Глава 2Мисли

- Повиках Ви,защото ще ви дам мисия. Наскоро беше забелязана следа от Орочимару в гората на около 5 км от Коноха. Смятаме,че тя може да ни даде насока към скривалището му. Тъй като Саске вече не е част от отбора, ще има заместник.-Тсунаде обясни.
- З-заместник ?! - Сакура заекна. „ Кой?” Тя сведе глава и се замисли,но мислите й бяха прекъснати от намесата на Наруто в разговора:
- И кой според Вас би го заместил? - саркастичността в гласа на момчето силно се усещаше. „ И кой е той ?”
- Ще се запознаете с него по-късно. Мисията ви е да отидете и да проверите следите,за които имаме сведения.А сега се омитайте от кабинета ми,защото имам работа.
Всички се изнесоха от кабинета. Какаши, Наруто и Сакура се запътиха към улицата и вървейки по нея отидоха до мостта. Там щяха да обсъдят подробностите около мисията.Тишината беше разцепена от Какаши:
- Мисията ни е след 2 дни.Починете си,защото ще е изморителна. Ще ви чакам там сутринта в 7.
„ По-скоро ние ще те чакаме,защото ти 100% ще закъснееш!” - помисли си Сакура,но не й се спореше. Чу се *пуф* малко дим се разнесе и сенсеят изчезна.
- Сакура-чан,искаш ли да дойдеш с мен да хапнем рамен?
- Не, Наруто, ти отиди аз ще се поразходя и после се прибирам.
Момчето не беше удовлетворено от отговора,но виждаше ,че на Сакура й има нещо и не искаше да я ядосва. 0о0о той много добре знаеше какво е тя да бъде ядосана.
Кунойчито се облегна на парапета и се загледа във водата,която спокойничко си течеше под мостта.Колко успокояващо действаше този ромон.Да,точно от това имаше нужда.Беше забелязала,че напоследък често стои тук сама и потънала в своите мисли.След като беше стояла там доста дълго време реши ,че ще си ходи и тръгна обратно към дома си. Беше започнало да се свечерява.Слънцето почти се бе скрило зад хоризонта.Виждаха се последните лъчи за деня и беше толкова красиво-цялото небе обсипано като че ли с много огънчета. Златисто-жълти цветове се преливаха и внасяха някакво успокоение в душата й. „ Кой по дяволите е избрала Тсунаде за заместник на Саске?! ” - помисли си тя. Толкова много се блъскаха в главата й,че ако не престанеха щяха да й докарат главоболие. Тъмно е. По улиците на Коноха ту имаше много хора,ту с разреждаха и почти ги нямаше. „Малко,само малко ми остава й съм си вкъщи! Ще си легна и няма да стана цяла седмица! Дори да … ” Сакура се сепна от мислите си ,защото усети някаква непозната чакра , и беше близо! Бръкна в чантата си и извади кунай. Започна да стъпва тихо,тихо.Изведнъж усети нечий дъх във врата си и се обърна.Зад нея стоеше човек,чийто силует едва се открояваше …