Глава 1Спомени

Беше късно вечерта - около 2 или 3 по среднощ . Розовокосото кунойчи не можеше да заспи и беше излязла да подиша чист въздух . Улиците на Коноха бяха тихи. Единственият шум,който разцепваше тишината беше вятърът, който си играеше с есенните листа. Луната , ах тази луна как тъжно „гледаше” тя . Сакура погледна към нея и една сълза се отрони от красивите й изумрудено зелени очи . Да, тази сълза беше оправдана –днес се навършваха 2 години от както Саске бе заминал да търси Орочимару .
Реши да си легне и макар че се поуспокои ,тя не можа да заспи. Опитваше се да намери причина за фикс идеята на Саске да убие Итачи .

СПОМЕН : Запознанството им с Какаши-сенсей.
„Казвам се Саске Учиха.Какво обичам и какво мразя? Мразя много неща,а обичам ... не обичам нищо. Целта ми е да възродя клана си и да убия един определен човек.” КРАЙ НА СПОМЕНА.
„Защо това нещастно копеле ни остави просто ей така ?” –тя ядосано удари с юмрук във възглавницата.
СПОМЕН : На изхода на селото Сакура стоеше очи в очи със Саске.
- За дa напуснеш селото трябва да минеш оттук! – каза тя и гласът и трепереше.- Защо?
- Различен съм от вас! Вървя по различен път ! Четиримата заедно ... Истина е,че съм си мислил,че можем да бъдем заедно.Но въпреки това сърцето ми избра отмъщението.Живея само за това!
-Няма ли да се чувстваш самотен?! Саске-кун ,ти ми каза ,че да бъдеш сам е болезнено!Разбирам го много добре.Имам семейство и приятели ... но ако си тръгнеш … за мен ще е все едно че съм сама!!!
- От този момент пътищата ни се разделят!
- БИХ НАПРАВИЛА ВСИЧКО ЗА ТЕБ ! – изкрещя момичето ... КРАЙ НА СПОМЕНА.
Хлипайки се пусна върху възглавницата и се унесе . Тя трябваше да забрави и заспи. С течение на времето ,уморена от мисли ,заспа. Сутринта тя трябваше да бъде в офиса на хокагето заради извънредното събрание на отбор 7. Ако не беше Наруто да я събуди (като праскаше по вратата xD) си гурно щеше да го пропусне.
- Сакура – чаан! Сакура-чаан! – Наруто продължаваше да праска вратата : - ПРААС ! ПРААС!
- Стига си викал,будна съм! – Сакура му отвори (като преди това го беше праснала). Облече се и тръгнаха към офиса на Тсунаде ,като заскачаха по покривите на къщите. Когато пристигнаха в офиса, а в това време хокагето Какаши обсъжадаха нещо много важно :
- Аз не мисля,че трябва да крием от него! Знаеш колко чувствителен е Наруто на тази тема! –възрази Какаши.
- Добре , ще му кажа! Трябва да го приеме няма избор! –каза хокагето. Но когато влязоха Сакура и Наруто ,двамата възрастни прекратиха разговора си.
- Добро утро,Хокаге-сама! Защо ни повикахте спешно тук? –момичето беше учудено и в същото време много притеснено ...