Глава 2

До сега в вампирските дневници:
Повече от 300 години живях в тайна.Досега...Аз съм вампир!Знам рисковете,но нямам избор.Трябваше да я спра.
. . .
-Аз съм Миша .
-А аз Наруто,приятно ми е!
. . .
-Здравей сестричке!
-Еми !?!
. . .
-Където и да отидеш,хората умират...
. . .
-Помниш ли вкуса на човешката кръв?Аз си я опитвам всеки ден...

THE VAMPIRE DIARIES 2 ГЛАВА


* * *

След 10 минути се изправих ,изтупах се и се забягах към училище , но по пътя се блъснах в друг забързал се.Бях все още слаба след след случилото се и много ясно отново тупнах на земята по гъз...но и в този който се блъснах и той падна.
-Уффф,днеска не ми е ден!-казах някак си тъжно...
-Извинявай много,но наскоро много се блъскам в хората!
Този глас ми беше познат.Оле боже сетих се кой е ! Когато отворих очи видях момчето в което се блъснах да става и да се утръсква.Подаде ми ръка за да ми помогне да стана,но аз се направих на мъж ;Д и си станах сама.
-Май така ни върви на нас ,да се срещаме блъскайки...
-Ъмм май ;Д,ти беше Наруто ,нали?
-Дам а ти си Миша 100% съм сигорен,помня имена и лица.
-Хмм- това беше от мен и му обърнах гръб и тръгнах да тичам
викайки -ЗАКЪСНЯВАМ ЗА УЧИЛИЩЕЕЕЕ.
-ТООО И АААЗ.- извика наруто и тръгна да бяга и той...
. . . . . . . . . .
Така стигнах до училище и влязох в класната стая.Ем беше много ясно ,че ще закъснея и всички
вече бяха влезли и седнали на местата си.Като влязох в стаята всички почнаха да си шушукат
за мен,да не съм била объркала стаята и подобни неща.Класния ме извика до него за да ме представи...
-ТИШИНААА!-извика мощно за да му обърнат внимание,и настана тишина в стаята - Така е много по добре!Сега ще ви представя новата ви съученичка Миши Гилбърд.Тя идва от... от не знам от къде...
-ДУУУМ- чу се вратата да се отваря.Супер има май още някой закъснял.И влезе някой,но аз не
обичам да клюкарствам и не се обърнах да видя кой беше.
-Такам...-каза даскала-...ела тук до момичето и след малко и теб ще представим.
Обърнах се да видя все пак кой друг е нов с един вид радост,не знам що ;Д.И когато
се обърнах,човекът до мен каза:
-Охоо!Здравей отново.Май ще сме съученици ^^ .
OMFG!Егати съдбата човек!Та това беше отново Наруто... такам ко да кажа друго.Класния на представи пред класът и ето че беше време да си седнем на чиновете,но всеки имаше до кого да седне и аз трябваше да седна до Наруто...нали разбирате,СъДбЪъЪ!Така и първия учебен ден свърши.На връщане към общежитието видях Наруто да приказва с някой.Гласът беше женски и ми изглеждаше познат...След още малко крачки видях кой говореше с Наруто и този разговор не ми
харесваше.Това беше отново Еми и не знам какво си е намислила но аз ще я спра!НОО реших все още да не се меся и да видя какво крой... Не много далече от тях имаше едно дърво и аз се депортирах до него и се скрих там за да чуя какво говорят(разговор между Еми и Наруто).
-Та искам да ти кажа ,че си ми много сладък...-каза Еми и едновременно си играеше с вратовръзката му .Това малко ме подразни ,защото мен ме кефеше малко Наруто.
-Наистина ли така мислиш? - каза Наруто и се усмихна някак перверзно.
-Да и то много!Искам те за мен... - и си доближи устните до неговите и каза някак еротично ;Д - ...ела с мен и ще направим всичко което кажеш! - и го целуна толкова страстно и имах чувство ,че червата ми отвътре се преобръщаха.Не ,аз ще ги спра!Никъде няма да го води!Тръгнах да бягам със всички сили към тях викайки името на Наруто.
-НАРУТОООО ! ПОМОООЩ ! НАРУУТООО !-и така ,като ги стигнах малко си насълзих очите нарочно .Наруто веднага блъсна Еми и се обърна към мен . Погледна уплашено , възползвах се и се гушнах в него - Нарутоо помощ ,моля те помогни ми- и едновременно ревах да като го казвах това.
-Миши какво става,кажи!Някой да не те е обидил или пък наранил?Добре ли си ?-притисна ме и той при него и ме гледаше някак уплашено.
-Не едни кучета ме подгониха....щяха да ме ухапят!Аз...аз много се уплашииииих- и пак ревнах - ...моля те изпрати ме до вкъщи...страх ме е...-и той ме прекъсна.
-Разбира се !- и тръгнахме към общежитието ми.
Така мисията "спиране на плана на Еми" готова.Забелязах след като тръгнахме ,че Еми ме гледаше злобно и каза нещо без глас,тя знаеше ,че мога да чета по устните.Тя каза:
-Това е само началото,аз не се отказвам лесно.Ще бъде много интересно....