Глава 2, Заслужено чакане

Глава 2, Заслужено чакане

Глава 2

-Прави каквото искаш,но след няколко дни тръгваме оттук и честно казано не знам защо изобщо се влачиш по мен?Попита Саске
-Разбрахме се че ще пообиколим двамата,а сега да се върнем на въпроса.
-Какъв въпрос?
-Дори не попита как изглежда.
-Защо ми е да знам?-попита Саске
-Е,ще ти кажа..Не беше сравнително висока,къси гащи,потник и сладко горнище.
-Сладко горнище?Ти сериозно ли?-попита Саске
-О,най-важната характеристика.Дълга розова коса..не всеки ден се виждат хора с розова коса.
-Розова?
-Да,излизам да я потърся.После те чакам при езерото да хапнем защото умирам от глад.
-Розова коса..-повтаряше Саске..- с дете е,няма как да е тя.
-Хей,Юки..принцесо моя ,хайде да отидем и да видим дали ще има семейство за теб.
След като нахраних Юки,отидохме до сиропиталището.
-Здравейте,с какво да помогна?
-Ами…Когато влязох тук отпред имаше няколко деца ,които ме гледаха тъжно.-попитах
-Така е с всички родители ,които идват да си оставят децата.Малките навън си мислят ,че е дошъл някой ,който да ги осинови.Имаме уговорени срещи с хора ,които ще дойдат да ги вземат,но просто изисква още малко време за да оправят всички поражения по домовете и финансите си заради войната.
-Ясно.
-Ами ще ви помоля само за някакъв багаж и да попълним едни документи.
-Багаж?
-Да,малко дрехи за бебето.Осигуряваме всичко за тях ,но още от първия ден няма как,защото трябва да се оправят документи и тн с родителите.
-Ами ,знаете ли..всъщност..не искам да я оставям.
-Това вие го решавате.
Преди да се усетя вече бях навън и Юки ме гледаше сладко в очите.Няма как да я оставя,толкова се привързах към нея.Не знам какво ще кажат другите в Коноха,когато се върна с нея,но си остава с мен.
-Юки,казаха ми ,че при езерото имало страхотна храна и хубава гледка,какво ще кажеш да отидем там и след това се прибираме за хубав сън.
Юки започна да се смее и да ме дърпа за косата.
-Приемам го за голямо да.
-Саске,как изглеждам?
-Какво ти става днес?
-Не можах да я намеря,но съдбата я води при мен.
-Какво?
-Идва,побързай и ми кажи добре ли съм?-попита изнервено Суйгетсу.
Когато се обърнах ,храната щеше да ми приседне.Това наистина беше Сакура.
-Саске?
-Сакура,какво правиш тук?
-О,по-дяволите Саске..тя наистина е съотборничката ти.-извика се Суй
-Здравей и на теб.Ами имах малко работа тук,но скоро се връщам.Радвам се да те видя,как с…-преди да довърша Юки се разплака много.Не знам какво й стана.
-Извинете ме ,но трябва да вървя.Саске това ми е адреса ,моля те ела да се видим утре.
Сърцето ми щеше да изскочи когато го видях.Мина почти година.
-Саске,забрави да говориш,какво стана?-попита Суй
-Това е Сакура.
-Да,досетих се веднага след като дойде при теб.Открадна ми съкровището.
-Има дете.
-Саске,кажи ми нещо което не виждам.Ще отидеш ли утре при нея?
-Не.
-Как така?
-Хайде да си вървим.-каза Саске и тръгна.
Юки,както и предполагахме ,Саске няма да дойде.Време е да се оправяме и да тръгваме обратно към вкъщи.Много,страшно много исках да го видя пак.

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“ за да използвате този уебсайт.

Научете повече Разбрах
popping