Глава 16

-О,бързооо,отвори го!-разкрещя се Тоби и започна да скача по дивана.
-Успокой се,дръпна го Кисаме за панталона и той седна.
„Скъпи,приятели,съжалявам,че така си тръгнах без никаква следа или дори не ви оставих една бележчица,но беше спешно.Леля Манами ми се обади по телефона да каже,че чичо е тежко болен и за жалост почина,но....пригответе се,АЗ НАСЛЕДИХ ВСИЧКИТЕ МУ ПАРИ!И сега си живея в едно имение в Страната на Облака,понеже там ги продават много евтино и живот си живея да ви кажа.И въпреки това аз няма да ви забравя,за това и ви каня да ми бъдете гости,да ви поглезя малко и да споделя прекрасния си живот с вас,защото все пак толкова време сме били заедно.Утре ще дойде шофьорът ми и ще ви вземе в 10:30 сутринта.“-прочете писмото Зетсу.
-О,Господи,добре е,нищо лошо не му се е случило.-зарадва се Конан.
-Лелееееее,Какузу е станал богат!-разтанцува се Дейдара.
-Мечтата му се е сбъднала!-зарадва се Хидан.
-Да и най-хубавото е,че ще я сподели с нас...Е,жалко за чичото,Бог да го прости,беше забавен.-измънка си Конан.-Хайде всички по-стаите,гласете си багажите,не чухте ли?10:30 тръгваме за Страната на Облака,Тоби и Хидан да ми помагат да направим за обяд.
-Ууууу,нямам търпение да отидем там.-вълнуваше се Тоби,като режеше морковите.
-Страхотно ще е,малко ще ми е гадно за Мизуки(жена му),че ще я оставя сама,но си направих извода,че брака не е за мен,за това и ще си почина малко,като отидем при Какузу.-разсъждаваше си той.
-Идиот!За толкова време не можеше ли да ни се обади да ни каже,че е добре.Голям е тъпак,винаги мисли само за пари или убийства.-кълнеше си Конан.
Денят мина бързо.Макар,че Хидан и Итачи не живееха в общата къща нощуваха там,за да избегнат да стават по-рано,а и да не се оспят.

На сутринта.
-Добро утро,слънчица,ставайте!-викаше и обикаляше Тоби по стаите на приятелите си.
-Ако не трябваше наистина да ставам,щях да те унищожа!-развика се Пейн,като се запъти към банята.
-Стига си мрънкал.-развика му се Итачи.
-Милички,отивам бързо до магазина,Тоби облечи Харуна,моля те.Дейдара,идиот чорапите са ти в четвъртото джекмедже и Пейн слиповете ти са във една кутия в гардероба,понеже това са типичните ви въпроси всеки ден.-каза Конан и затръшна врата зад себе си.
-Мразя,когато се разпорежда.-каза Хидан,като закопчаваше черното си горнище.
-Че тя друго прави ли?-попита го Дейдара,като се опитваше да обуе чорапа си легнал,защото още му се спеше.
-Моля те,дръж се адекватно поне един ден.-помоли му се Кисаме.
-Ще унищожа Конан!-разкрещя се Пейн,като сушеше оранжевата си коса с кърпа.
-Защо?Какво пак ти е виновна?
-Ами,исках да си облека синята тениска,на която пише „PORN STAR“,но не я намирам.Нито в чекмеджетата,нито по закачалките.
-Не се излагай,цветът на блузата и надписа изобщо не ти отивам.-разсмя се Хидан.
-Хидан,знаем,че никога не си ме уважавал,но опитай се да го направиш,поне за малко...-ядоса се Пейн и го замяра с кърпата.
-Върнах сеее!Итачи,съжалявам,че те накарах да чакаш,ето ти вестника.-каза му тя и му го хвърли,той го хвана и изтича в тоалетната.-Горещо кафе за Пейн,да се успокои,че като го гледам...
-Да,какво ме гледаш?Къде ми е синята блуза?
-Моля те,не се излагай и да знаех къде е,нямаше да ти я дам.Цял живот ме излагаш,не и днес.-помоли му се тя и всички избухнаха в смях.
-ЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪ!-изписка той и бързо изтича в стаята си.
-Още е такова дете..-изхили се Тоби.-А,облякох малката,върви я нахрани,че плаче.
-ДейдарааааааааааааааАА!-развика се Кисаме,като го хвана за косата и му дигна главата от масата.-Стига си спал,събуди се!
-Да,да,да...още 10 минут...-измънка той и отново заспа.
-Така да бъде...-засмя се Кисаме и отиде до мивката,там наля една чаша с вода и я изсипа на главата на Дейдара.-Сега мислиш ли да се събудиш?
-СИНЬО КОПЕЛЕ,ще те убия,нормален ли си?Аз бях буден,просто дремех!Охххх,тиииии!-извика Дейдара и започнаха да се гонят из къщата.
-Ахахаха,липсват ми тези моменти.-разсъждаваше си Хидан
-Такъв е живота,важното е,че не ни забравяш.-каза му Конан и го прегърна.
-Конан,шофьорът е тук,видях го през прозореца.-съобщи й Пейн.
-О,да,да...-каза тя и излезе пред вратата да се запознае с него.-Здравейте,аз съм Конан,а вътре в къщата са приятелите ми,които трябва да откарате при Какузу,ще дойдете ли да ни помогнете с багажите?
-Разбира се!-отговори й той.
-ОФФФ,готово,как се изморих,толкова тежко не бях вдигал никога!-извика Дейдара.
-Дей-Дей,та ти нищо не вдигна,освен сакчето на Харуна.-засмя се Тоби.
-Ами то да не е леко!?Пффф,млъкни моля те...
-Оф,стига караници,влизайте в лимузината!-викаше подир тях Конан,която заключваше врата и накрая и тя седна в колата на предната седалка.
-Исках аз да съм там!-разскимтя се Тоби.
-Бетер малко дете си!-прошушна му Дейдара и го удари.
-АУУУУУУ!-отвърна му Тоби.-Ще ти оскубя косата.
-АААА,не,да не си я докоснал,недей да богохулстваш с косата ми!-заплаваше го Дейдара.
-Спрете бе,селяндури!-разбуча им се Пейн.
-Извинете приятелите ми,Господин Мичино,те са си такива,но ми дайте само секунда.-усмихна се Конан и обърна главата си към задните седалки.-Чуйте ме,искам поне днес да се държите,като нормални хора,знам,че не сте такива,но се овладейте,по дяволите.-прошушна им тя.
През целия път,никой не гъкна,освен Конан и Господин Мичино,през цялото време те си говориха на всякакви теми,сякаш се познаваха отдавна,всички на задните седалки ги гледаха странно.Но купон падаше,пиеше се шампанско,някой поспиваше,други си играеха с бебето,докато не пристигнаха.
-Добре дошли в Имението на Какузу.-каза шофьорът и отвори вратата на Конан.
-Благодаря ви.-каза тя и си взе чантата.
-После ще стоварим багажа.-рече Пейн и се засили към къщата.
-Аааааа,не чакай.-спря го Конан,като го хвана за гърдите.-Хващате се вие,великите мъже и стоварвате багажа,докато намеря Какузу,ясно?
-Да.-ядоса се Пейн.
Конан плахо тръгна към Имението,защото то беше много голямо и не проумяваше как ще намери Какузу,но още с влизането в коридора чу гласът му.
-Не,не,искам банката да се казва „Парите на Какузу“,точка.Това име си избрах и това име ще е!-говореше той по телефона.-Да,да,супер,благодаря,чао.
-Какузу?-извика Конан.
-О,скъпа!-зарадва се той,като излезе от офиса си.-Как си?
-Добре.-рече тя,като го прегърна.-Ти?
-Супер,харесва ли ти имението ми?
-Прекрасно е.
-Къде са момчетата?
-Стоварват багажа.
-Хахаха,цял живот ги командориш и винаги ще си е така.-смееше се той и тръгнаха към лимузината.
-КАКУЗУ!-извика Тоби и скочи на врата на Какузу.

-ЧАКАЙТЕ,нещо не е наред,някой липсва?!-ядоса се Какузу.