Трудният избор на Сакура

Трудният избор на Сакура

Вече знам, че съм различен от всички вас. Не мога да вървя по същия път. Досега правихме всичко заедно като група, но сега има нещо друго, което трябва да направя. Дълбоко в сърцето си, вече реших да си отмъстя. Само заради това живея...

Глава 1
„Защо се разхождаш тук по средата на нощта?”

„Знаех, че ще минеш оттук.... ако ще си тръгваш... затова просто чаках тук...”

„Махай се оттук, отивай да поспиш”- с това той я отмина. С ръце в джобовете, без никакво изражение. Лентата му я нямаше. Сега си тръгваше от селото, скрито в листата.

„Защо никога не ми казваш нищо?”- сълзите потекоха по лицето й и тя се обърна към него- „Защо постоянно си толкова тих? Никога не искаш да ми кажеш дори думичка...”

„Казах ти: нямам нужда от помощта ти. Не се опитвай да се грижиш за мен...”

„Знам всичко за миналото ти, Саске. Дори да си отмъстиш, това няма да донесе на никого щастие. Нито на теб, нито на мен...”

„Вече знам, че съм различен от всички вас. Не мога да вървя по същия път. Досега правихме всичко заедно като група, но сега има нещо друго, което трябва да направя. Дълбоко в сърцето си, вече реших да си отмъстя. Само заради това живея... Никога няма да съм като теб или Наруто...”

„Настина ли искаш отново да си сам? Преди ми каза колко болезнено е да си самотен. Точно сега познавам болката ти!”- сълзите на момичето се стичаха неспирно- „Имам си приятели и семейство, но... ако ти си тръгнеш... за мен... за мен ще е същото като да съм сама...”- тя се чувстваше безсилна. Не знаеше какво да направи, за да го спре.

„От сега нататък... ще тръгнем по нови пътища...”

„Аз... Обичам те с цялото си сърце”- изпищя тя, чудейки се как да го накара да се замисли и да се върне в селото- „Ако останеш с мен, няма да съжаляваш... защото всеки ден ще правим нещо весело, ще бъдем щастливи... Заклевам се!!! Ще направя всичко за теб!!! Затова моля те, просто остани с мен”- той не се обръщаше. Не даваше никакъв знак, че я чува- „Дори ще ти помогна с отмъщението, не знам какво ще мога да направя, но ще се постарая... Затова моля те, остани с мен... или ме вземи с теб, ако не можеш да останеш”- Саске се обърна с усмивка след последните й думи:

„Ти наистина си досадна”- след което се обърна и закрачи бавно към портите

„Не си тръгвай!!! Ако продължиш, ще викам!”- с едно движение, любимият беше зад нея. За един миг се беше преместил, тя едва го видя. Спря хълцането си, опита се да спре и дишането си. Като че ли усещаше, че за последен път го вижда.

„Сакура... благодаря ти...”

Сакура се събуди с писък. Този сън я измъчваше от деня, в който Саске си тръгна. А това беше преди 3 години. Нямаше нощ, в която да не сънува толкова мечтаното от нея лице. Тези нежни ръце, които толкова желаеше до себе си. Очите му- дълбоки и черни като нощта, винаги сериозни, които така я привличаха. ‘Саске- кън.... къде ли си сега...’- помисли си тя след няколко минути, гледайки през прозореца точно срещу леглото й.

Звездите ярко светеха, нощта бе ясна. Навън беше тихо и като че ли само ускореният ритъм на нейното сърце разбиваше тази тишина. Сърцето й биеше все по- бързо при спомена за Саске. Образът на лицето му се появаше все по- често и мисълта за очите му я влудяваше. Как искаше само той да я обича.... единственото й желание си бе същото в последните 3 години....
-----------------------------
Сакура бавно ходеше към тренировъчната площадка. Имаха среща с Наруто и Сай... и с Какаши, но те щяха да потренират и преди неговото появяване, все пак, той винаги закъсняваше. Днес тя беше по- тъжна от обикновено. Сънят, с който мислеше, че е свикнала, я преследваше където и да е и измъчваше съзнанието й. ‘Саске- кън...’- неговото име се въртеше в мислите й непрестанно. Скоро стигна и до уговореното място и силния вик на Наруто прекъсна тъжната серия от помрачаващи съзнанието спомени и надежди.

„Сакура- чааан!”- викаше той и й махаше упорито. За да го накара да престане, Сакура мудно вдигна ръката си и помаха леко. Искаше просто да се остави на морето от мисли да я отнесе при любимия.- „Хей, какво има?”- ухили й се той насреща- „Приличаш на Шикамару”- след това започна да се смее безспирно. На Сакура не й беше смешно. Шегите му бяха изтощителни. Така или иначе не се беше наспала. През по- голямата част от нощта кошмарите я изтощаваха, а през останалата част не можеше да заспи.

Сай дойде след няколко минути и тримата започнаха да тренират поотделно. Всичко беше тихо, чуваха се само тихите задъхвания на изморените шиноби. След час се появи и учителят им, който им каза, че ще имат проста мисия- ранк С.
-------------------
„Днес явно не ви е ден”- съобщи съвсем тържествено Какаши след поредния час в тишина. Не получи никакъв отговор, дори се съмняваше, че са го чули. Някак изглеждаха изтощени, не само физически... по- точно главно психически.

Мисията беше проста- трябваше да помогнат на група пътуващи музиканти да стигнат до съседното село невредими. Всички си мислеха, че няма нищо опасно и просто ходеха спокойно. След още няколко часа, Наруто се приближи към Сакура тихо. Слънцето вече залязваше. Преливащите цветове описваха различни форми из белите облаци. Имаше лек вятър, който слабо полюшкваше зелените листа по дърветата. Времето беше меко. Животните не се притесняваха от минаващите хора и спокойно минаваха близо до тях. Сакура дори успя да погали едно от многото зайчета, които се навъртаха наоколо.

„Сакура- чан!”- тя се обърна към него. На лицето й като че ли беше изписано цялото изтощение на света.- „Сакура- чан... добре ли си?”- тя сведе глава замислена. Кимна неуверено, повече за да успокои себе си. Това отчаяние вече я съсипваше. Желанието й за живот изчезваше...- „Сакура- чан, ще го върнем”- ухили се той и сложи приятелски ръката си на рамото й.
-------------
Устроиха си лагер за вечерта. Сакура рано и тихо си легна. Затвори ципа на палатката си и се опита да заспи. Без успех. Просто лежеше и се взираше в тъмнината. Скоро всичко наоколо утихна. Всички си бяха легнали и сигурно нямаха нейните проблеми със съня. Тя се изправи и излезе. Не беше облечена с нищо особено- червена фланелка с къс ръкав и недълга червена пола. Излезе и седна на полянката до лагера. Вятърът нежно галеше лицето и си играеше със свободно пуснатата й коса. Всичко беше тихо. Отпусна се назад и спокойствието лъхащо от това място и й донесе желания спокоен сън.

Отново сънува Саске, но този път не беше кошмар. Този път не виждаше как той си тръгва, а напълно обратното- как той след 3 години ще се върне в селото на листата. Колко весели моменти го очакваха... ако просто я обичаше...
Съобщение

Фенфикът ти се струва познат? Да, защото сме го импортирали от форума! Ако е твое произведение, не се колебай да ни пишеш, за да го прикачим към твоя профил!

Глава

1

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“ за да използвате този уебсайт.

Научете повече Разбрах
popping

Няма връзка с Интернет.

Моля, свържете се към мобилна мрежа, за да използвате портала.

Презареди ⤾