Глава 1Джигоку

Всяка вечер рутината ми е една и съща излизане, пиене, вкусна храна, танцуващи полуголи жени, но истинското забавление идва след полунощ, когато някоя реши да дойде с мен в дома ми. Всички момичета са привлечени от красивото ми лице и божественото ми тяло, възхищават се, че имам много пари и коли, но това което не знаят е, че нямам сърце.

– Джигоку (от яп. ад), би ли ме взел в дома ти тази вечер? - гласа ѝ звучеше отвратително, както на всички други жалки същества наречени хора.

– Сигурна ли си, жено, защото ако дойдеш не знаеш какво те очаква? - отговорих ѝ студено, но този път без безразличие, тя вече не ми беше безразлична.

– Разбира се, Джигоку, ще ти подаря прекрасна нощ! - жалката ѝ усмивка ме караше да изпитвам по-силна омраза и по-силно нетърпение за това, което щеше да се случи.

– Сигурен съм, че ще е така.

Хванах момичето за ръката и излязохме от клуба. Качихме се на задната седалка в скъпата ми кола и шофьорът сам знаеше къде да ни закара. Домът ми беше далеч. През цялото време не казах нищо, защото аз съм от съществата, които не си губят времето в приказки, а действат. Тя обаче от своя страна тръпнеше в очакване да направя или кажа нещо.

– Ей, Джигоку, няма ли да говориш с мен или поне да ме докоснеш? Толкова ли съм ти безразлична?

– Не си ми безразлична, жено, просто не мога да обичам и не изпитвам привързаност.

– Между другото моето име е.... - поставих пръст на устните ѝ.

– Не, не, не, не ме интересува как се казваш, интересува ме само това, че си с мен - отговорих.

Харесваше ми да гледам жалката надежда в очите ѝ, че може би ще я поискам отново, точно както таяха надежда и момичетата преди нея. Скоро пристигнахме пред дома ми и аз ѝ отворих вратата да излезе от колата. И ето този момент ми е любимият, когато видя ужасът в очите им. Тя се разтрепери и краката и омекнаха от страха, който нахлу в тялото ѝ и падна на пода в краката ми, точно там където ѝ беше мястото.

– Джигоку, пусни ме да си вървя, моля те. Обещавам, че на никого няма да кажа. Обещавам, че ще те забравя и вече няма да те потърся.

Започнах да се смея на жалките и молби, колкото по-уплашена беше, толкова по-голямо удоволствие ми доставяше.

– Пусни ме, Джигоку, страх ме е - ужасът беше изписан по лицето ѝ, плачеше неспирно и пищеше от ужас.

– Чакай, жено, толкова си изплашена само, защото видя дома ми, а колко страх ще изпиташ, ако ти покажа истинското си лице?

Тогава се преобразих, махнах маската на красивия мъж и ѝ показах как всъщност изглеждам. Тя замръзна на място от ужас и даже сълзите ѝ спряха.

– Какво си ти?

– Можеш да ме наричаш Джигоку, господарю, чудовище или моето любимо Одокуро!

Одокуро е същество от японската митология.