Глава 1

Повече от 300 години живях в тайна. Криейки се в сянките, сама в този свят. Досега...АЗ съм вампир. А това е моята история. Не трябваше да се вращам вкъщи (т.е. в градът в който живеех). Знам каква е опасността. Но нямам избор. Трябваше да я спра...

* * *
О-о-о Не-е-е!!! Осем без десет е !!!Баси този магазин затваря в осем,трябва да побързам и да си купя униформа за даскало!-утре е първия учебен ден,а аз както винаги чакам последната минута за нещата.Бягах със всички сили към магазина ,че без униформа няма да ми позволят да вляза в училище.Тъпо ,нали? (-_-').Но при бързината се блъснах в някой който също се беше засилил към магазина.Тъй силно се франсахме ,че аз се узовах на земята.
-Оле извинявай,не те видях...-чух мъжки глас ,някак нежен и дори незнам защо и красив,но аз не се потдадох( на незнам си кво).
-Бре пич,ти си за очила,как не можа да ме видиш?!- надигах се докато казвах тея думи и си иступах дупето от земята.Тогава погледнах мръсника който ме блъсна... Бях останала с отворена оста,та той беше като ангел.Висок,рус,със сини очи ... аххх само крилете му липсваха...
-Извинявай найстина много,но бързам за магазна ,че затваря в 8 часа(да оточня 8 вечерта хД).-това ми напомни че и аз бързам за магазина и веднага дадох газ на пред и само казах едно безразлично "Извинен си!".
Влязох в магазина и казах задъхано ,номер и там др простотии за униформата и името на училището много ясно ;Д.След това продавачката влезе в една стая за да потърси исканото от мен .Чух званчетата на вратата,но не се обарнах за да видя кой влиза,но който и да беше ,застана точно до мен.Тогава се обарнах и видях...
-ПАК ЛИ ТИ :О !?! - извиках изнендано ,това беше момчето в което се бласнах -_-'
-Дам ,май сме бързали за един и същ магазин ^_^'.Ами...-и ме погледна някак зачетвено,казах си май не е това което си мисля ,що за смотлю хД-...ами ти си испусна телефона на земятаи реших ,че може да ти потрябва и ти го нося.
-Оле телефона ми!Много мерси.- и му се усмихнах - ...впрочем... аз се казвам Миша.Приятно ми е :).
-И на мен,аз съм Наруто-и след ноговите думи отново се показа продавачката и ми подаде униформата.Благодарих й и казах чао на Наруто и трагнах да излизам...
* * *
Името ми е Миша.На 18 години.Нормална тинейджарка,висока 1,69 хД,русокоса,с дълга коса и винаги с различна прическа.Утре е 15 септември ,а аз ще съм новачката в класът.Кофти,но такъв е живота хД.Ще бъда в 12'а' клас.От 1 седмици съм в този град и всичко ми е ново и странно и различно.Но все пак си намерих готина работа за 50 лева на час (ахх мечти хД).Работя като DJ в местната дискотека "Joy".Живея сама в общежитията на даскало,не е лошо местенце,но май ще имам саквартирант.И най-смешното е ,че си водя дневниче от 1 клас до сега и все още си пиша в него абсолютно всичко интересно което ми сле случва през деня.Смешно ,но ми е навик.Ето последно какво писах преди да заспя:
"Днеска ,сряда,14.09.2129 година:
Ето че утре е чакания ден.От утре съм изцяло нов човек.Няма да позволя да ми помрачи нищо,особено случилото се с всичките ми близки(оточнение ,те са убити всички по жесток начин преди 2 месеца и затуй се мести в нов град).От утре...вече съм аз,нормално усмихнато момиче което си продължава
учението...Само да дойде утре.Впрочем днеска се запознах с момче на име Наруто.Той е .... "
* * *
-Зз3зъъъннн - противния звук от часовниците през 2115 година,така и не си смених часовника с новите модели хД.Събудих се.Минах през кенефа.Облякох униформата за даскало.Направих прическата,нагримирах се и ето готова съм за тръгване.
Училището ми беше единствената гимназия в градът.Странно ,но гимназията беше направена от 10 сляти гимназий.Беше голяма колкото половин град(това е бъдещето хора хД).Намерих си класът и се тикнах между учениците.Не изглеждаха лоши,напротив дори и приятни .Но имах усещане ,че някой следи всяко мое движение, но когато се огледах никой не видях.След това осетих някаква студена ръка която ме хвана за рамото и се обърнах веднага,
но отново нямаше нйкои.Досетих се кой може да бъде,но не направих нищо по въпроса.След 10 мин чух още много оплаквания от съоченици за тея усещания,след което ми кипна.Мразя когато трябва да изпозвам силите
си ,но тя прекалява ... Използвах силата си за да я намеря каде из тълпата е...и ето че я открих.Не исках да се депортирам до нея,защото бая хора щяха да ме видят затова с бързи крачки отидох до нея и я задърпах на далеч от талпите хора за да не ни чуят и се разкрещях:
-Какво търсиш тук?!?-ядосано я гледах,а тя ми се смее в лицето и ми отговори...
-Здравей сестричке!
Така забравих да спомена ,имам сестра.Същинско дете на дявола...Когато е била на 5 години за малко да не убие майка ни,и от тогава майка я мрази :С...ето и малко инфо за нея:
Еми Гилбард.Сестра на Миша Гилбард.Внучки са и двете на саздателят на този град.Еми е на 17 години ,11 клас, висока 1,60,с черна коса,носи oчила,не защото не вижда,а защото и предавало сексапил -.-'.И двете сестри участват в миналото на този град.Казват ,че през 1817 година,след войната която се случила
в града,измират почти всички от тяхния род,защото всички те били вампири,но накрая излязло ,че само баба им била вещица,а те двете изчезват от градът,и никой не ги е виждал до сега.Никой повече не чул за тях.Нито те двете една за друга.Трагнали по различни пътища...
-Сестричке!?Ти какво търсиш тук???-попитах я,но знаех ,че няма да получа отговор.
-Кога последно яде нещо по силно от катерица или някое премазано животно може би?-казваше го с ирония ...
-Знам какво целиш,но няма да стане!
-Така ли?Не жадуваш ли поне малко?-и ме хвана за рамото-Видях две момичета се запътиха сами в гората,хайде за доброто старо време да отпразнуваме...
-СПРИ-и й махнах ръката от рамото , не исках да чувам тези думи...Не исках да се връщам в миналото...Но тя продължи:
-Помниш ли вкуса на човешката кръв?Аз си я опитвам всеки ден...
-Казах да спреш-извиках нерно и й ударих шамар,чак и завартях главата и едновременно с шамарът пуснах от раката си електричен ток.Бях се зачервила цялата от яд, а на нейната буза имаше следи от пръстите ми,и косата и беше се разрочила малко.Обърна се към мен и с ръкопляскане ми отговори:
-Впечетлена съм!Не беше много стилно,но ме изненада приятно!
-За тебе всичко е игра,така ли Еми?Но където и да отидеш, хората умират!
-Това е дар. ( дар за вампирите, защото нали са уж безсмартни)
-Не и тук!Няма да го позволя.
-Приеми това като покана.
-Еми,моля те.Не може ли след толкова години да си дадем почивка?!-незнам защо но от очите ми потекоха сълзи...
-Обещах ти цяла вечност нещастие ,а аз държа на думата си.-и отново не трепна нищо на лицето й.
-Стой далеч от хората тука,не ,стой далеч от градът и от мен!Мразя те,изчезни веднъж от живота ми!
-Хмм-доближи се до мен и ме хвана за ръката-Никога няма да стане!-и след тея думи тя ми влезе в съзнанието ми и започна да ме души духом... (туй със съзнанието е дарба само на Еми),нямах никаква сила да я отбласна.
-Хей , извинете можете ли да ми кажете колко е часът- беше минало покрай нас едно малко момиченце.То не знаеше какво става найстина,защото отстрани все едно просто си говорим,а не че ме задушава.
-Да 8 без 5 :)-отговори еми и ме освободи в този момент.
-Благодаря- и момичето забяга напред,защото в 8 часа започва училище.
Аз се проснах на земята .Тишах тежко.А Еми ме погледна ,клекна и ми каза на ушенце...
-Трябва да помниш ,че не си по силна от мен!Загуби битката от както спря да се храниш с хора.На твое място не бих се опитала да се пречкам отново!- и след тея думи се исправи , усмихна се дружелюбно,все едно нищо не е станало,и каза на висок и нежен тон
- Чао-бао , до някой друг щастлив ден! - обарна се напред трагна с бързи крачки и изчезна в пустото (дарба на всички вампири).
След 10 мин се исправих ,изтупах се и се забягах към училище , но по пътя се блъснах в друг забързал се.Бях все още слаба след след случилото се и много ясно отново тупнах на земята по гъз...


...TO BE CONTINUED...