Глава 1Зла Сутрин:Другата страна на Конан

-Колкото до това...време е да ставаш!
-Моля?
-Дейдара,не ми викай!-разправяше се Конан.
-Ъъъ,простачка.-извика той.
Конан веднага грабна един кунай, който се въргаляше по земята и го заби в крака на русокосия отворко.
-Доволен ли си?-пита тя,а той в отговор изрева, като наритано куче.
Тоби, който беше в стаята гледаше, като облъчен.
-Тоби, не стой а върви събуди Хидан.
-Аааа, не.Нали знаеш?-почна да трепери той - Който събужда Хидан е с единия крак в гроба.
-Така,като гледам след малко ти ще си имаш гроб.-погледна го злобно и се запъти към стаята на Хидан.
-Хиданеее!-каза тя,с престорен нежен глас,като го погали по гърдите.
Той си отвори очите и я погледна.
-Конан?Мислех,че сънувам..
-Хайде да ставаш!
-Защо?
-Защото аз така казвам!
-Еййй,до ся беше мила!
-Какво да ти кажа.Зетсу ме зарази със раздвоение на личността.
-К**ва... Боже Жашин,всички са луди!-въкликна той,като си обличаше един бял потник.
Конан беше ядосана,защото в къщата цареше голяма кочина,но какво ли се очакваше?
Живееше с мъже.Чиниите за миене бяха затрупали мивката,прахът по мебелите беше дебел 2 см,разни хартийки,оръжия,чорапи,слипове и огризки от храна се въргаляха по земята.Тя беше решила да оправи тази кочина,но с тяхна помощ.Вече беше връчила метла на Зетсу,а Какузу да купи плодове и зеленчуци.Е,разбира се му беше обещала пари в замяна.
И Кисаме чистеше прозорците.
-Аааа,ще падна!-викаше той и размахваше ръце.
-Нищо ти няма!-каза Конан,като се бореше с една досадна муха.
-Ааа!Пикла,досадна,тъпа!-пищеше Конан.И докато се мяташе насам-натам се блъсна в Хидан и падна върху него.
-Ооо,натискаш ли ми се?
Тя не му отгвори,гледаше мухата,която беше кацнала на челото му.Изчака момента и..БАМ!Удари го.
-Аааааууу!-извика той-Луда ли си?Какво правиш?
-Еми такова,имаше муха на челото.Мисля за теб!-мигаше му мило.
-Много си странна.- каза той и стана от земята.Седна на масата и избута едни вонящи чорапи-Дай да ям!
-Какво?Ще чакаш Какузу да се върне с покупките.
-Стига ма!
-Ау,ау...-пищеше Дейдара и едвам едвам се дотътри до кухнята.
-Дейдаро,кво се е случило бе?
-Попитай 'милата' Конан.
Хиданя я погледна,за знак да му каже.
-Нищо,Дейдара реши,че съм простачка.
-Обидил си Конан?-Хидан извади очи,като чифт доматита.
-Е и?
-Пф,аз се чудя как не си мъртъв още...-засмя се той.
-Не е смешно!Крачето ми!-скимтеше Дей-Дей
-Ох,милия!-саркастично отбеляза Конан,като почна да мие чинии.
-Хидане,ела тука!
-К'во?
-Хвани тоя парцал и почвай да бършеш прах!
-А не мога ли да те одуша с него?-прехапа устни той от гняв,че една жена му заповядваше какво да прави.
-Да литнеш не искаш ли?
-Всъщност...-обади се Тоби-мислех Конан за мила.
-Всички го мислехме..-промърмори Дейдара.'
-Дейдара,хвани си кирливите слипове и ги сложи за пране,а да и вземи вонящите терлици на Какузу.
-Моля?Виж ми крака.
-Броя до три или ще се сдобиеш със втори кунай забит в крака ти.1...2..
-Добре,добре!
-Конан,кво ти има?-пита Хидан,като обърса снимка,на която той опитваше да одуши Какузу.
-Защо питаш?
-Ми никога не си била такава.Знаем си те,като смирено момиче.."И много сладка!"-помисли си той.
-Погледни тая кочина и..
-Хаха,същата си,като майка ми.Разхвърляното ви изнервя.Мене едно време със сопите по гъза ме подкарваше да си чистя стаята..като си помисля..Всичко ме караше така да правя.-смееше се..-А къде е Пейн?
-Знам ли?Писна ми да изчезва..
Отвори се входната врата с трясък!
-Ето - аз пия,
пуша,
живея
и момичета любя
(тъй както умея)
С жената през чаша
се гледаме строго
и боря се с нея
до колкото мога. - пееше Пейн *хлъц*
Хидан и Конан се спогледаха.Разбраха къде е бил Пейн цяла вечер!По кръчмите!
-Ще го разпердушиня!-каза Конан и грабна един нож.