Глава 0Историята на баба

-        Никога не ходете в Чудногор, бабините. Тази гора е дом на Самодивите, а те я пазят свирепо от натрапници. За тях всеки човек е напаст в скъпоценния им дом. Знам аз какво се върти в палавите ви главички, въображението ви създава какви ли не сценарии за приказната гора, в която живеят феите и горските духове. Не бъдете глупави и любопитни като котета. Всичко ви вълнува, всичко ви привлича, нали и аз съм била като вас.

Когато бях на вашите години, овчаря на селото изчезна някъде из гората по време на един пороен дъжд, овцете се прибраха вир вода преди свечеряване, а от него ни вест, ни кост. Преди него и други са прекрачвали територията на Чудногор, никой не знае какво се е случило с тях.

Разберете, бабините, Самодивите не са хора, те са духове, даже да съм по – точна те са свободно скитащи души. Ни добри, ни зли, кой да ти каже, нито са за Земята, нито са за света на Душите. Някъде по средата те са намерили мястото си, а гората е техния дом.

Те са свободолюбиви и игриви, палави и пакостливи, като малки деца, но с лош нрав. Обичат вода да имат наблизо, никой не знае защо, ала се твърди.

Баба често спираше историите си, за да напълни дървената си лула с прясно изсушения тютюн. Слагаше да се свари чай от билките, които беряхме по Еньов ден. Придърпваше креслото си пред запалената камина, сядаше, протягаше краката си към огъня, запалваше лулата и докато дърпаше димът продължаваше със своята история.

-        От моята баба още знам, а тя от къде го знае и аз не знам, ала вярвам, че е казвала истината. Влезеш ли в гората Самодивите започват да пеят приспивна песен, мелодията й те омайва, като опиат действа и все едно тялото вече не ти принадлежи, ума вече не ти принадлежи, само една мелодия съществува. Белите им одежди като крила на ангели започват да пърхат около теб. Нежните им гласове те карат да забравиш всичко, което някога ти е било познато. После се хващат за ръце и заиграват хоро, от което се образува страхотна вихрушка, от която измъкване няма.

Когато се осъзнаеш, започваш да се чудиш сън ли е било, реалност ли, но пътя обратно не можеш да намериш. Самодивите играят тази игра с лошите и нахални хора, които не уважават дома им, никоя пътека не води към дома. Дори да знаеш пътя, дори да знаеш посоките, да се ориентираш по звездите по мъха, те просто променят посоката на пътеките. Така ставаш затворник в тяхната гора, а после какво се случва… Кой ли да ти каже.

Баба толкова често ни разказваше тази история, но никога не ни казваше от къде е сигурна, че всичко това се случва. Ние знаехме историята наизуст и мечтаехме някой ден да видим Чудногор с очите си. Мечтаехме за приключения, в които ще бъдем героите успели да обходят Самодивската гора. Героите, които се връщат с гордо вдигнати глави, защото са се сприятелили със страшните Самодиви. Героите, които ще разказват на внуците си невероятната история за Чудногор.

Всяка година на Еньов ден ни пращаха да берем билки от Шарена ливада. Аз, Бързака, Медовина и Лучко бяхме единствените деца в селото. Обичахме да ходим за билки, пеехме песни, гонехме вятъра, търкаляхме се и се смеехме от все сърце. Тази година беше специално, точно на Еньов ден решихме да покорим Чудногор.