Глава 4, Върни се у дома { по Наруто }
- Animes Portal
- 26/01/18г.
- Приключенски
- 10 Глави
- 62 Прочита
Глава 4Мисията
На следващата Сакура и
Наруто бяха вече на изхода на Коноха,но Какаши и Сай липсваха.Преди да
се появят русокоското се обърна към кунойчито :
- Сакура-чан,добре ли си?
Тя изглеждаше неспокойна.Вътрешната Сакура се беше ядосала толкова,че ако можеше да я види някой,щеше да забележи огъня около нея.
- Д-да,Наруто,добре съм!-думите така прозвучаха все едно не ги каза тя.Дори самата не си повярва.Беше бясна,защото Какаши отново закъсняваше.Също така й беше притеснено за мисията.Когато те се появиха най-сетне тя каза натъртено:
- Можем ли да тръгваме вече?!
Без възражения другите решиха да я послушат и заскачаха по дърветата в гората.Боже,когато се ядосаше толкова приличаше на Тсунаде.Потеглиха и за много кратко време се отдалечиха драстично от Коноха.В това време започна да вали.Първо тихо,след което се усили.Малките капки дъжд капеха по зелените й очи и се стичаха по крехкото й тяло.Сакура се замисли.
СПОМЕН:
„ - … Наскоро беше забелязана следа от Орочимару в гората на около 5 км от Коноха. Смятаме,че тя може да ни даде насока към скривалището му.”
КРАЙ НА СПОМЕНА …
„Хокаге-сама каза,че е било близо до селото.Но какво е правел тук?Възможно ли е Саске също да е наблизо. И все пак какво ще му кажа,ако го видя?! Тъпак.”-тя сви юмрука си. Две години минаха,откакто съотборникът й напусна селото и тръгна след змийчо ( разбирайте Орочимару xD ). Каква полза,каква сила търсеше у него?! Унесена в своите размисли започна и да не обръща внимание къде стъпва. Тя се подхлъзна и ако не беше Наруто да я хване сигурно вече щеше да си самолекува главата. С невероятна бързина той успя да я хване преди да е паднала и нежно я постави на земята.
- Благодаря ти,Наруто!
- Мисля,че можем да спрем за малко почивка! - Какаши изрази мнение. Сай си гледаше с все същата си тъпа, изкуствена усмивка, а Наруто се съгласи със сенсеят.
- А-аз, ще се поразходя малко! - отбеляза Сакура.
- Сакура, добре ли си? - попита Какаши.
- Д-да, добре съм! - отговори тя, преструвайки се, че е добре. Докато идваха насам беше забелязала, че недалеч от мястото, къде се установиха имаше езеро. Нещо я дърпаше натам (не буквално).Реши да отиде там и да остане насаме с мислите си.За да се приближи трябваше да мине през дървета и 2-3 храста. Езерото беше със сравнително кръгла форма, брегът - заобиколен отвсякъде с обли,сиви камъни. Провирайки се между дърветата и храстите,з а нейна изненада някой друг беше потърсил усамотение там. На единият от камъните стоеше мъж с черна, леко стърчаща коса. Той усети нейното присъствие и попита:
- Кой е там?!
Сакура беше някак шокирана и не отговори. След като не получи отговор,мъжът се ядоса и метна 1-2 шурикена към нея. Тя изхълца, но успя да ги избегне. Мъжът стана,обърна се и погледна към мястото, където беше тя. Мигом очите на кунойчито и на мъжът се разшириха.
- Сакура?!
- Сакура-чан,добре ли си?
Тя изглеждаше неспокойна.Вътрешната Сакура се беше ядосала толкова,че ако можеше да я види някой,щеше да забележи огъня около нея.
- Д-да,Наруто,добре съм!-думите така прозвучаха все едно не ги каза тя.Дори самата не си повярва.Беше бясна,защото Какаши отново закъсняваше.Също така й беше притеснено за мисията.Когато те се появиха най-сетне тя каза натъртено:
- Можем ли да тръгваме вече?!
Без възражения другите решиха да я послушат и заскачаха по дърветата в гората.Боже,когато се ядосаше толкова приличаше на Тсунаде.Потеглиха и за много кратко време се отдалечиха драстично от Коноха.В това време започна да вали.Първо тихо,след което се усили.Малките капки дъжд капеха по зелените й очи и се стичаха по крехкото й тяло.Сакура се замисли.
СПОМЕН:
„ - … Наскоро беше забелязана следа от Орочимару в гората на около 5 км от Коноха. Смятаме,че тя може да ни даде насока към скривалището му.”
КРАЙ НА СПОМЕНА …
„Хокаге-сама каза,че е било близо до селото.Но какво е правел тук?Възможно ли е Саске също да е наблизо. И все пак какво ще му кажа,ако го видя?! Тъпак.”-тя сви юмрука си. Две години минаха,откакто съотборникът й напусна селото и тръгна след змийчо ( разбирайте Орочимару xD ). Каква полза,каква сила търсеше у него?! Унесена в своите размисли започна и да не обръща внимание къде стъпва. Тя се подхлъзна и ако не беше Наруто да я хване сигурно вече щеше да си самолекува главата. С невероятна бързина той успя да я хване преди да е паднала и нежно я постави на земята.
- Благодаря ти,Наруто!
- Мисля,че можем да спрем за малко почивка! - Какаши изрази мнение. Сай си гледаше с все същата си тъпа, изкуствена усмивка, а Наруто се съгласи със сенсеят.
- А-аз, ще се поразходя малко! - отбеляза Сакура.
- Сакура, добре ли си? - попита Какаши.
- Д-да, добре съм! - отговори тя, преструвайки се, че е добре. Докато идваха насам беше забелязала, че недалеч от мястото, къде се установиха имаше езеро. Нещо я дърпаше натам (не буквално).Реши да отиде там и да остане насаме с мислите си.За да се приближи трябваше да мине през дървета и 2-3 храста. Езерото беше със сравнително кръгла форма, брегът - заобиколен отвсякъде с обли,сиви камъни. Провирайки се между дърветата и храстите,з а нейна изненада някой друг беше потърсил усамотение там. На единият от камъните стоеше мъж с черна, леко стърчаща коса. Той усети нейното присъствие и попита:
- Кой е там?!
Сакура беше някак шокирана и не отговори. След като не получи отговор,мъжът се ядоса и метна 1-2 шурикена към нея. Тя изхълца, но успя да ги избегне. Мъжът стана,обърна се и погледна към мястото, където беше тя. Мигом очите на кунойчито и на мъжът се разшириха.
- Сакура?!
Съобщение
Фенфикът ти се струва познат? Да, защото сме го импортирали от форума! Ако е твое произведение, не се колебай да ни пишеш, за да го прикачим към твоя профил!
