Глава 7, Върни се у дома { по Наруто }
- Animes Portal
- 26/01/18г.
- Приключенски
- 10 Глави
- 62 Прочита
- 2 Ком.
Глава 7Фалшивото решение I, II и III част
***I част***
- Няма ли да хапнеш нещо преди това ? – запита Наруто и отхапа от яденето си,гледайки я въпросително.
- Не!
- Наруто не досаждай ! – скастри го Какаши
Сакура дръпна ципа на палатката и влезе вътре. Пъхна се под завивката, но не можа да заспи. Беше излъгала! Трябваше много добре да обмисли действията си преди да предприеме каквото и да е действия!
„ - Може би този момент е настъпил и ти би могла да дойдеш с мен! ”
- Каква глупост?! Винаги съм си мечтала да изрече тези думи! И все пак … На път съм да осъществя детската си мечта – да бъда с човека,който винаги съм обичала! Но има ли смисъл ?! Сигурно иска само да ме използва! Но … не мога да заповядвам на сърцето, нали ? „ Ами Наруто? Как ще го приеме той? Ще може ли да прости ако и ти направиш същото както Саске преди 2 години? Ще може ли да преживее да го напусне още един човек, на когото е държал най-много?!”
- Той ще ме разбере! Надявам се …
„ Постъпваш глупаво и детинско!” - вътрешната Сакура продължаваше да „налива” мозък, ама кой слуша (хД).
Нощта беше ясна и тиха. Чуваха се единствено щурчетата, които пееха своите тъжни песни и Наруто, които се смееше с пълна уста и сякаш току-що се беше задавил. Сакура се обърна на другата страна и пъхна главата си под възглавницата. Не след дълго тя попадна под властта на съня.
Чу се дърпане на цип и Сай вмъкна главата си в палатката на момичето, когато получи удар отзад.
- Глупак такъв! Не нахлувай така в личното й пространство! – след, което една руса рошава глава се промуши през ципа и Наруто установи,че няма никой вътре…
- Какаши – сенсей, Сакура я няма !
Далеч от лагера Сакура си проправяше път из между дърветата, тъй като тревата беше още росна. Листата по клоните също имаха капчици роса и блестяха от слънчевата светлина като малки диаманти, които я заслепяваха. Утрото беше топло и свежо. Птиците пееха песните си, а сърцето на момичето учестяваше своят ритъм с всяка крачка.
- Дано само не закъснея!
Мисълта й беше доста напрегната и тя бе далеч от трезвото мислене. Единственото , което я водеше натам беше копнежът към непознатото и любопитството. Знаеше, че ще съжалява за действията си , но не можеше да направи нищо друго. Това диктуваше сърцето …
Отбор Какаши вече беше на път .
- Къде по дяволите е отишла ? – Наруто вече беше започнал да нервничи. – Сай изпрати някое от твоите животни да провери напред !
- Ninpou chouji giga …
Спряха се за момент. Мишката се появи и изчезна напред. Скоро след като животното се изгуби от погледа им Какаши се „обади” :
- Снощи ми се стори странна! Трябва да е станало нещо! – Сай го изгледа страшно и погледна към Наруто,който като чу думите на учителят си и съвсем се омърлуши. „ Браво бе,Какаши! Страхотен ход! Може да е добър в битките, ама изобщо не е тактичен! ” – помисли си Сай и поклати глава. Мишките на момчето се бяха върнали и той взе една в ръцете си.
- Близо е ! – каза момчето. Без да каже нито дума Наруто тръгна веднага и Сай и Какаши тръгнаха след него. Скачайки от клон на клон в главата на русокосото момче се блъскаха въпроси, както големи вълни в пристанище! С всяка минута те започваха да стават все повече и повече!
- Не!
- Наруто не досаждай ! – скастри го Какаши
Сакура дръпна ципа на палатката и влезе вътре. Пъхна се под завивката, но не можа да заспи. Беше излъгала! Трябваше много добре да обмисли действията си преди да предприеме каквото и да е действия!
„ - Може би този момент е настъпил и ти би могла да дойдеш с мен! ”
- Каква глупост?! Винаги съм си мечтала да изрече тези думи! И все пак … На път съм да осъществя детската си мечта – да бъда с човека,който винаги съм обичала! Но има ли смисъл ?! Сигурно иска само да ме използва! Но … не мога да заповядвам на сърцето, нали ? „ Ами Наруто? Как ще го приеме той? Ще може ли да прости ако и ти направиш същото както Саске преди 2 години? Ще може ли да преживее да го напусне още един човек, на когото е държал най-много?!”
- Той ще ме разбере! Надявам се …
„ Постъпваш глупаво и детинско!” - вътрешната Сакура продължаваше да „налива” мозък, ама кой слуша (хД).
Нощта беше ясна и тиха. Чуваха се единствено щурчетата, които пееха своите тъжни песни и Наруто, които се смееше с пълна уста и сякаш току-що се беше задавил. Сакура се обърна на другата страна и пъхна главата си под възглавницата. Не след дълго тя попадна под властта на съня.
Чу се дърпане на цип и Сай вмъкна главата си в палатката на момичето, когато получи удар отзад.
- Глупак такъв! Не нахлувай така в личното й пространство! – след, което една руса рошава глава се промуши през ципа и Наруто установи,че няма никой вътре…
- Какаши – сенсей, Сакура я няма !
Далеч от лагера Сакура си проправяше път из между дърветата, тъй като тревата беше още росна. Листата по клоните също имаха капчици роса и блестяха от слънчевата светлина като малки диаманти, които я заслепяваха. Утрото беше топло и свежо. Птиците пееха песните си, а сърцето на момичето учестяваше своят ритъм с всяка крачка.
- Дано само не закъснея!
Мисълта й беше доста напрегната и тя бе далеч от трезвото мислене. Единственото , което я водеше натам беше копнежът към непознатото и любопитството. Знаеше, че ще съжалява за действията си , но не можеше да направи нищо друго. Това диктуваше сърцето …
Отбор Какаши вече беше на път .
- Къде по дяволите е отишла ? – Наруто вече беше започнал да нервничи. – Сай изпрати някое от твоите животни да провери напред !
- Ninpou chouji giga …
Спряха се за момент. Мишката се появи и изчезна напред. Скоро след като животното се изгуби от погледа им Какаши се „обади” :
- Снощи ми се стори странна! Трябва да е станало нещо! – Сай го изгледа страшно и погледна към Наруто,който като чу думите на учителят си и съвсем се омърлуши. „ Браво бе,Какаши! Страхотен ход! Може да е добър в битките, ама изобщо не е тактичен! ” – помисли си Сай и поклати глава. Мишките на момчето се бяха върнали и той взе една в ръцете си.
- Близо е ! – каза момчето. Без да каже нито дума Наруто тръгна веднага и Сай и Какаши тръгнаха след него. Скачайки от клон на клон в главата на русокосото момче се блъскаха въпроси, както големи вълни в пристанище! С всяка минута те започваха да стават все повече и повече!
***II част***
„Какво ли я е накарало да тръгне?!” – мислеше си Наруто. Това напоследък му се случваше често – той да мисли? Да бе да! Сакура трябваше да спре да върши глупости – това щеше да докара инфаркт на горкото момче. Не беше мислил толкова през живота си, колкото му се налагаше сега.
Сакура вече беше почти стигнала до мястото на „срещата”. Подпря се на едно от дърветата, за да си почине, но дочу гласове. Обърна се и видя Саске и неговият отбор. Но те не я забелязаха, защото водеха някакъв спор.
- И за какво всъщност ти е тази.. тази… - Карин беше побесняла и наместваше грозните си червено очила.
- Това е бившата съотборничка на Саске и да ти кажа, Карин, тя изглежда много по- добре от теб. Нямаш шанс… - Сюигетсу я погледна , озъби се и я перна през носа.
- Теб никой не те е питал! Не се обаждай акулски зъби!!! - Карин кипна.
- Карин, Суигетсу,престанете да крещите. Говорите глупости. Не казах на Сакура да дойде защото се интересувам от нея. Целта ми е да се изправя срещу Наруто! Ще мине време, докато той ме открие. Онази вечер, когато бях на езерото да измисля план да го примамя, за мое голямо щастие, я видях. Реших да се позабавлявам. Но тя ми се правеше на твърда и ме удари.
- Каквооо?! Тази кучка те е ударила?! Ще й разбия фейса!!! - цайсатия крокодил сви юмрук и по челото й "побяга" бръчка.
- Карин, затвори си човката по дяволите! – Саске вече се ядоса. – Спомних си какво ми каза като заминавах и реших защо да не опитам нещо. Затова й предложих да дойде с нас. Наруто естествено ще я последва и няма да се наложи да чакам. Най- сетне ще активирам Мангекйоу Шаринган-а си!
Да, но Сакура ги чу. „О,боже! Какво направих?! Как може да съм такава глупачка?! Защо винаги действам преди да мисля?! Никога не се интересувал от мен и кой дявол ме накара да повярвам, че се е променил?!”. Тя се реши и се показа иззад храста, зад който се беше скрила. Саске я видя, но устните му се обърнаха в арогантна усмивка.
- Ха, да не би да подслушваш. Не се и учудвам.
- Всъщност да и не съжалявам. Дори след времето, което мина ти си оставаш все същия задник. „Аз съм Саске Учиха и отмъщението е това, което сърцето ми избра”. Бла-бла-бла. Знаеш ли? Ти не си нищо друго освен егоист и голям глупак. Отмъщение, отмъщение – това е единственото, което повтаряш. Но дали има смисъл или си решил да се доказваш? Да доказваш какво? Как можеш да използваш и манипулираш хората?! Знаеш какво ни каза Какаши-сенсей на първата ни тренировка : „В света на нинджите тези , които нарушават правилата са боклуци. Но тези, които изоставят приятелите си са по-големи боклуци”. Ти си точно това- огромен боклук. – думите се изливаха като дъжд от шурикени върху чернокосия.
Очилатата му съотборничка гледаше със зяпнала уста ту към Саске, ту към ровокосата, чудейки се как може да му говори така. Но момчето само продължаваше да се усмихва.
- Идването ми беше голяма грешка. Нямам намерение да въвличам себе си и Наруто в това. Успех на теб и егото ти в „отмъщението”!
- Ама ти да не се побърка? Никъде няма да ходиш! – Сюигетсу й препречи пътя, хвана я за ръцете и ги върза, след което я блъсна към дънера на дървото до него.
„Това не е добре! Трябваше да се махна или изобщо да не бях идвала! Такава глупачка съм!”. – мислите на зеленооката нинджа бяха прекъснати :
- Сакура! О,боже! Добре ли си? – Наруто изкочи измежду дърветата без да вижда Саске.
- Саске? – Какаши беше изненадан.
- Да, изненада! – Учиха завъртя очи.
- Ама ти какво … ?
- Да, да добре. Стига приказки. Така и така сте тук. Наруто, бяхме си обещали, че един ден ще се изправим един срещу друг. Мисля, че този ден дойде. Искам битка тук, с теб.
- Наруто , не! – Сакура извика. – Недей,не си заслужава!
- Хм, приемам! Какаши-сенсей, Сай, не се месете. Това е битка само между мен и Саске!
- Хах, не можеше да откажеш. Обещанието си е обещание. Нинджата винаги спазва ниндото си. ( бел. пис. – ниндо е нинджа път, а Саске има предвид ниндото на Наруто, че спазва обещанията си!)
- Kage bunshin no jutsu! – появиха се няколко клонинга на русокоското.
- Ха, отново тези евтини имитации. Явно за тези години не си научил нищо. – малко кълбо от чакра се появи в ръката му и той се затича към Наруто. – Чидори!
Клонингите на Наруто направиха Расенган и двете чакра- топки се сблъскаха, сякаш искаха да сравнят силата си. Сакура се сети за последният път, когато двете сили се бяха сблъскали. Бяха на покрива на болницата. Двамата отново бяха решили да премерят силите си. Чидори-то направи голяма дупка в цистерната с вода, когато Какаши се намеси и ги разтърва. Докато Расенган-а само я беше вдлъбнал. Чидори беше техника не за отблъскване, а за убиване. Но те не бяха вече деца и това щеше да има големи последици.
- Нарутоооо ! – той се обърна към нея и след това усети леко одраскване по бузата си. Техниката с писъка на хиляда птици го бе докоснала, за щастие само леко.
- По дяволите, Наруто! Не се разконцентрирай. Katon: Goukakyuu no Jutsu! – голяма огнена топка се стрелна към синеокия нинджа. Успя да го избегне и тя се разби в едно от дърветата зад него. Мислите на Наруто бяха объркани и той се скри зад дърветата.
- Какво стана?! Изправи се пред мен и видя колко си жалък! – Саске започна да се смее ехидно отново. Но Наруто се подаде иззад дърветата и го нападна, и успя да го свари неподготвен. Страстта към битката вече беше разпалена у младия Учиха и за части от секундата той успя да загуби контрол върху печата. С голяма ярост се нахвърли върху опонента си, незнаейки какво върши. Един такъв удар от смъртоносната атака можеше да убие блондина. Саске стовари техниката си с цялата сила, която притежаваше. Беше прекалено огромно Чидори и Наруто не успя да го избегне. Голямото кълбо покри момчето и единственото, което се видя изпод пушека и огромната топка, беше локва кръв.
***III част***
- Нее! По дяволите, Саске! Какво правиш? – Сакура изхлипа. – Нарутооо!
Тя се блъскаше и опитваше да се освободи от хватката на стягащите я въжета. Погледна отново там, където лежеше тялото на приятелят й. Очите й се замъглиха и тя припадна. Когато се събуди видя множество от погледи втренчени в нея. Сай и Наруто гледаха, а Какаши се беше навел над нея и проверяваше дали диша.
- Сакура – чан! Добре ли си? – Наруто й се нахвърли и я прегърна.
- Да, добре съм. Като за начало можеш да спреш да ме стискаш толкова силно и да ме оставиш да си поема дъх! – момчето я пусна и лека руменина оцвети бузите му.
- Какво всъщност стана? – попита тя. – Наруто, ти беше… лежеше в една локва кръв и … и… аз помислих, че съм те загубила. – Сакура се разрева и на свой ред стисна Наруто, оставайки го бездиханен.
- Сакура какво говориш? – Какаши се намеси. – Наруто се биеше със Саске и ти изведнъж припадна. Какво стана преди да дойдем? И защо беше при него?!
„По дяволите! Сигурно съм се хванала в генджутсуто на Саске. Каква съм глупачка!’’
- Ами, отидох, защото се срещнахме преди няколко дни и той ми предложи да отида с него.
- И отиде за това? Щеше да тръгнеш с него?! – Сакура никога не беше виждала Наруто толкова ядосан на нея.
- Не, напротив! Отидох да му кажа, че аз не мога да постъпя като него и да изоставя приятелите си и хората, които обичам и ги е грижа за мен. Казах му самата истина. Но когато отидох ги чух да кроят някакъв план. Подслушах ги и разбрах, че целта на Саске е била да те подведе да дойдеш, защото искал да се бие с теб. И …. А, къде е той? Какво стана?
- Ами, не знаем. Той изчезна по средата на битката. Докато беше в безсъзнание изпратихме съобщение по Паккун до хокагето. Чакаме отговора. – Какаши не беше изрекъл последното, чу се *пуф* и Паккун се появи.
- Йо. Как е? – поздрави той.
Сакура се държеше за главата, Сай се оглеждаше, Наруто беше седнал и подпрял глава на краката си, а Какаши тупкаше с показалец устната си.
- Нося отговоря на Тсунаде. – кучето подаде малък свитък на сенсеят и той го зачете :
- До отбор Какаши! Нареждам отрядът да се върне в Коноха за пълни инструкции.
- Няма ли да тръгнем след него? – русокосия нинджа се надигна.
- Не, Наруто! Прибираме се в селото и там ще решим какво да правим. Сега хайде всички да потегляме. – изкомадори копи нинджата и подскочи към дървото. Другите го последваха и през целия път никой не обели и дума. Само Сай се оглеждаше като неадекватна невестулка през обилно поглъщане на шепа валериани. Сакура държеше ръцете си пред гърдите и премигваше от слънцето. Наруто си гледаше разсеяно и продължаваше да си подскача. След не много време пред погледите им се появиха портите на Коноха и Какаши им каза да спрат.
- Аз отивам в офиса на Тсунаде да докладвам. Вие тримата си починете и ще се срещнем в три на мостта.
- Хай! – казаха младите нинджи и той изчезна.
- Сакура- чан, какво ще правиш? – Наруто я попита и се загледа в очакване на отговор.
- Уморена съм. Ще се прибера и ще си легна. – и момичето се запъти към дома си, оставяйки двамата си съотборници да гледат гърба й.
- Винаги ли ще се държи така като става въпрос за Саске Учиха? Все пак не е кой знае какво? Чудя се какво му харесва! – успя да изтърси по възможно най-тъпия начин Сай.
Наруто само го изгледа, завъртя очи, обърна се другата посока и тръгна към Ичираку рамен. Беше тежка мисия и гладът трябваше да бъде задоволен. Горкичкият чернокоско остана отново сам с мислите си. „Браво бе, Сай! Пак си отвори голямата уста. Няма да стигнеш далеч ако продължаваш така!”. Момчето издиша тежко и тръгна след Наруто.
Съобщение
Фенфикът ти се струва познат? Да, защото сме го импортирали от форума! Ако е твое произведение, не се колебай да ни пишеш, за да го прикачим към твоя профил!
