Глава 8, Върни се у дома { по Наруто }
- Animes Portal
- 26/01/18г.
- Приключенски
- 10 Глави
- 62 Прочита
Глава 8Вълнения
Сай последва
Наруто и отиде с него в Ичираку рамен. Гледайки го как яде рамен, той се
замисли. „ Дали не греша като се държа така? А дали бъркам? По
дяволите, знаех си, че влизането ми в този отбор няма да ми донесе нищо
хубаво!”
- Ей, задник. За какво си се замислил? – изхили му се русокосия.
А, нищо. Чао Наруто! – той излезе. Вървеше по улицата с ръцете в джобовете о оглеждаше хората, сякаш изучаваше техните движения и чувства. Пътят го отведе към тренировъчната площадка, Където той застана под едно дърво. Извади една книжка и се зачетеше в нея. Книгата „Женска психология” и той я „изучаваше” с интерес.
- „Женското сърце е много нежно и чувствително!” – хмм, да,добре.
- „Жените обичат да им подаряват цветя”.
Чернокосия нинджа продължаваше да чете и кимаше с глава, сякаш си правеше заключения от прочетеното. Изведнъж той стана рязко и се запъти в неизвестна посока. Съдбата го „прати” в магазина на Яманака, от където той купи много хубав букет от червени рози. След това Взе една бележка и написа нещо много старателно и с много красив почерк върху нея. Вече подготвен Сай отиваше към „целта си”.
Сакура беше в банята и се наслаждаваше на ваната, която си взимаше, докато : *дзъъън* и на вратата се позвъни. „ Кой, по дяволите може да е?” *дзъън*.
Розовото цветче уви една хавлия около изваяното си,като восъчна фигура, стегнато тяло и слезе по стълбите. За нещастие на последното стъпало тя се спъна и извика. Сай, стоейки от другата страна на вратата, чу писъка на Сакура и с един ритник събори вратата и влезе. Тя седеше още на земята в шок, неочаквала вратата й да се стовари току-така. Тя вдигна главата си и погледна момчето с изумения си поглед Първо, защото беше съборил вратата й и второ, защото носеше цветя, които вероятно бяха за нея.
- Добре ли си ? – каза той, усмихвайки се и подавайки й ръка да стане. Сакура все още изумена продължаваше да го гледа ту в лицето, ту в ръката.
- А, да! Тези са за теб. – отново усмивка.
- Благодаря! – Сакура пое цветята и отиде да ги сложи във ваза. Покани го да влезе и закрепи това, което беше останало от вратата. Сай се огледа в апартамента. Всичко беше много прилежно подредено и всичко грееше. Единственото нещо, което озаряваше напълно стаята беше присъствието на Сакура, която се приближи до Сай и го подкани да седнат на дивана.
- Абе, Сай, ти добре ли си? Първо ми носиш цветя. После се усмихваш постоянно. Да не си болен?
Сай леко се стресна, защото не очакваше такава реакция.
- А, не. Дойдох да се извиня. Знам, държа се като задник. Не съм съотборника мечта, нито пък добър приятел. Исках просто да се извиня. Не го правя нарочно. Просто … - момчето не довърши изречението си и погледна към нея.
- Просто … - подкани го да й отговори.
- Просто … - повтори той и отново се наведе към кунойчито. Сложи ръка на ухото й и прошепна в него :
- Просто не мога да устоя на изкушението.
След тези думи той се отдръпна леко от нея, хвана брадичката й и я дари с бърза и страстна целувка. Това беше един кратък момент на слабост, но неговият език успя да си поиграе с нейния, който за негово учудване се включи в „играта”. И двамата след тази „неловка” ситуация се отдръпнаха като попарени един от друг. Сай стана и се запъти към вратата, а Сакура стана машинално и отиде да отвори вратата с все същия изумен поглед Когато и двете нинджи стигнаха до прага, Сай погледна розовокосата, а тя погледна свенливо встрани. Сай-чо се обърна и си тръгна с усмивка на лице. Сакура гледа известно време след него, след което затвори врата, опря гръб в нея и седна на земята. Тя хвана главата си и тънки розови кичурчета се показаха между пръстите й.
- Какво, по дяволите ми става ?
- Ей, задник. За какво си се замислил? – изхили му се русокосия.
А, нищо. Чао Наруто! – той излезе. Вървеше по улицата с ръцете в джобовете о оглеждаше хората, сякаш изучаваше техните движения и чувства. Пътят го отведе към тренировъчната площадка, Където той застана под едно дърво. Извади една книжка и се зачетеше в нея. Книгата „Женска психология” и той я „изучаваше” с интерес.
- „Женското сърце е много нежно и чувствително!” – хмм, да,добре.
- „Жените обичат да им подаряват цветя”.
Чернокосия нинджа продължаваше да чете и кимаше с глава, сякаш си правеше заключения от прочетеното. Изведнъж той стана рязко и се запъти в неизвестна посока. Съдбата го „прати” в магазина на Яманака, от където той купи много хубав букет от червени рози. След това Взе една бележка и написа нещо много старателно и с много красив почерк върху нея. Вече подготвен Сай отиваше към „целта си”.
Сакура беше в банята и се наслаждаваше на ваната, която си взимаше, докато : *дзъъън* и на вратата се позвъни. „ Кой, по дяволите може да е?” *дзъън*.
Розовото цветче уви една хавлия около изваяното си,като восъчна фигура, стегнато тяло и слезе по стълбите. За нещастие на последното стъпало тя се спъна и извика. Сай, стоейки от другата страна на вратата, чу писъка на Сакура и с един ритник събори вратата и влезе. Тя седеше още на земята в шок, неочаквала вратата й да се стовари току-така. Тя вдигна главата си и погледна момчето с изумения си поглед Първо, защото беше съборил вратата й и второ, защото носеше цветя, които вероятно бяха за нея.
- Добре ли си ? – каза той, усмихвайки се и подавайки й ръка да стане. Сакура все още изумена продължаваше да го гледа ту в лицето, ту в ръката.
- А, да! Тези са за теб. – отново усмивка.
- Благодаря! – Сакура пое цветята и отиде да ги сложи във ваза. Покани го да влезе и закрепи това, което беше останало от вратата. Сай се огледа в апартамента. Всичко беше много прилежно подредено и всичко грееше. Единственото нещо, което озаряваше напълно стаята беше присъствието на Сакура, която се приближи до Сай и го подкани да седнат на дивана.
- Абе, Сай, ти добре ли си? Първо ми носиш цветя. После се усмихваш постоянно. Да не си болен?
Сай леко се стресна, защото не очакваше такава реакция.
- А, не. Дойдох да се извиня. Знам, държа се като задник. Не съм съотборника мечта, нито пък добър приятел. Исках просто да се извиня. Не го правя нарочно. Просто … - момчето не довърши изречението си и погледна към нея.
- Просто … - подкани го да й отговори.
- Просто … - повтори той и отново се наведе към кунойчито. Сложи ръка на ухото й и прошепна в него :
- Просто не мога да устоя на изкушението.
След тези думи той се отдръпна леко от нея, хвана брадичката й и я дари с бърза и страстна целувка. Това беше един кратък момент на слабост, но неговият език успя да си поиграе с нейния, който за негово учудване се включи в „играта”. И двамата след тази „неловка” ситуация се отдръпнаха като попарени един от друг. Сай стана и се запъти към вратата, а Сакура стана машинално и отиде да отвори вратата с все същия изумен поглед Когато и двете нинджи стигнаха до прага, Сай погледна розовокосата, а тя погледна свенливо встрани. Сай-чо се обърна и си тръгна с усмивка на лице. Сакура гледа известно време след него, след което затвори врата, опря гръб в нея и седна на земята. Тя хвана главата си и тънки розови кичурчета се показаха между пръстите й.
- Какво, по дяволите ми става ?
Съобщение
Фенфикът ти се струва познат? Да, защото сме го импортирали от форума! Ако е твое произведение, не се колебай да ни пишеш, за да го прикачим към твоя профил!
