Unnamed

Unnamed

Ти не си обикновен...Толкова време съм те наблюдавал... поварвай ми, не си обикновен. Ти имаш талант... ти имаш мозък... много по-голям от на останалите и трябва да го развиваш все повече и повече - каза Асума.

Глава 1
-Сега?
-Завий на ляво...
Няколко минути мълчание.
-Задънена улица.
-Тогава на дясно...
-Бааака, да не държиш картата на обратно.
Конфузна тишина.
-Обратно към скривалището...
-КАКВО?! ВСИЧКО НА НОВО! ЗАБРАВИ! Да си внимавал още първия път ... ще съобщя на Лидера, че не струваш...
-КАКВО...Хей почакай, къде хукна....виж аз не съм виновен че....



* * *


-Добър ход, Шикамару...Никак не е зле...-рече възрастен мъж с черна коса, който се опитваше да си запали цигара.
-Хей, Асума, мислех, че си ги отказал-сопна се младия шиноби, а учителя отвърна:
-Биеш ме за трети пореден път днес ... как очакваш да го преодолея без дори една цигара-засмя се той.
-Както и да е ... това си е твойто здраве, не моето ... прави каквото искаш.-рече Шика и с едно бързо движение с ръка премести топа си до царя на сенсея и го победи.
-Ти,също като баща си си много добър на шоги ... чудно ми е ще доживея ли момента, в който ще те победя.
-Хехе, не бързайте, Сарутоби-сенсей. За всичко има време в този живот.
-Живота не е толкова дълъг, колкото предполагаш. Ти още си млад и нинджа пътят е пред теб ... а моят почти свърши-каза Асума, който най на края бе успял да запали цигарата си.
-Не говори така, сигурен съм, че ти остава още много време...-усмихна се младежа и лениво се изправи, изтупвайки жилетката си.
Неговите действия бяха последвани и от по-възрастният мъж.
-Знаеш ли, Шикамару...Вчера ми пратиха едно писмо и...казаха да ти го предам-рече той и подаде един пощенски плик на бившия си ученик.
Той бавно го отвори и надникна вътре. Зачете:
„Шикамару Нара, вие официално сте поканен да станете част от Пазителите На Огнения Храм. Ако сте готови да жертвате живота си за благото на селото си, ние ще ви се отплатим богато...бла бла бла...

От Огнения Храм”
-Всъщтност аз...-започна Шика но бе прекъснат от Асума.
-Някога аз също бях част от пазителите...хубави времена бяха...
И издиша от цигарения дим, припомняйки си стари спомени.
-Аз...Асума аз...искам спокоен живот ... сигурно там е много напрегнато а аз просто искам да си почивам и да се бия само когато е наложително. А и честно да си призная не съм много добър в битките. По ме бива да мисля стратегии, ако ме разбираш.
-Естествено, че те разбирам, Шикамару. Та нали толкова години сме работили заедно и съм те обучавал...Решението си е твое, но те съвествам да помислиш сериозно върху предложението ... Много малко шинобита получават покани от Огнения Храм ... ако трябва да бъда честен само най-силните ги получават а ти, си един от тях.
-Не прекаляваш ли малко-отвърна Шикамару като отново сгъна писмото и го прибра в плика, пъхайки го в джоба си.-мисля, че цигарения дим не ти се отразява добре...та аз съм все още един обикновен чуунин.
-Ти не си обикновен...Толкова време съм те наблюдавал...поварвай ми, не си обикновен. Ти имаш талант...ти имаш мозък...много по-голям от на останалите и трябва да го развиваш все повече и повече-каза Асума, прибирайки фигурките за Шоги в кутията . След като свърши това си занимание я пъхна под масата и каза:
-вече е късно...по-добре да си вървя а ти ако искаш поговори с баща си относно предложението...
-Ще го обсъдя с него и утре ще ти кажа решението си-отвърна Шика и се изправи. 
Изпрати бившия си сенсей до вратата и след това мързеливо отиде до стаята си и се излегна на широката си и ниска спалня. Запали нощтната лампа и извади една малка книжка. Тя имаше черни корици с цервени ленти по краищата, а в средата имаше кърваво червен облак.

* * * 



06:00 АМ
-Хей, Сасори но Данна, мисля, че е време да тръгваме, хмм...
Каза русокос, висок мъж, който пъхаше глина в чантичката, закачена на кръста му.
-Така е, нека да не ги караме да чакат...-отвърна Сасори и отвори рязко вратата на стаята си. Излезе с бързи крачки, като бе последван от Дейдара, който беше ухилен до уши.
-Време е за малко изкуство...
Съобщение

Фенфикът ти се струва познат? Да, защото сме го импортирали от форума! Ако е твое произведение, не се колебай да ни пишеш, за да го прикачим към твоя профил!

Глава

1

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“ за да използвате този уебсайт.

Научете повече Разбрах
popping