Глава 4, Заслужено чакане
Глава 4Край
-Хайде,Юки
–извика Саске- тръгваме.
При Сакура
-Много бързо се прибираш,защо си сама?
-Не съм,Саске е с мен.-каза Юки
-Саске ли?
-Юки,нали каза че искаш да играем на игрите ти?Защо не си
отидеш в стаята да ги приготвиш,а аз ще дойда след малко?-каза Саске
Юки тръгна и Саске затвори вратата след себе си.
-Защо не ми каза по-рано?-попита той
-Ти не пожела да дойдеш при мен..казах ти адреса си
тогава,знаеш и къде е Коноха.Не пожела да се върнеш при мен,какво очакваше да
направя?Саске, винаги съм те обичала ,знаеш го,но вече започнах да се уморявам
да те гоня и никога да не те достигам.
-Помислих че си с друг.-каза тъжно Саске
-Не знам изобщо как може да си помислиш такова нещо.През
целия ми живот съм обичала само един човек и това си ти.Никога не съм се
отказвала от теб,знаеш го много добре.Кажи ми Саске,има ли смисъл да
продължавам да се боря за теб?Не се заинтересува от мен по някакъв начин за
тези 4 години?-преди да се усетя сълзите вече се стичаха по лицето ми
-Съжалявам.Бях се виждал с Наруто ,но не ми каза
нищо.Загубих прекалено много време заради ината си.Ще ми простиш ли?-попита
Саске и се приближи към нея
-Не ме оставяй повече,моля те.Не знам дали ще издържа.
Саске се приближи още и я прегърна.
-Няма да те изоставям повече,Сакура.
-Мамо – извика Юки-каза че няма да ми го крадеш,какво
правиш?
Сакура веднага се отдръпна от Саске
-Миличка,какво…
-Сърдя ти се –извика Юки и се прибра в стаята си
-Ще
поговоря с нея и се връщам.
Саске остана в стаята сам и се замисли.Искаше Сакура да е
с него.Причини й прекалено много болка през всичките тези години.Време беше да
загърби нацяло миналото и да й покаже ,че държи на нея.
-Саске?
-Сакура,хайде да се оженим.
-К-какво,така изведнъж…
-Заблуждавах се през цялото време ,че си с някой..няма да
допусна да стане такова нещо отново.Крайно време е да станеш Учиха.-каза Саске
със самодоволна усмивка
-И аз мисля,че ще ми подхожда доста добре.
Приближих се и го целунах.Това беше мечтата ми откакто се
помня,да бъда със Саске.Отне много години,но все пак..
-Какво стана с Юки?-попита Саске
-Каза,че ако ще те крада,една вечер ще спи при мен и една
при теб.
-Звучи добре,а кога ще спим двамата?
-Саске..още не сме започнали връзката си и веднага
започна да ми говориш мръсотии ли?Боже,никога не съм мислела ,че имаш такава
страна.
2 година по-късно
-Саске,как ще я кръстим?
-Да оставим на Юки да реши.Принцесо ела да видиш
сестричката си.-каза Саске
-Колко е малка.-извика радостно тя..-за име,хм.Сетих се.
-Какво измисли?-попита Саске
-Сарада.
-Сарада..Звучи страхотно,какво ще кажеш Саске?
-Решено е.
-Страхотно..-викаше Юки
-Благодаря ти, Сакура.Обичам те..-каза Саске и я целуна
по челото.
-И мен нали?-попита Юки
-Ти принцесо си на първо място.-каза Саске и я придърпа
към себе си.След това погледна Сакура ,която държеше Сарада и щеше да заплаче
всеки момент.
-Обичам ви! -казах и ги прегърнах
