Глава 15

-УАААААААААААААААААААА,УААААААААА!-крещеше малката Харуна.
-КОНАН ЩЕ ТЕ УБИЯЯ!-извика Кисаме,като излезе от стаята си и се опитваше да запуши ушите си.-НЯКОЙ ДА ОТИДЕ ДА Я СЪБУДИ,ЗАЩОТО...НЕ ОТГОВАРЯМ!
Тоби изкочи от леглото,затича се към стаята на Конан,но нея я нямаше.
-Няма я!-изкрещя той.
-КОЙ ГО НЯМА БЕ,ПСИХОПАТИ?!-извика Итачи с вестник в ръка,на път за сутрешното посещение в тоалетната.
-Конан,а Харуна плаче,какво ще правим?!-питаше Тоби.
-СПРЕТЕ ТАЗИ СИРЕНААААААААААААА!-развика се Пейн и замяра Кисаме с една възглавница,но понеже беше сънен не успя,а вместо това счупи една лампа.
-Неадекватен идиот,лампата струваше цяло състояние и я купих с мои пари!-развика се Дейдара и скочи върху Пейн и се сбиха.
-Стани от мен или ще ти одърпам пиргите,Дейдаро!-заплаши го Пейн,но Дейдара не се отказа и боят продължи.Кисаме понечи да ги разтърве,но Тоби ги спря.
-Остави ги да се избият,по-добре за нас,да видим как ще се оправим с бебето!-рече Тоби и го взе на ръце.-ООООО,мирише ужасно!
-Наакало се е!
-Мерси,че ми каза,не знаех....КУЦ-КУЦ аз не махам памперса!-каза Тоби,като скачаше на един крак.
-Оф,добре.-измънка Кисаме и едвам-едвам махна памперса на бебето.-ААААААААААААААААААА,КАКВА МИРИЗМАА,О,ГОСПОДИ!
-Стига си се оплаквал,изтичай до контейнера навън и го хвърли вътре,внимавай някой да не подуши миризмата и да почине на място.-преупреди го Тоби.През това време изтича в банята,напълни коритото,взе момиченцето на ръце и започна да го къпе.Беше помагал на Конан,така,че знаеше как стават нещата.Както всичко си вървеше по мед и масло,боят на Пейн и Дейдара се пренесе в банята и понеже беше мокро и двамата се подхлъзнаха и паднаха върху Тоби,а той върху коритото с бебето,то хвръкна,а всичко и всички се намокри.
-НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ,БЕБЕТО,ЖИВОТНИ!ХВАНЕТЕ БЕБЕТО!-крещеше Тоби.
В този момент Кисаме влезе в банята,покачи се върху тях тримата и хвана бебето в ръце,а то се разпищя.
-Леле,сега да ви види,Конан.-разсмя се той.
-Не е смешно,всичко беше перфектно,докато двамата идиоти не паднаха върху нас.-мънкаше Тоби,като търсеше сешоара.-О,ето го!
-Не,аз първи ще го ползвам!-развика се Пейн.
-Не,аз,защото имам прекрасна коса,ЯСНО?!-разкряка се Дейдара и боят продължи.
-ПРИЯТЕЛИИИИИ!-развика се Хидан,като влезе в къщата.
-О,Хидано,ти си ни нужен в момента!-почти разплакан каза Тоби.
-Господи,момчета,какво ви се е случило?
-Ами бебето плачеше,а Конан я няма и трябваше да се погрижим за него,а вместо това стана още по-зле.
-Спокойно,де ще се оправим.-каза Хидан и остави покупките на масата,които носеше.
Тримата - Хидан,Кисаме и Тоби се заловиха за работа.
-Хайде,остави бебето на леглото!-заповяда Хидан.-А сега ми дайте бебешката пудра!
-Ето!-веднага я донесе Кисаме.
-Готово,напудрихме я,сега ми дайте памперс.
-Ето!
-Сега,тук,така...лепваме и тук..Хоп-троп,стегнато е,супер е!-усмихна се Хидан и отиде в стаята на бебето.Прерови всички джекмеджета и накрая облече малката Харуна в една синя малка рокличка и й сложи сладка синя лентичка с джувка на главата.-Ето,прекрасна е!
-Ох,Хидан,ако не беше ти...-измънка Тоби и се просна на дивана.
-Не искам деца!-извика Кисаме и се просна до него.
-Хахаха,да в смисъл такъв,ти казах,че той иска,аз не исках,но пък тя му казала друго,защото Дайте й казала едно,което първо той й казал,но тя го разбрала погрешно и сега всички от фризьорския салон си мислят едно,а то е съвсем друго!-говореше Конан по телефона и се смееше,когато влезе в къщата.
-ТИ,ГОСПОЖИЧКЕ!-развика се Кисаме..-Ако знаеше какв...
-Чакай,че говоря...Мда,да,супер,да,неее,неее,може би,суперско!Да,до утре,чао-чао,целувки!...И какво?
-Конан къде беше цяла сутрин?-попита Тоби.
-Ами на пазар,ехооо..-каза тя и вдигна петте чанти,с които се прибра.-За всички има подаръци.О,виждам,че сте се погрижили за Харуна,благодаря момчета,сигурна съм,че ви е било трудно и все пак.-усмихна се тя и ги прегърна и тримата.
-AAAAA,приятели,приятели,писмо от Какузу!-развика се Зетсу,когато се прибра....