Veldoria

Двамата много близки приятели Тсуюу и Рае, както винаги сънуваха едни и същи сънища, но защо ли този път сякаш за тях бе истинско. В самия им сън те се събудиха заедно много далече из необятния космос.
- К-как се озовахме тук?
Рая започна да се оглежда наоколо с нейните синкаво-зелени малки очи, но за жалост само виждаше нейния приятел Тсуюу, който бе издокаран с блуза на листенца, този път си носеше големите обици на кръст, а прическата му с перчем на лявата страна сега беше изключително разрошена, сякаш е имал тежък сън.
- Рая? – изненадан от появата ѝ Тсуюу я прегърна силно – Но ти… Как попадна в съня ми?
- Ти говориш? И как така твоя сън... Това е моя сън!
- Ама, че странно…
Двамата си го помислиха на глас поглеждайки едни към други и от нищото се чу непознат глас:
- Насладете се на новият си живот в другият свят!
Преди да успеят да реагират, ненадейно попаднаха на непозната за тях поляна, като Рая падна върху него при приземяването си. И щом тръгна да се изправя Тсуюу необятно се вгледа в нея. За първи път я виждаше в подобен цвят дрехи Розова рокля с жълта панделка на врата, с червени на цвят ботуши и изключително дълги чорапи.
Нейната почти до земята зеленикаво-жълта коса бе от двете страни захваната с дълги червеникави панделки.
При ставането си нейните бузки се изчервиха взирайки се в него за около минута.
- И-извинявай.
Той внимателно се взираше в нейните блещукащи жълти очички.
- Н-няма нищо! – и той се изчерви.
- Ъхъм!
Те продължаваха да се взират едни в други без да им прави особено впечатление, че има и други там.
Път я виждаше в подобен цвят дрехи Розова рокля с жълта панделка на врата, с червени на цвят ботуши и изключително дълги чорапи. Нейната почти до земята зеленикаво-жълта коса бе от двете страни захваната с дълги червеникави панделки.
При ставането си нейните бузки се изчервиха взирайки се в него за около минута.
- И-извинявай.
Той внимателно се взираше в нейните блещукащи жълти очички.
- Н-няма нищо! – и той се изчерви.
- Ъхъм!
Те продължаваха да се взират едни в други без да им прави особено впечатление, че има и други там.
- ЪХЪМ! – ядосано се чу за втори път непознат за тях глас, но те отново го игнорираха, докато разярено не извика – Ставайте смешници!
Те погледнаха нагоре и видяха двама досущ еднакви близнаци.
- Стоите на пътя ни! – десния близнак се обади.
- Що за аватари сте си избрали? – левия се зачуди - Странници. – иронично се обадиха и двамата и се спогледаха закикотвайки се.
- Къде е намираме? – Рая се взираше в тях така необяснимо за всичко случило се досега.
- Аватари? За какво изобщо говорите? – Тсуюу бе също толкова объркан колкото нея.
- Хм? Не знаете ли? – левия близнак повдигна вежда, а десния продължи-
ЪХЪМ! – ядосано се чу за втори път непознат за тях глас, но те отново го игнорираха, докато разярено не извика – Ставайте смешници!
Те погледнаха нагоре и видяха двама досущ еднакви близнаци.
- Стоите на пътя ни! – десния близнак се обади.
- Що за аватари сте си избрали? – левия се зачуди
- Странници. – иронично се обадиха и двамата и се спогледаха закикотвайки се.
- Къде е намираме? – Рая се взираше в тях така необяснимо за всичко случило се досега.
- Аватари? За какво изобщо говорите? – Тсуюу бе също толкова объркан колкото нея.
- Хм? Не знаете ли? – левия близнак повдигна вежда, а десния продължи.
- Вие сте в измерението Велдория, тук всичко се решава чрез битки! Но първо нека ви се представим преди да ви обясним по-подробно! Аз съм Ханато. А това вдясно от мен е брат ми Канато.
- Приятно ми е да се запознаем! – усмихна им се.
Двамата близнаци имаха дълги оранжеви коси и заострени с по няколко обици уши. Макар да бяха близнаци само Ханато имаше лунички по лицето си, а от друга страна Канато бе с подобие на бумерангова рисунка под очите в зеленикаво-тъмен цвят. И двамата имаха под брадичките си белег по рождение. Докато очите на Ханато бяха жълтеникави на цвят, тези на Канато имаха и кафеникав оттенък.
- Вие сте в измерението Велдория, тук всичко се решава чрез битки! Но първо нека ви се представим преди да ви обясним по-подробно! Аз съм Ханато. А това вдясно от мен е брат ми Канато.
- Приятно ми е да се запознаем! – усмихна им се.
Двамата близнаци имаха дълги оранжеви коси и заострени с по няколко обици уши. Макар да бяха близнаци само Ханато имаше лунички по лицето си, а от друга страна Канато бе с подобие на бумерангова рисунка под очите в зеленикаво-тъмен цвят.
- И на нас ни е приятно! – вече изправени братят и сестрата се здрависаха с близнаците.
- Ще ни разкажете ли повече за този свят?
Тсуюу искаше да разбере повече, докато Рае се зачуди:
- И как бихме могли да се върнем удома?
- Леко, леко! – Канато поспря техните въпроси - По-полека!
- Всичко с времето си!
- Първо ни разкажете как сте дошли тук? – Ханато пое инициативата.
- Ами и двамата сънувахме един и същ сън… - Рае започна - Как се бяхме озовали в някакъв космос много странен на вид… - Тсуюу продължи.
И не след дълго те им разказаха всичко подробно.
- Разбираме! – синхронизирано отвърнаха близнаците.
- Доколкото се сещам братко… - Ханато го погледна.
- Крал Коджики!
- Точно така!
- Крал… - Рае започна.
- Коджики? – допълни брат ѝ.
- Точно така! Това е кралят на…
- Нашето измерение.
- И ако бъде победен…
- Би могъл да ви изпълни едно желание.
Двамата не спираха да си допълват изреченията.
- Супер! Но как да го намерим?
- Просто трябва да тренирате усърдно…
- Да побеждавате в битките…
- И най-накрая…
- Ще го достигнете!
- Битки? – и двамата възкликнаха.
- Изобщо слушахте ли ни? – двамата бяха възмутени.
- Да… По-рано ги споменахте… Но как се очаква да се бием? Аз нямам никакви умения! А ти Рае?
- Не мисля…
- Хахаха! Стига сте ни разсмивали… - отново се спогледаха
- В този свят всеки има сила!
- Да видим… - Канато погледна към Рае – Ти имаш електрическа способност! Много силна, но и на мъничка цена… След като я използваш трябва да си почиваш поне около половин ден…
- Кой аз ли? – изненадано го погледна, а той поклати глава.
- Интересно… А моята каква е? – въодушевено поскачаше в очакване на отговор.
- Съжалявам, но ти нямаш никаква… - Ханато се обърна към него леко натъжен.
- К-как така… Но тогава…
- Използвай това. – Ханато от нищото изкара голям меч и му го подаде.
- Но аз не знам как да боравя с него…
- Е и? И аз не знам как да изпозлвам силата си!
- Всичко с времето си. Нека първо с Канато ви разясним как работят битките.
- Да кажете? – Рае и Тсуюу се спогледаха.
- Битките са два вида. – започна Ханато.
- Един срещу един или… - и продължи Канато.
- Двама срещу двама.
- В битките събирате определен брой точки.
- Който зависи от това дали се биете с оръжие, невъоръжени или чрез магия.
- В случая. – Канато погледна към брат си.
- Ако Рае си използва силата ще получи 4 точки при уцелен противник. – Ханато му отвърна с поглед.
- А ако Тсуюу използва меча си да повали някого…
- То тогава ще получи 2 точки.
- А удар с ръка е по 1 точка.
- Целта е да съберете 10 точки и тогава се водите победители…
- В битката!
- Много е просто! – усмихнаха се широко.
- Звучи просто, но… - Тсуюу бе малко объркан.
- Сякаш не е… - Рая допълни леко замислена.
- Ами това е от нас. – Ханато ги погледна за последен път и изчезна в небитието.
- Лек път! – Канато го последва.
- Но чакайте! Как да тренираме! – Тсуюу се опита да ги хване, но бе закъснял.
Той и сестра му трябваше да тренират, за да успеят да се измъкант от този свят, но дали щеше в крайна сметка да са достатъчно силни за да преодолеят всичките препятствия пред тях. Едно бе сигурно.
Трябваше или да се бият или да се откажат от връщането им удома.
А те естествено бяха решени не само да изучат, но и усъвършенстват техните способности до такава степен, че чак в цялата Велдория да се говори само за тях.