Глава 10, Върни се у дома { по Наруто }
- Animes Portal
- 26/01/18г.
- Приключенски
- 10 Глави
- 62 Прочита
- 3 Ком.
Глава 10Края
След известна пауза, Сакура стана
от мястото си и взе снимката, обърна се и седна отново на леглото до
приятеля си. Момичето отново се загледа в снимката и лека усмивка се
появи на лицето й.
- Знаеш ли, в онези дни си мислех, че сме отбор и няма да се разделим. Че ще бъдем заедно, като семейство. Колко глупави и детски мисли. И след като Саске замина … всичко се обърка. Сблъскахме се с действителността. Имахме надежда, когато отидохме на мисията да го върнем. И знаеш ли, във вашата битка усетих нещо. Стария Саске вече го няма. Той не е същия. И когато те нападаше беше с омраза.
- Накъде биеш ?
- Искам да кажа, че … - и тя млъкна, опитвайки се да подбере правилните думи.
- Да не искаш да кажеш, че си забравила Саске?!
- Виж, аз … - отново пауза. - Просто той се държеше студено с мен. Аз не мога да бъда като него. Той се подигра с мен и аз няма да се превърна в негово женско копие. – Сакура взема снимката и я прибра в чекмеджето на нощното си шкафче, доста навътре под книгите. Наруто все още стоеше с недоумяваща физиономия. Боже, колко се беше променила Сакура. Вече не беше малкото момиченце, а млада и красива жена. От детското изражение нямаше и следа. Чертите на лицето й бяха женствени, красиви и нежни. Тялото й беше все толкова крехко и прекрасно изваяно. След като направи обстоен поглед по извивките на приятелката си, Наруто я попита :
- Така и не ми отговори на въпроса! Какво изпитваш към Сай?
- Наруто, виж … аз вече ти казах. Знам какво е да бъдеш отхвърлян и пренебрегван. Няма да позволя това да се случи. Всъщност ти, Сай и Какаши – сенсей сте хората, които ме подкрепяхте и ми помогнахте да се съвзема. Сега по темата – не, Сай не ми е безразличен. Саске загърби приятелите си и тези, които го обичаха. – розовокосата натърти последната дума, за да може русокосия да разбере намека.
- Добре, ъм … Аз ще тръгвам. До скоро. – момчето махна с ръка и се запъти към входната врата. Черешовото цветче стана и го последва. Когато стигнаха до вратата Наруто се ухили и каза :
- Ще мина по – късно след обяд да я поправя. – двамата се засмяха и момчето потегли по пътя си. Толкова беше лесно Наруто да я разсмее. Притежаваше способността да кара хората да се чувстват добре. Той беше един от най – верните и приятели и по – скоро като брат. Можеше да сподели всичко с него и знаеше, че няма да я съди. Напротив, щеше да й даде съвет и ще направи всичко възможно, за да й помогне. Познаваха се твърде отдавна и можеха да си вярват. Всеки друг можеше да им завижда за такова непоклатимо приятелство като тяхното.
Сакура затвори врата след момчето и се качи отново в стаята си. Доближи се до шкафчето и извади снимката из под книгите. Загледа се в нея и се усмихна.
- Крайно време е да скъсам връзките с миналото и да живея в бъдещето! – и тя отвори рамката на снимката и извади парченцето хартия от там. След което го пъхна в джоба си. На мястото на старата снимка беше поставена нова. Сакура застанала в средата и сложила ръце на раменете на двете момчета - отляво Сай и отдясно Наруто, а зад тях капитан Ямато. С малки крачки тя се запъти към банята. Отвори вратата и се пресегна към ключа за осветлението. Внезапния лъч светлина заслепи нейните очи и тя премигна няколко пъти. След като се посъвзе тя пусна чешмата и намокри с шепи лицето си. Изправяйки се тя погледна в огледалото. От предишното наивно и слабо момиче не беше останало и спомен и това зарадва розовокосата. Пресегна се и взема стоящата в близост кърпа, попивайки се с нея. Прекара ръка през косата си, усмихна се на изражението си, завъртя се на пети и излезе от банята Заслиза по стълбите с лек, нежен тропот и след секунди се озова пред вратата. Огледа стаята, усмихна се и затвори врата след себе си. Денят беше слънчев и във въздуха се носеше аромат на скоро цъфналите череши. С леки стъпки момичето се отдалечи от дома си. Сърцето й я теглеше към овощните градини на селото. Това беше мястото на Сакура. Тя обожаваше да си почива под гъстата, приятна сянка на цъфналите дървета. След като се установи в сърцето й застана чувството на блаженство. Едно венчелистче от дървото се стовари върху скръстените в скута й ръце. Тя се изненада и нежно го пое в длан. Това беше най – красивото венчелистче на света. Сакура се усмихна и стана, все още държейки го в ръката си. Пътят я отведе отново към селото. На пазара имаше толкова много хора, движейки се напред назад. Сакура също се оглеждаше и изучаваше хората с поглед. Внезапно нещо в главата й прищрака. Без да осъзнава какво върши, тя се обърна и тръгна в обратната посока. Стигна до мястото и то се окчза старата тренировъчна площадка. Колко спомени беше запазила. Тук беше изпита на Какаши. Тук за първи път научиха какво е работа в екип. Тя клекна и огледа мястото и лед това седна на дънера, където техният сенсей беше наказал Наруто, защото се докопал до обяда. Сакура си припомни този момент и изражението на момчето, като го спипаха. От устните й излезе тънък и звънлив смях. Крехкото й тяло се разтресе за момент и в резултат на това снимката изпадна от джоба й. Тя се наведе и я взема. Съвсем я беше забравила. Погледна я за последен път, след което изкопа малка дупка и я постави там. Гледаше я както хората на погребение гледат ковчега. Със заравянето й момичето се освобождаваше от миналото. Постави и последните парченца пръст, затъпка го хубаво и така се сбогува окончателно с миналото. Мисията „Върни се у дома” се беше провалила, но тя успя да отвори очите на всички.След добрата работа, която свърши тя реши да се прибира. Мисията „Върни се у дома” се беше провалила, но тя успя да отвори очите на всички. Хората се променят.
По допреди малко ясното небе се появиха тъмни облачета и не след дълго едри капки дъжд се изсипаха от небето. Сакура побърза да се скрие под едно дърво. Тя седна и се облегна на него. За момент затвори очи и когато ги отвори беше хипер изненадана. Нечии очи се взираха в нейните.
- Хмм, май заваля дъжд. – констатира Сай и седна, намествайки се до нея. Извади свитъка и нарисува чадър на него.
- Ninpou chouji giga … - чадъра „оживя”.
- Ако искаш да се прибираме. – каза спокойно и с равен глас Сай.
Сакура само се усмихна и кимна с глава. Момчето й подаде ръка да стане и й подаде чадъра. Той го държеше, а тя вървеше до него. Вървяха известно време, след което и двамата по необяснима причина се спряха. Загледаха се един в друг. Сай махна чадъра и капките започнаха да падат върху косите и лицата и на двамата. Продължиха да се гледат известно време, след което устните им се вплетоха в страстна и нежна целувка. И те останаха под дъжда Сай държейки Сакура за кръста, а тя повдигната на пръсти и поставила ръце на врата му.
- Знаеш ли, в онези дни си мислех, че сме отбор и няма да се разделим. Че ще бъдем заедно, като семейство. Колко глупави и детски мисли. И след като Саске замина … всичко се обърка. Сблъскахме се с действителността. Имахме надежда, когато отидохме на мисията да го върнем. И знаеш ли, във вашата битка усетих нещо. Стария Саске вече го няма. Той не е същия. И когато те нападаше беше с омраза.
- Накъде биеш ?
- Искам да кажа, че … - и тя млъкна, опитвайки се да подбере правилните думи.
- Да не искаш да кажеш, че си забравила Саске?!
- Виж, аз … - отново пауза. - Просто той се държеше студено с мен. Аз не мога да бъда като него. Той се подигра с мен и аз няма да се превърна в негово женско копие. – Сакура взема снимката и я прибра в чекмеджето на нощното си шкафче, доста навътре под книгите. Наруто все още стоеше с недоумяваща физиономия. Боже, колко се беше променила Сакура. Вече не беше малкото момиченце, а млада и красива жена. От детското изражение нямаше и следа. Чертите на лицето й бяха женствени, красиви и нежни. Тялото й беше все толкова крехко и прекрасно изваяно. След като направи обстоен поглед по извивките на приятелката си, Наруто я попита :
- Така и не ми отговори на въпроса! Какво изпитваш към Сай?
- Наруто, виж … аз вече ти казах. Знам какво е да бъдеш отхвърлян и пренебрегван. Няма да позволя това да се случи. Всъщност ти, Сай и Какаши – сенсей сте хората, които ме подкрепяхте и ми помогнахте да се съвзема. Сега по темата – не, Сай не ми е безразличен. Саске загърби приятелите си и тези, които го обичаха. – розовокосата натърти последната дума, за да може русокосия да разбере намека.
- Добре, ъм … Аз ще тръгвам. До скоро. – момчето махна с ръка и се запъти към входната врата. Черешовото цветче стана и го последва. Когато стигнаха до вратата Наруто се ухили и каза :
- Ще мина по – късно след обяд да я поправя. – двамата се засмяха и момчето потегли по пътя си. Толкова беше лесно Наруто да я разсмее. Притежаваше способността да кара хората да се чувстват добре. Той беше един от най – верните и приятели и по – скоро като брат. Можеше да сподели всичко с него и знаеше, че няма да я съди. Напротив, щеше да й даде съвет и ще направи всичко възможно, за да й помогне. Познаваха се твърде отдавна и можеха да си вярват. Всеки друг можеше да им завижда за такова непоклатимо приятелство като тяхното.
Сакура затвори врата след момчето и се качи отново в стаята си. Доближи се до шкафчето и извади снимката из под книгите. Загледа се в нея и се усмихна.
- Крайно време е да скъсам връзките с миналото и да живея в бъдещето! – и тя отвори рамката на снимката и извади парченцето хартия от там. След което го пъхна в джоба си. На мястото на старата снимка беше поставена нова. Сакура застанала в средата и сложила ръце на раменете на двете момчета - отляво Сай и отдясно Наруто, а зад тях капитан Ямато. С малки крачки тя се запъти към банята. Отвори вратата и се пресегна към ключа за осветлението. Внезапния лъч светлина заслепи нейните очи и тя премигна няколко пъти. След като се посъвзе тя пусна чешмата и намокри с шепи лицето си. Изправяйки се тя погледна в огледалото. От предишното наивно и слабо момиче не беше останало и спомен и това зарадва розовокосата. Пресегна се и взема стоящата в близост кърпа, попивайки се с нея. Прекара ръка през косата си, усмихна се на изражението си, завъртя се на пети и излезе от банята Заслиза по стълбите с лек, нежен тропот и след секунди се озова пред вратата. Огледа стаята, усмихна се и затвори врата след себе си. Денят беше слънчев и във въздуха се носеше аромат на скоро цъфналите череши. С леки стъпки момичето се отдалечи от дома си. Сърцето й я теглеше към овощните градини на селото. Това беше мястото на Сакура. Тя обожаваше да си почива под гъстата, приятна сянка на цъфналите дървета. След като се установи в сърцето й застана чувството на блаженство. Едно венчелистче от дървото се стовари върху скръстените в скута й ръце. Тя се изненада и нежно го пое в длан. Това беше най – красивото венчелистче на света. Сакура се усмихна и стана, все още държейки го в ръката си. Пътят я отведе отново към селото. На пазара имаше толкова много хора, движейки се напред назад. Сакура също се оглеждаше и изучаваше хората с поглед. Внезапно нещо в главата й прищрака. Без да осъзнава какво върши, тя се обърна и тръгна в обратната посока. Стигна до мястото и то се окчза старата тренировъчна площадка. Колко спомени беше запазила. Тук беше изпита на Какаши. Тук за първи път научиха какво е работа в екип. Тя клекна и огледа мястото и лед това седна на дънера, където техният сенсей беше наказал Наруто, защото се докопал до обяда. Сакура си припомни този момент и изражението на момчето, като го спипаха. От устните й излезе тънък и звънлив смях. Крехкото й тяло се разтресе за момент и в резултат на това снимката изпадна от джоба й. Тя се наведе и я взема. Съвсем я беше забравила. Погледна я за последен път, след което изкопа малка дупка и я постави там. Гледаше я както хората на погребение гледат ковчега. Със заравянето й момичето се освобождаваше от миналото. Постави и последните парченца пръст, затъпка го хубаво и така се сбогува окончателно с миналото. Мисията „Върни се у дома” се беше провалила, но тя успя да отвори очите на всички.След добрата работа, която свърши тя реши да се прибира. Мисията „Върни се у дома” се беше провалила, но тя успя да отвори очите на всички. Хората се променят.
По допреди малко ясното небе се появиха тъмни облачета и не след дълго едри капки дъжд се изсипаха от небето. Сакура побърза да се скрие под едно дърво. Тя седна и се облегна на него. За момент затвори очи и когато ги отвори беше хипер изненадана. Нечии очи се взираха в нейните.
- Хмм, май заваля дъжд. – констатира Сай и седна, намествайки се до нея. Извади свитъка и нарисува чадър на него.
- Ninpou chouji giga … - чадъра „оживя”.
- Ако искаш да се прибираме. – каза спокойно и с равен глас Сай.
Сакура само се усмихна и кимна с глава. Момчето й подаде ръка да стане и й подаде чадъра. Той го държеше, а тя вървеше до него. Вървяха известно време, след което и двамата по необяснима причина се спряха. Загледаха се един в друг. Сай махна чадъра и капките започнаха да падат върху косите и лицата и на двамата. Продължиха да се гледат известно време, след което устните им се вплетоха в страстна и нежна целувка. И те останаха под дъжда Сай държейки Сакура за кръста, а тя повдигната на пръсти и поставила ръце на врата му.
Край .....
Извод - Всяка история може да има хепи енд, стига ти да си го направиш. Ти си господар на живота си и го управляваш.
Съобщение
Фенфикът ти се струва познат? Да, защото сме го импортирали от форума! Ако е твое произведение, не се колебай да ни пишеш, за да го прикачим към твоя профил!
