тоби.
-Супер сме.С изключение на факта,че бяхме на косъм да влезем в затвора.-саркастично му отговори Хидан.
-Но нали сте чували поговорката "Всяко зло за добро!"? Е случи се нещо на път за вкъщи.Срещнахме чичото на Какузу.-обясни им Конан.
-Кого?-викна Какузу.
-Не викай де!Чичо ти!Можеше и ти да го видиш,ако не ни беше зарязал.-нацупи се Конан-Както и да е.Чичо ти каза,че ще ни помогне,ако те види.
-И вие му повярвахте?Моля ви!Или ще ни накара да изкачим,купим,счупим нещо или да отидем някъде.-замахна с ръка той.
-Е и ?Пак е по-добре от колкото да сме без къща.
-Конан,хайде да си лягаме.-каза й Хидан,хвана я за ръка и я вкара в стаята си с брутална сила.
-Леле,горката.-отбеляза Кисаме.
-Лягайте си и вие,че утре ни чака работа.
-Хайде лека,Пейн.

Цяла вечер никой от Акатски не можа да спи.От стаята на Хидан се чуваше пъшкане,блъскане,викане и други звуци,каквито си помислите.Дейдара стана най-рано,а след него Тоби,Кисаме,Пейн...В 8 часа всички освен Хидан и Конан бяха на крака.
-Ще ги убия ви казвам!-викаше Дейдара.
И двамата излязоха от стаята.
-Леко де!-викна Хидан на Конан.
-Изобщо не ми викай.-усмихна му се тя.
-Знаете ли,че заради вас никой не спа?-развика се Дейдара.
Те се спогледаха.
-Еми,съжаляваме.
-Както и да е,тихо животни!-викна Пейн.И на вратата се звънна.
-Оф,оф,тоя идва.-изпъшка Какузу.
Конан хукна към вратата,отвори и чичото й целуна ръката.
-Здравейте!
-Да,да,здрасти чичо.-заби му пет Какузу.-Как си?
-Добре,а ти?
-Супер,екстра,хайде мангизите дай,че всеки момент ще ни изгонят от къщи.
-Уоу,уоу.Първо ще направите нещо за мен.
-Какво?!Нали казахте,че ако ви срещнем с Какузу ще ни дадете парите?-викна Конан.
-Казах ви..-подигравателно я погледна Какузу и започна да бяга,защото Конан го подгони с ножица в ръка и с думите "Ела,тук,ти!Ще ти одрежа конците.Конец по конец!"
-Ох,ох..-удари си шамар Пейн.-Та...какво искате да направим?
-Искам да отидете до Страната на Вятъра.
-Моля?Майка си ли ще търся там?Ма моля ви,имайте милост.-разкряка се Дейдара.
-Сладурано,тихо.-каза чичото.-Не е голяма работа,ще ми намерите един човек и ще го докарате.
Дори Конан и Какузу спряха да се гонят.Всички се спогледаха,а погледите им значеха "Какво ще правим?"...
Проблеми с къщата,полицията,а сега и трябваше да тръгнат на път.
Явно не всичко е толкова лесно,колкото изглежда..