Ти беше причината!

Ти беше причината!

-Съжалявам Куро.....съжалявам, че не бях достатъчно силен....

Глава 2

Прибрах се вкъщи изморен от тренировките, затова веднага отидох в стаята си, преобляках се и си легнах. Мислех си, че ще заспя бързо и за момент ще забравя караницата си с Куро, но щом затворех очи, си представях случката отново и отново, все едно е някоя от тези забиващи се в ума ти песни, които те карат да превърташ видеото всеки път, когато сре и да го слушаш от начало. Трябваше да изпразня съзнанието си или да го запълня с нещо друго. Станах и отидох до бюрото си, което се намираше на другия край на стаята, забито плътно до стената. Седнах. Дълго време се чудех, с какво да се занимавам, за да изтрия от главата си разочарованието, спускащо се от лицето на Куро и изведнъж се сетих, че още не бях отговорил на въпроса си.

Кое е нещото, което ме разубеждава всеки път, когато се бях решил да приключа с волейбола. Разделих листа на две половини. Едната наименува "Неща, каоита НЕ ми харесват във волебола", а другата с "Неща, които ми ХАРЕСВАТ във волейбола".

 След като вече цялото поле с "Неща, които НЕ ми харесват във волейбола", беше плътно попълнено с какви ли не неща, беше време да започна и с попълването на другата графа. След около час мислене и почивки за храна и тоалетна, тази част от листа беше запълнена с рисунки и драсканици. Мислех си само, ако можеше учителят ми по рисуване да ме види сега. Той винаги казваше, че от мен художник няма да стане, не че изгарях и от желание да ставам такъв, но ако ме видеше сега, би му се приискало да си върне думите назад. Та докъто продължавах да се наслаждавам на уменията си по рисуване, забелязах ситен надпис. Беше име." Страно, не помнех да съм писал нещо". "Явно го бях написал спунтанно, без да усетя". Името беше просто от четири букви. Още не исках да го чета, но бях любопитен." Куро....Но това е неговото име". Точно в момента, в който най-малко искам да мисля за него той пак изниква пред очите ми." Това значи ли, че той......той ли е причината, заради, която не мога да се откажа"." Той ли е този, който ме разубеждаваше всеки път"." Разбира се, че беше той, а аз бях толкова сляп да не го зележа"." Добре, но ако той е причината, защо....защо този път не ме разубеди, защо си трътна така от мен...."."Ето пак, пак си мисля за него...."

Станах от стола и си легнах, оставяйки, голяма бъркотия на бюрото си и потънал в мисли, неусетно заспах...

Коментари за глава 2

Публикувай своето мнение...

олеее и на двете глави реваххх супер сиии чакам 3 главааа

Mersi mnogo, skoro shte kacha tretata!!!

ОООООО, СТАВА ИНТЕРЕСНО😈

Чакам трета част с голямо нетърпение😉

NOYAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAaaaa

i fuckimgggggggg lovEEEEEE YOUUUUU

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“ за да използвате този уебсайт.

Научете повече Разбрах
popping