Глава 2, В гората на Самодивите
Глава 2Бързака
POV: Бързака
Целия треперех. Последното, което си спомнях беше как се смея на Лукчо, който за пореден път се беше паникьосал. Странно, чувах женски глас да шепне името ми, уж го шепнеше в ухото ми, а сякаш идваше от далеч.
Огледах се. Гората беше тъмна, но другарите ми не бяха наоколо. Как ли се озовах тук? Тялото ми трепереше, а ми беше адски горещо. Беше много тихо, не чувах нито птичките, нито скърцането на дърветата от вятъра. Усетих някакъв допир и подскочих. Какво беше това?! Не виждах никой... И пак докосване, след което нещо ме хвана за врата и започна да притиска, все едно някой иска да ме удуши.
Започнах да се задъхвам. Не можех да помръдна, а исках да бягам. Опитах се да извикам, но осъзнах, че само отварям устата си. Исках да хвана това, което стиска врата ми и да го разкарам от себе си.
- Бързак! Не се противи, мило момче, искам да заспиш. Затвори очите си и сънувай! Сънувай как танцуваш с мен, босите ти крака стъпват по мекия и хладен мъх, ръцете ни са вплели пръсти и се радваме на прекрасния танц! - "Пак този нежен, но ужасяващ глас... Както иска тази жена от мен?! Няма да затворя очи, да не съм ЛУД! В страшните истории първи си отиват глупаците, които се подчиняват. Трябва да се боря!" Само това се въртеше в главата ми, но очите ми натежаваха, а натиска върху гърлото ми се засилваше. Цялото ми тяло се понесе във въздуха. Рязко се въртеше ту на дясно, ту на ляво... Ръцете ми бяха изпънати напред, сякаш наистина се държах с някой за ръце и този някой ме размяташе на където си поиска. Започна да ми прилошава.
- Момче, заспивай вече! Искам те в съня ти! - Изкрещя доскоро нежния женски глас, светкавица освети за миг гората около мен... и аз видях... видях ужасното лице на жена в бяла рокля. Тя беше разгневена, защо искаше да заспя?
- Хей, красавице, защо ме искаш в съня ми? Ето ни тук, аз държа ръцете ти, а ти държиш гърлото ми, нека танцуваме така. Искам да съм буден и да те наблюдавам, защото ти си най - красивата жена, която съм виждал! - Опитах се да бъда мил и внимателен с нея. Ако това е Самодива и желае да ми навреди по - добре да бъда внимателен към нея.
- Не ме лъжи! Виждам ужаса и отвращението в очите ти. Как смееш да ме лъжеш в очите?!
Очите ми тежаха все повече. Жената беше запяла песен, която нямаше текст. Нямаше начало, нямаше край.... Тялото вече не ми принадлежеше, умът вече не ми принадлежеше.
- Сега ще станеш мой жених и ще останеш тук до сетния си дъх!
Бях замаян, осъзнавах, че тя съблича дрехите ми, но не не можех вече да помръдна. Затворих очи....
