Възможна ли е тази любов?

Възможна ли е тази любов?

Останала част от пътя премина еднакво: аз си слушах музика и му се усмихвах, а той ме гледаше преценяващо. Очите му бяха дълбоки и невероятно красиви. Белега на челото му едва се виждаше...

Времето беше приятно. Слънчево, топло и съвсем нетипично за месец февруари. Представяте ли си? Най-студения месец в годината, а аз да ходя по тениска и тънък суичер, който е за след училище. Дам.. За съжаление сега съм 2 смяна. Много е преебано. Прибирам се към 2-3 през нощта, а на сутринта наще ме будят в 9. Защо? Защото трябвало да уча. Ха, само ги чакам да излезнат и се връщам са 3 часа в леглото да си доспя. От време на време проспивам и училището, ама нали има от къде да си зема бележки... Сега е 12:15 и почвам да се гримирам, че пак ще ми викат. Имам среща в 12:30 пред даскало, но просто няма начин да стигна навреме. Та аз станах преди 17 минути!!! Сложих си фондютен, розови секни, черен моли и спирала, сложих си слънчевите очила, взех си чантата и излезнах. Не заключих, защото много ме мързеше, а и ме забавяше. Сложих си слушалките в ушите и тръгнах към спирката. По пътя изпуших една цигара. *въздишка* За жалост не мога да ги спра. Опитвам се, ама нещо не мога. Рейсът ми дойде почти веднага. Качих се, а там точно срещу мен седеше той. Той ме следи от доста време и аз знам защо. Той е ловец, а целта съм аз. Беше красив: кестенява коса, зелени очи, бяла кожа и естествено страхотен външен вид. Погледнах го в очите и му се усмихнах мило. Очите му се разшириха. Хи-хи... Очевидно не очакваше такава реакция. Е, все пак съм си странна.
Та, нека да ви се представя. Казвам се Меган и съм на 18. Имам дълга до кръста, начупена, черна коса и черни очи. Слушам всякаква музика и любимите ми цветове са кърваво червено и черно. Стилът ми на обличане: Каквото набарам. Изобщо не стоя по 100 часа да си избирам тоалет. Хващам и обличам първите дрехи, които видя. Обожавам да ходя по купони и дискотеки. Много проблеми имам с наще заради това, ама хубавото е, че наказанията не са страшни.
Но да се върнем към него. Беше се окопитил и сега и той се усмихваше. Усмивката му беше прелестна.Не, не съм влюбена, споко. Просто изказвам фактите. Моята спирка дойде, но аз не слязох. Исках да отида с него. Той ме следи от 2 месеца. Не следи не е точната дума. Може би съпровожда до училище. От 2 месеца насам пътуваме заедно в автобуса. И всеки път аз слизам за училище, а той продължава към " Дома на нощта". Но този път реших да остана с него. В крайна сметка никой не може да избяга от съдбата си.
Съобщение

Фенфикът ти се струва познат? Да, защото сме го импортирали от форума! Ако е твое произведение, не се колебай да ни пишеш, за да го прикачим към твоя профил!

Глава

0

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“ за да използвате този уебсайт.

Научете повече Разбрах
popping

Няма връзка с Интернет.

Моля, свържете се към мобилна мрежа, за да използвате портала.

Презареди ⤾