Заслужено чакане

Когато битката с Кагуя приключи,Наруто и Саске имаха смъртоносен двубой.Честно казано ,когато излязох от генджутсуто в което Саске ме вкара и Какаши ме погледна с тъжен поглед веднага разбрах,че нещо не е наред.Очите ми веднага се напълниха със сълзи и през ума ми минаха всевъзможни неща.След като ги намерихме сърцето ми се разкъса на милион парчета при вида който имаха.Винаги съм била слабата и никога не успявах да ги спра при битка.При мен няма преди и сега..винаги е едно и също.Излекувах ги и се върнахме в Коноха.Знаех че Саске пак ще иска да замине ,за това и не се опитах да го спирам.

-Сакура,имам мисия за теб.-каза Какаши

-За какво става въпрос?

-Ще трябва да гледаш известно време едно дете.

-Защо?

-Родителите му бяха убити по време на войната,а все още не са възстановени всички сгради.Няма как да иде в сиропиталище все още.Става въпрос за седмица или две.Какво ще кажеш? Нямам към кой да се обърна в момента ,знам че и ти си заета,но..

-Ще се опитам да се справя,но никога не съм гледала деца и не знам..съмнявам се.

-Чудесно.Навън е и те чака.Хубав ден.-усмихна се Какаши

Не знам тази усмивка за какво беше,но беше нелепа.Крие нещо от мен и се опасявам,че знам какво точно е.В момента когато излязох от сградата най –големия ми кошмар се сбъдна.

-Проклет да си Какашии,измами ме.-крещеше Сакура

-Сакура,успокой се..-каза Шизуне притеснено

-Аз си мислех ,че ще гледам говорещо дете,нали…голямо.Шизуне ,това е…

-Да,бебе.Момиченце на 2 месеца,казва се Юки.

-Как се предполага да го гледам?Прекалено малко е и не знам дали ще се оправя сама.

-Сакура,освободена си от болницата за няколко месеца и аз ще поема всичко.Написала съм ти няколко съвета и как да се справиш.Сега ме извини но трябва да вървя.

-Чакай,чакай…няколко месеца ли? Разбрах седмица или…

Преди да довърша Шизуне ми подаде детето и си тръгна.Страх ме е да се движа,за да не го изпусна.

-По-дяволите..-изкрещя Сакура и детето се разплака

-Сакура,какво става?-попита Наруто

-Наруто?

-Боже,кога роди?-изумено попита Наруто

-Ще те убия.

-На кой е това бебе,Сакура?

-Мисия,трябва да го гледам известно време.

-Знам че ще се справиш.Оставям те за сега.

-Чудесно и сега какво се предполага да правя..

След като се прибрах вкъщи му затоплих мляко както беше написала Шизуне и докато пиеше заспа.Признавам че е сладко бебе и винаги съм си мечтала да имам момиче,но така изведнъж е доста странно.

След няколко дни Какаши дойде при мен и ми каза че мога да отида до близкия град и да видя дали има сиропиталища ,защото чул някои неща и било възможно,но нямало кого да изпрати и трябва да отида лично.

От една страна не ми се искаше.Започнах да се справям с нея и някак се привързах.Все пак я гледам почти 2 седмици,но реших да отида.

-Здравейте,с какво да помогна?

-Ами казаха ми че тук има сиропиталище..-попитах

-На няколко преки оттук е,ще го видите.-каза жената

Навън беше доста топло,а и градът беше приятен.Не съм била никога тук,за това реших да наема стая и да починем за днес.Юки също ми изглеждаше гладна и й се спеше.

-Искам да наема стая за днес.

-Имаме свободни и предлагаме и детегледачки.Виждам че сте сама с дете,а сега е сезона в който има доста туристи и много забележителни неща.

-Това е страхотно ,благодаря..

Скоро след като се настаних ,нахраних и приспах Юки.Не ми се искаше да я оставям,но жената която щеше да я гледа беше много приятна.

В същия град близо до Сакура

-Саске,очите ми видяха нещо неверятно..-провикна се Суй

-За какво е тази врява,Суйгетсу?-попита Саске

-Бих казал ,че ми прилича на твоята съотборничка,но много по-красива.

-И какво искаш от мен?

-Пожелай ми късмет,защото ще се върна със съкровище.

Няколко часа по-късно.

-Е,къде е съкровището?-попита Саске

-Има дете.

-Ха-ха.

-Изсмя ли ми се? Ти се изсмя..боже.Ама това че има дете няма да ме спре.Може да е самотна майка,защото не видях мъж при нея.

-Ти сериозно ли?

-Саске ,като не знаеш как изглежда нямаш право да говориш.Едно дете не е пречка за великата любов.