В търсене на тръпка

В търсене на тръпка

Още една странна идея. За пръв път ще пиша "романтика", но ще се опитам:) Със сигурност ще има някакви грешки за това от сега се извинявам😅 Описанието на историята ще е в първата глава:)

Глава 1
Принципно хората се борят за да са на върха и имат всичко. Но какво ще стане, ако вече си там? Злодеят Дàниел беше постигнал всичко което човек може да си мечтае. Пари, власт, жени, алкохол, даже има и собствени сили. Въпреки това, той не намира радост. Всичко за него бе безинтересно.



Един ден обаче, най-накрая среща човек, който грабва вниманието му и може отново да изпита тръпката от това да е жив отново.









В момента си седя на големия си стол в голямата ми стая. Цялата беше тъмна и с разрушени стени. Беше студена и тиха. Имаше само един прозорец в ъгъла, а светлината идваше от слабата лампа на тавана. Пред мен имаше още няколко стола и малка маса.

Беше ми скучно и запалих поредната цигара. Пуших и се взирах в дима й. Бях се замислил дълбоко в обществото в което живеем.

Осъзнавах едно важно нещо. В това общество всеки си има. Единия не може без другия. Примерно нямаше да имаме образование без учители или нямаше да имаме домове без строители. Светът ни е така устроен, че всичко да е свързано.

А в това общество аз съм така наречения злодей. Защо съм злодей ли? Еми нищо кой знае какво. Грабежи, убийства, незаконни стоки. Като цяло не съм кой знае колко специален.

Обаче въпреки всичко това, някак си всичко е скучно. Да, в началото имаше тази тръпка в която имаш чувството, че живеш за последно и си непобедим, но с времето тя изчезна. Какво ли не правих за да изпитам удоволствие-жени, пари, дрога, алкохол. Но все същия ефект.  В момента се опитвам отново да намеря тази тръпка, тръпката която ще ме накара отново да намеря смисъл да живея.

Не осъзнах кога, но цигарата ми свърши. Изгасих я в пепелника и станах от стола. Реших малко да се разходя навън. Сложих си качулка, за да някой не ме разпознае. Излязох навън и вървях по улиците с ръце в джобовете. Хората вървяха и изглеждаха толкова щастливи и развалнувани. Всички се бяха насочили към една посока. Това грабна вниманието ми и реших да ги последвам. Отидох на центъра заедно с тълпата и там имаше две блъснали се коли на улицата. Явно, че катастрофата предизвикала вълнението. Полицията ограничаваше хората да се доближат до инцидента.

-Ужас? Шофьорите добре ли са?
-Има ли ранени?
-Как стана това?
-Сигурно единия е бил пиян-чуваха се гласовете на хората, които обдъждаха ситуацията.

Най-накрая от нищото се появи мъж до колите. Хората още повече се развълнуваха и започнаха да викат от радост за човека.

-Внимание хора. Шофьорите вече са в безопасност. Те бяха спасени преди да настане сблъсъка-рече той и им се усмихваше. Публиката още повече се развълнува и овациите нарастнаха.

-Той успя да ги спаси!
-Каква невероятна бързина и сила!
-Да ги спасиш преди самия сблъсък!? Това е невероятно!-чуваха се гласовете.

Както казах и в началото. Аз съм злодей. Имам си причините за това. Но щом има злодеи значи трябва да има и герои, нали? Точно такъв е този мъж. Има сила достатъчна да спаси някой. Как се става герой ли? Всъщност не е лесно.

В нашия свят около 25% от населението на Земята се раждат хора със специални сили. Те принципно те правят по-бърз и силен. Естествено, има и изключения на възможности, но това е друга тема... И често тези хора стават герои, за да помагат на тези без сили. Няма как без сили да станеш герой. Мен лично много ме дразнят. Просто правят това цялото нещо за слава и пари.

Отекчих се от събитието и просто си тръгнах. Твърде много хора. Насочих се към по-тихо място. Стигнах до една малка уличка и запалих цигара. Чудех се защо хората се вълнуват за тези герой? Те не са кой знае какво. Просто хора в костюми, които са родени с малко повече сила от останалите. Аз също имам сили, но никой не ми се радва като ме види, нали?

И тези мисли вече ме дразнеха, за това си изгасих цигарата и тръгнах да се връщам към мястото си.

Когато се върнах там бяха останалите ми съдружници. Бяха 4 и седнали на столовете. На масичката имаше доста малки пакетчета. В цялата стая се разнасяше техният дим на трева.

-Какво правите тука?-запитах ги раздразнен.
-О, Дàниел!-рече Том
-Искаш ли?-отвърна Стефан посочвайки ми едно от пакетчетата с бял прах.

-Тц, още ли се дрогирате?-рекох.
-А, ти не ли?
-Не желая да се тровя. Цигарите ми стигат.
-Както щеш.
-И скоро тръгвайте, че не ми се диша тая гад.
-Това място не е само твое, нали знаеш? Ако не те кефи си тръгвай-отвърна с усмивка Том, опитвайки се да ме изнерви.

При тези негови думи се раздразних повече и се доближих до него. Хванах го за дрехата и го вдигнах във въздуха. Останалите ме изгледаха уплашено.

-Както казах, да си тръгнете по-бързо-заплаших го.
-Д-добре Дàниел. Само се успокой-отвърна уплашено и го пуснах на земята. Четиримата бързо си събраха нещата и тръгнаха. Обаче Стефан се обърна към мен.

-Не забравяй да дойдеш на срещата вечерта. Важна е.
-Какво й е важното? Пак ще се говорят някакви безсмислици за власт и пари-отвърнах отекчено.
-Споменаха, че имат нещо важно за казване. И особено ти трябва да си там, защото си А ранг.
-Тц, добре, добре. Ще съм там. Сега ме оставете сам.

Най-накрая напуснаха. В момента беше късния следобед и скоро трябваше да почне. Към 23 май беше? Леле, на тях винаги е скучно. Това, че съм вторият най-силен от нашата мафия, не значи, че трябва да съм там. Но какво по-важно от обикновенното имат да казват? Явно, че тогава ще разбера. Реших да си подремна докато стане време.

Събудих се и вече бе 22,30. Осъзнах, че вече е време да тръгвам. Станах от дивана и излязох от помещението. Беше тъмно и нямаше много хора. Предпочитам вечерта да се разхождам от колкото деня. По-тихо е.

Не след дълго стигнах до мястото. Беше изоставена фабрика до града, в която винаги ни бяха там срещите. Влязох и вече имаше хора там. Всички си говореха, но като влязох стана пълна тишина. Хората се бяха втренчили в мен и единствено се чуваха моите стъпки. В края на стаята седеше мой приятел и отидох до него. Той бе по-възрастен от мен, но е доста добър стратег и всички го уважават както мен.

-Отдавна не сме се виждали Дàниел. Искаш ли да седнеш до мен?-запита ме той. Приех поканата му. Седнах и запалих още една цигара.
-Как е при теб?
-Нищо кой знае какво.
-Хаха, все така казваш, а си А ранг.
-Да свършване по-бързо, че не ми се стои повече тук.
-Още не сме почнали, а ти се отекчи?
-Не всички са толкова енергични като теб Адам.

Най-накрая влезе и човека, който организира срещата. Само него чакахме. Вече можеше да започнем.

Глава

1

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“ за да използвате този уебсайт.

Научете повече Разбрах
popping