Глава 9, Върни се у дома { по Наруто }
- Animes Portal
- 26/01/18г.
- Приключенски
- 10 Глави
- 62 Прочита
Глава 9Истини
Сай вървеше
умислен по улицата и не гледаше къде върви. Не след дълго дойдоха и
последствията. Той се блъсна в някой и надигна главата си, за да види
кой е. Беше Наруто и го гледаше странно.
- Хе, задник, какво си се умислил? – и русото момче сложи ръцете си на тила в обичайната поза и широката усмивка.
- А, нищо. – и една лека, непресторена, усмивка се появи на лицето на чернокосия нинджа.
- Хайде де, станало е нещо! Кажи ми. Не се усмихваш по този начин без да има повод. И явно е сериозно, защото го правиш често. Какво е станало ?
- Пфу, , по – нахален си и от конска муха. – сега вече Наруто му даде полу-интригуващ и полу-нетърпелив поглед.
- Добре, добре. Ще ти кажа. От доста време си падам по едно момиче и днес се осмелих да и го кажа. И не само това. – последните думи бяха леко заглушени.
- Я го виж ти, нашият безчувствен приятел. Значи всека пак не си изгубил напълно емоциите си. И коя е тя ? Как го прие ? Какво имаш предвид под „ и не само това”? Кажи ми всичко. – и момчето застана в слушаща позиция и с тъпа усмивка на лице.
- Ами, добре го прие. Ами … - Сай смотолеви.
- Ее, стига де. Мога да измъкна повече думи от магаре, отколкото от теб. – и Наруто направи тъпа, обидена физиономия.
- Аз .. аааз… такова, трябва да тръгвам. – и се опита да се измъкне, завъртайки се на пета и отивайки на другата страна.
- Ааа, не бързай толкова! Няма да ходиш никъде. – Наруто му препречи пътя. – Ще ми кажеш всичко.
- Добре. Казах на Сакура, че не ми е безразлична. И я целунах. И тя ми отвърна. Доволен ли си? – Сай изрече тези думи доста бързо и със затворени очи. След като очакваше някакъв отговор от русото момче и не го получи, той бавно и едно по едно отвори очите си. Наруто стоеше с изцъклени очи и с претръпваща една вежда.
- Кво ? Я пак …. – каза той, все още недоумяващ и продължаващ да гледа така
- Ами … - отново смотолевене.
- Да, добре, чух те и първия път. Ами радвам се. Добреееееее, аз ще тръгвам. Чао, задник. – Наруто махна с ръка.
Сакура продължаваше да стои облегната на вратата, когато отново се почука.
„ По дяволите! Явно една не му стига и дойде да получи още!”. Но не, това беше Наруто, който продължаваше да блъска вратата. Момичето стана и тъкмо щеше да я отвори, когато вратата падна ( отново хД ) и иззад нея се показа един крак и една руса глава.
- Абе, какво ви става днес на всички?! Какво ви е направила врата ми?! – ядоса се Сакура и завъртя очи, а веждите й се сгърчиха. Наруто сложи едната си ръка на тила, а с другата почесваше светло русолявата си главица. – Влизай. Но ще ми оправиш вратата.
Наруто продължаваше да се почесва и беше със затворени очи и изплезен език.
Тъй като долу във всекидневната имаше разпръснати трески, те се качиха в нейната стая. Седнаха на леглото един до друг и се възцари тишина. Тя беше прекъсната от момичетео, което каза :
- Да знаеш, че после трябва да разчистиш след себе си.
Наруто се усмихна самодоволно, сякаш не е чул думите й и каза :
- Да минем направо. Разбрах какво е станало със Сай. – Сакура замръзна на място.
- Ти от къде …? Кой? Не.
- Той ми каза. И ти си му отвърнала? Какво всъщност изпитваш към него?
Сакура се обърна на другата страна и погледна към снимката на отбор 7 и по специално към тази част със Саске.
- Хе, задник, какво си се умислил? – и русото момче сложи ръцете си на тила в обичайната поза и широката усмивка.
- А, нищо. – и една лека, непресторена, усмивка се появи на лицето на чернокосия нинджа.
- Хайде де, станало е нещо! Кажи ми. Не се усмихваш по този начин без да има повод. И явно е сериозно, защото го правиш често. Какво е станало ?
- Пфу, , по – нахален си и от конска муха. – сега вече Наруто му даде полу-интригуващ и полу-нетърпелив поглед.
- Добре, добре. Ще ти кажа. От доста време си падам по едно момиче и днес се осмелих да и го кажа. И не само това. – последните думи бяха леко заглушени.
- Я го виж ти, нашият безчувствен приятел. Значи всека пак не си изгубил напълно емоциите си. И коя е тя ? Как го прие ? Какво имаш предвид под „ и не само това”? Кажи ми всичко. – и момчето застана в слушаща позиция и с тъпа усмивка на лице.
- Ами, добре го прие. Ами … - Сай смотолеви.
- Ее, стига де. Мога да измъкна повече думи от магаре, отколкото от теб. – и Наруто направи тъпа, обидена физиономия.
- Аз .. аааз… такова, трябва да тръгвам. – и се опита да се измъкне, завъртайки се на пета и отивайки на другата страна.
- Ааа, не бързай толкова! Няма да ходиш никъде. – Наруто му препречи пътя. – Ще ми кажеш всичко.
- Добре. Казах на Сакура, че не ми е безразлична. И я целунах. И тя ми отвърна. Доволен ли си? – Сай изрече тези думи доста бързо и със затворени очи. След като очакваше някакъв отговор от русото момче и не го получи, той бавно и едно по едно отвори очите си. Наруто стоеше с изцъклени очи и с претръпваща една вежда.
- Кво ? Я пак …. – каза той, все още недоумяващ и продължаващ да гледа така
- Ами … - отново смотолевене.
- Да, добре, чух те и първия път. Ами радвам се. Добреееееее, аз ще тръгвам. Чао, задник. – Наруто махна с ръка.
Сакура продължаваше да стои облегната на вратата, когато отново се почука.
„ По дяволите! Явно една не му стига и дойде да получи още!”. Но не, това беше Наруто, който продължаваше да блъска вратата. Момичето стана и тъкмо щеше да я отвори, когато вратата падна ( отново хД ) и иззад нея се показа един крак и една руса глава.
- Абе, какво ви става днес на всички?! Какво ви е направила врата ми?! – ядоса се Сакура и завъртя очи, а веждите й се сгърчиха. Наруто сложи едната си ръка на тила, а с другата почесваше светло русолявата си главица. – Влизай. Но ще ми оправиш вратата.
Наруто продължаваше да се почесва и беше със затворени очи и изплезен език.
Тъй като долу във всекидневната имаше разпръснати трески, те се качиха в нейната стая. Седнаха на леглото един до друг и се възцари тишина. Тя беше прекъсната от момичетео, което каза :
- Да знаеш, че после трябва да разчистиш след себе си.
Наруто се усмихна самодоволно, сякаш не е чул думите й и каза :
- Да минем направо. Разбрах какво е станало със Сай. – Сакура замръзна на място.
- Ти от къде …? Кой? Не.
- Той ми каза. И ти си му отвърнала? Какво всъщност изпитваш към него?
Сакура се обърна на другата страна и погледна към снимката на отбор 7 и по специално към тази част със Саске.
Съобщение
Фенфикът ти се струва познат? Да, защото сме го импортирали от форума! Ако е твое произведение, не се колебай да ни пишеш, за да го прикачим към твоя профил!