Глава 17, Животът на Акатски

Глава 17, Животът на Акатски

Глава 17

-О,не,наистина Зетсу го няма!-развика се Конан.
-Ох...тъ...па....ци....мра....зяяяя...ВИИИИИИИИИИИИ!-крещеше едвам-едвам Зетсу,като се появи изневиделица.-Пр..ез...ця...лото...вре...ме...бяг...ах...след...кола...та,но....кой...да...ме...чу...е или ви...ди?!!!
-О,Зетсу...извиняваме,се но..-започна Конан.
-Остави на мен!-усмихна се Кисаме и плесна с ръце,след малко се появи едно момиче.-Скъпа,заведи Зетсу във стаята за масаж.Искам да му направиш масаж на цялото тяло и басейна и джакузито са на негово разположение и му дай някоя от стаята за гости и му подбери най-хубавото вино.
-УМРЯХ ЛИ?!-попита Зетсу.
-Защо?-очуди се Пейн.
-Май съм в рая!-рече той,хвана под ръка момичето и тръгнаха.
-Ааааа,искам и аз да ме глезиш така,и аз ли трябваше да бягам след колата?!-ядоса се Дейдара и го погледна ядосано.
-Глупости,Дейдара.Оставете багажите,момчетата ми ще се оправят,вие елате с мен.-усмихна им се Какузу.
-Какъв хол!Каква кухня!АААААААААААА!-развика се Тоби.
-Къщата не е нищо особено,хайде хора,приготвил съм ви толкова много забавления.Ще ви науча да яздите коне,ще играем голф,ще ви разведа из центъра на селото.Хайде,Нара ще ви отведе в задния двор,там си изберете коне.-подкани ги той.
-Не сънуваме ли?-погледна ме странно Кисаме.
-Ааааа,този белия кон е за мен!!!-разкрещя се Конан и го разпрегръща.
-Хаха,добре,тогава за мен е черният.-избра си го Пейн.
-Аз вече се качих!-зарадва се Тоби,но Дейдара тихичко застана зад коня му и го сръчка и той веднага тръгна да бяга.-АААААААА!ОО,НЕ!!СПАСЕТЕ МЕ!!
-Идиот,пф,оставете го.-започна Какузу.-Сега поставете краката си на стремената,хванате сe за шията на коня,издърпайте се и хоп!
-Сложно,но успях!-зарадва се Дейдара.
-Да,очаквах да е по-трудно.
-Това е лесната част,трудната е да овладеете емоциите на коня,защото той може да се изплаши от нещо,което вие не забелязвате и ще паднете от него.-обясняваше им Какузу.-Хайде сега,подкарайте конете!
-ААААА,ГРЕШКА,СПРИ,СТОШ,НЕ,КОБИЛО ТЪПА,СПРИ!-извика Итачи,кобилата спря изведнъж и той изхвърча в едни храсти.
-Това ти се пада,като обиждаш кобилата ми.-извика Какузу и всички избухнаха в смях.-Ето,вземайте пример от Конан и Дейдара,браво,справяте се чудесно,докато Пейн....ООООО,не ми пука,ще ги почистиш!
-Но Какузу,те миришат!-ядоса се Пейн,гледайки отвратено изпражненията на коня си.
-Хайде,чистачкеее!-присмя му се Конан.
-Пфффф...-изпъшка той и отиде до конюшната.

На гофл игрището
-Окей,сладури.Целта е да вкарате бялата топчица в дупката.В тази игра е важна концентрацията и да си съсредот....-обясняваше Какузу,докато Дейдара не го прекъсна.
-Да,да,ясно.-каза той,като взе топката от ръцете на Какузу,постави я на земята и замахна.-Ето,виж как изхвърча!-но след малко тя се върна и удари Дейдара в челото,всички се смяха.
-ААААААААААААААААААА,Дейдара,по-добре повече никога не играй голф.-засмя се Хидан.-Дай на мен.-Той направи същото,както Дейдара,но показа концентрация и лекичко замахна със стика,а топката изящно се претъркули и влезе в дупчицата,а Хидан се усмихна самодоволно.
-Бравоооо!-викаше Конан и пляскаше с ръце.-Сега е мой ред!-удари топчицата със стика,но тя не влезе в точната дупка,ами в съседната.
-Нищо,супер беше!-прегърна я с една ръка Какузу.
-Направете път на таланта!-извика Пейн,като грабна стик,надупи се и се приготви да удари топката,но в този момент Тоби го срита в задните части и измънка "Талант,талант,ама друг път!"
-Ще се въздържа да ти счупя врата!-изкрещя Пейн и накрая замахна със стика,топката излетя,но не успя да влезе в дупчицата.
След,като всички минаха редът си.
-Браво,супер сте,но никога повече недейте игра,защото рискувате живота си.-засмя се Какузу.

На вечеря
-Каква храна!Омари,салати,скариди,суши,пилешко,свинско...ГОСПОДИ.-вълнуваше се Дейдара.
-Ами видя ли шоколадовия фонтан!-шушукаше му Конан и двамата се радваха,като малки деца.
-Оооооо,нападам сушито!-викаше Тоби.
-Аз искам пица,има ли?-попита Итачи.
-Да в хладилника.-рече му Какузу.-Е,какво става при вас?
-Ооо,нищо.Ресторанта върви добре,малката расте,нищо интересно.-обясняваше Конан с пълна уста.
-Как е в университета Кисаме?
-Ами,добре,лекциите са доста трудни,но..
-А ти не възнамеряваш ли да се ожениш,Какузу?
-Хахахаха,има време.Пък и предпочитам да харча парите си сам или с вас.-смееше се той наливайки си вино.
-Хидан,как е брака?
-Не е зле,но не е за мен.Чувствам се,като затворник.-омърлушен каза той.
-Имам изненада за теб.В спалнята ти е,като отидеш да спиш,ще видиш,пък утре ще ми кажеш дали ти е харесала.-намигна му Какузу.-Хайде,стана късно,всички по стаите.На вторията етаж почти всички стаи са гостни,така че си изберете.Лека нощ.-рече им Какузу и стана от масата.
Всички спяха(е,почти),но Дейдара не можеше да заспи,слезе долу до кухнята и си наля мляко,беше изморен,но му се пиеше."Повече никога няма да яздя кон...НИКОГА!",когато се връщаше в стаята си той мина покрай стаята на Конан и съвсем случайно дочу мъжки глас от вътре.
-Ще трябва да им кажем.-шушукаше той.
-Няма,предпочитам да не знаят.
-Е,да,но аз съм бащата.
-Е и какво?
.......
-О,Господи!-викна Дейдара.-Това е гласът на...ОООО!
-Какво има Дей-Дей?-попита го Тоби излизайки от стаята си.
-Тобиииии,разбрах кой е бащата на бебето,но сега отивай да спиш,утре ще ти кажа!-усмихна му се Дейдара.
Съобщение

Фенфикът ти се струва познат? Да, защото сме го импортирали от форума! Ако е твое произведение, не се колебай да ни пишеш, за да го прикачим към твоя профил!

Глава

17

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“ за да използвате този уебсайт.

Научете повече Разбрах
popping

Няма връзка с Интернет.

Моля, свържете се към мобилна мрежа, за да използвате портала.

Презареди ⤾