Animes Portal няма и никога няма да има официален DISCORD сървър! Всички съществуващи такива се представят за нас без наше позволение!

[The Magic Book]

[The Magic Book]

Когато Ася Фуджишима намира тайнствена книга на тавана на дядо си, тя няма никаква представа в какво се забърква. Благодарение на тази книга, тя се пренася в друго измерение, където започва нейното приключение.

Ася прехвърляше вещ след вещ, търсейки нещо интересно на тавана на дядо си. По-възрастния мъж ѝ бе позволил да си хареса нещо от там и ако намери нещо счупено да го изхвърли. Тя се съгласи с него и веднага изтича на тавана, започвайки да тършува из прашните кашони.

След като премести поредният кашон, тя се натъкна на малка дървена кутия покрита цялата с прах. Любопитството ѝ веднага се включи, при което тя веднага понечи да отвори кутията, но малкия сребърен катинар я спря.

Намръщи се, след което взе дървеният предмет в ръце и започна да го оглежда. Досега не беше намирала никакъв ключ, но и не виждаше в кутията да има някакво тайно под отделение, където можеше да е скрит.

След няколкото минути разглеждане на кутията, реши да слезе долу и да попита направо дядо си къде беше този ключ. Хвана подмишница кутията, след което бавно и внимателно слезе по стълбите, озовавайки се на втория етаж на къщата. Тръгна към стаята на дядо си и щом я стигна, почука леко върху повърхността и зачака отговор. След като чу тихото „Влез“ от дядо си, тя натисна дръжката, отваряйки вратата и след това влезе в стаята.

Видя възрастният мъж да лежи на леглото си и да си почива, което не беше нещо изненадващо за човек на неговата възраст. Ася се приближи до него и вдигна кутията, така че хубаво да може да я покаже на мъжа.

-Дядо, къде е ключа за тази кутия? Искам да разбера какво има в нея.

Мъжът погледна към дървеният предмет, след което очите му за момент се разшириха. Няколко секунди след това той отново се усмихна и лек смях напусна устните му.

-Какво му е толкова смешното?-момичето наклони объркано глава и го изгледа неразбиращо, чудейки се какво толкова бе казала.

-Нищо, нищо.-отвърна ѝ дядото, след което взе от ръцете ѝ кутията, слагайки я в скута си.

Отвори някакво чекмедже близо до леглото си, от където извади някакъв стар ръждясал ключ. Вкара ключа в ключалката и завъртя леко, при което тя веднага се отвори. Махна катинара от кутията, след което я отвори, изваждайки съдържанието ѝ и подавайки го на внучката си.

Ася изгледа объркано книгата, която дядо ѝ беше дал. Не разбираше защо тази книга бе заключена толкова добре като дори не беше кой знае какво.

Книгата беше с кожени корици, които бяха доста изтъркани и похабени. Листите вътре бяха пожълтели и дори се виждаха някои скъсани. Личеше си, че тази книга бе доста стара, но и не изглеждаше да е нещо специално.

-Каква е тази книга, дядо?-попита тя, оглеждайки обстойно предмета в ръцете си.

-Това е историята на Краят Демон.

-Кралят Демон?-тя повдигна въпросително вежда.-Каква е тази история?

-Сама ще разбереш след като я прочетеш.

-Какво? Няма ли поне малко да ми разкажеш? Само, колкото да разбера дали ще ми бъде интересна.-започна да мрънка момичето, а дядо ѝ се засмя.

-Добре, ще ти разкажа малко.-съгласи се той, което видимо зарадва младото момиче.-Тази история е за млад демон с огромни сили, но с добър характер.

-Добър демон? Какви са тези глупости? Нали по принцип демоните са лоши.

-Така е, но този млад демон искал да промени това и да донесе мир между хората и демоните. Той се възползвал от това, че бил един от най-силните демони и започнал да набира свои поданици, с които да успее да създаде нов свят, в които царува единствено и само мира. Били са му нужни цели пет години, но накрая успял да създаде такъв свят, в който той и неговите приятели поддържат мира и разбирането между различните видове. За съжаление, обаче, демонът, който вече бил наречен кралят Демон, се разболял от коварна болест и не можел повече да седи на трона, поддържайки мира. Неговите седем близки приятели, които освен това били пазителите на различните континенти, решили да му направят заклинание, в което душата му да продължи да живее свързана с този свят, но тялото му да изчезне. Всички били съгласни с това заклинание, освен самият крал Демон. Той им казал, че след сто и двадесет години някой, който притежава неговите сили и остър ум, ще застане на неговото място и ще успее мъдро и отговорно да води света към по-добро. Седемте пазителя отказали да приемат друг водач освен него, но той им обещал, че този водач няма да бъде кой да е. Новият водач щял да бъде негова плът и кръв, което объркало много пазителите. Те го попитали как било възможно новия лидер да бъде негова плът и кръв, но преди да е успял да им отговори, той издъхнал пред очите им. Минали се години, а търпението и дори приятелството между седемте пазителя отслабнало. Накрая седемте приятели на краля Демон се скарали, което довело и до разделянето на различните континенти.-възрастният човек спря да разказва, което остави в очакване младото момиче.

-Това ли беше? Така ли свършва историята?

-По-нататък няма как да ти го разкажа. Ти сама ще трябва да стигнеш до края и да разбереш какво се случва в историята.-той ѝ се усмихна, след което се облегна удобно назад.-Сега ме остави да поспя малко, че съм уморен. Може да отидеш в стаята си и започнеш книгата, ако наистина възнамеряваш да стигнеш до края ѝ.

Ася погледна към книгата в ръката си, след което кимна. Обърна се и излезе от стаята на дядо си, насочвайки се към своята. Влезе вътре, затваряйки вратата след себе си, след което скочи на мекото легло, лягайки по гръб. Вдигна старата книгата пред лицето си, заглеждайки се още веднъж в нея.

Наистина ѝ беше станало интересно какво се случва по-нататък, но не беше сигурна дали всички страници бяха вътре. Ако точно накрая липсваха страниците, щеше да се ядосва страшно много.

След дълго размишляване най-после се реши да разтвори книгата, при което остана напълно изненадана от видяното. Очите ѝ се разшириха, когато видяха празните страници на книгата.

-Какво, по дяволите!?-измрънка ядосано тя.-Нали тук трябваше да пише не...

В следващият момент, около нея се образува черен облак, който я засмука вътре в книгата. Тя затвори очите си, усещайки как тялото ѝ се движи на някъде.

След като усети, че най-после краката ѝ се намират на земя, тя бавно разтвори очите си, поглеждайки къде се намира. Не ѝ отне много време за да установи, че се намираше в някаква градина, която по никакъв начин не ѝ беше позната. Започна да се оглежда по-внимателно, при което забеляза странни на вид цветя, но и след като погледна нагоре установи, че небето всъщност бе смесица между лилаво и светлосиньо.

-Къде съм?-попита тихо тя, прехапвайки вътрешната част на едната си буза.

Би излъгала, ако кажеше, че в момента изобщо не се страхува, защото точно сега имаше чувството че ще припадне. Не можеше да разбере къде се намираше, нито дали всъщност беше в своя свят или земя. По принцип не беше от хората, които вярват в извънземни, но ако тази ѝ „телепортация“ беше тяхно дело, вече със сигурност щеше да вярва в тях.

-Е-ехо?-попита тя, изправяйки се на крака. Трябваше да намери хора, които да ѝ помогнат да се прибере у дома.-Има ли някого тук?

Изведнъж зад нея се чух силен шум от стъпки, при което тя се обърна, виждайки армия от рицари носещи брони и остри саби. Това я накара да затрепери от страх, надявайки се да не направи нещо погрешно, което да ѝ коства живота.

-А-аз...

-Нарушител!-започнаха да викат рицарите, успявайки да я уплашат още повече.-Хванете я!

-Н-не, а-аз не с-съм о-опасна.-едвам успя да каже Ася, но преди дори да успее да се усети какво се случва вече бе заобиколена от рицарите.

Те насочиха сабите си срещу нея и тъкмо щяха да я прободат, когато нечий глас ги спря:

-Спрете веднага!-силен мъжки глас се разнесе някъде зад тълпата от рицари.

Ася, която бе затворила очите си в очакване на ударите от сабите, разтвори бавно очи, поглеждайки какво се случва. Забеляза как няколко от рицарите отстъпиха назад, правейки място на високо младо момче с черна коса и изумрудено зелени очи да мине.

Момчето се загледа в нея за няколко секунди, след което бавно се доближи до нея, клякайки на нейното ниво. Хвана брадичката ѝ с два пръста, повдигайки я леко и заглеждайки се по-добре в лицето ѝ. След секунда-две той се усмихна някак доволно и я пусна, изправяйки се.

-Всички свалете оръжията си.-заповяда им той.-Веднага отдайте почит на новият крал Демон.

След като момчето каза това всички се наведоха, показвайки уважение към Ася, която седеше като вкаменена на едно място, не можейки да разбере какво се случваше.

-Добре дошли, Ваше Величество.-заговори отново зеленоокото момче.-Моля да извините охраната, те просто си вършат работата.

-К-какво?-едва каза тя.

-Това е охраната на замъка, Ваше Величество.-обясни ѝ той.-Ние сме ваши поданици.

-Н-но аз не съм.-тя започна да ръкомаха с ръце, отричайки.-А-аз дори не съм от тук.

-Вие сте новият ни лидер, госпожице.

-Н-но...

-Не можете да ме заблудите. Аз съм класифициран да разпозная следващият крал Демон и това сте Вие, Ваше Величество.-той също се поклони, което изненада Ася.-Вие сте човекът, който ще донесе отново мир на нашият свят.

-Мир? Н-но това не е ли р-работа на истинският крал Д-демон?

-Точно така, а според моите сили и умения Вие сте този човек. Във Вашите вени тече кръвта на Първият господар, което означава, че Вие сте неговия наследник.

-Ама а-аз дори не съм о-от тук.

-Не можем да губим повече време, Ваше Величество.-момчето я хвана за ръката, след което я задърпа към замъка.-Трябва в най-скоро време да обедините отново седемте континента или войната от преди сто и двадесет години ще се повтори.

-В-война? О-обединяване? К-континенти? А-аз нищо не разбирам!

-Ще отидем при Великият магьосник, той със сигурност би успял да Ви обясни какво се случва със света ни.

Двамата влязоха в замъкът, ходейки устремено към бърлогата на въпросния магьосник. Докато минаваха през коридорите, Ася забеляза различни портрети закачени на стените. На тях бяха изобразени различни хора, но и в същото време всеки от тях присъстваше мъж, който ѝ беше до болка познат. Беше го виждала някъде, но нямаше никакъв спомен къде.

Не след дълго те най-после стигнаха бърлогата на магьосника и без дори да почукат влязоха вътре. Там те откриха възрастният магьосник да бърка някаква отвара без да им обръща внимание.

-Велики магьоснико, денят най-после настъпи.-заговори чернокоското момче, привличайки вниманието на мъжа.-Новият ни лидер е тук.

Той дръпна Ася, карайки я да застане пред него.

-В нейните вени тече кръвта на Първият. Няма начин да не е тя.

Възрастният мъж погледна към Ася, след което с бавни крачки се доближи до нея. Започна да минава с поглед по нея от горе на долу, заглеждайки се във всеки малък детайл по нея. След като свърши и я погледна по-внимателно в очите.

-Тя наистина притежава част от Първият в себе си.-заговори той, хващайки едната ѝ ръка. Обърна я, така че да може да гледа по-добре дланта ѝ и щом видя това, което му трябваше, я пусна.-Тя със сигурност е избраната.

-К-какво?-възкликна объркано Ася, не можейки все още да разбере как така тя беше избраната.

-Това е щастлива вест за народът ни. Кралят Демон се завърна.-обади се момчето, а Ася го изгледа притеснено.

-Не бързай да се радваш, Шичиру. Тя все още не е готова, за да поведе битка за мир.

-Какво битка? Каква избрана? За какво говорите, по дяволите!? Аз не съм никаква избрана, нито мога да водя битка! Аз съм обикновено момиче, което по някакъв си магически начин се озова на това странно място след като просто реши да прочете някаква глупава история, която дядо ѝ беше разказал! Нищо повече! Какви са тези глупости, които говорите и двамата!?-развика се Ася, не можейки да сдържа повече това, което искаше да каже.-Единствено искам да се прибера вкъщи при дядо си! Не искам да водя никакви битки, защото няма как да се справя!

-Ще се справиш.-прекъсна я възрастният мъж, привличайки вниманието ѝ.-Казуя успя да се справи да бъде лидер, така че за внучката му това ще бъде лесна работа.

-Казуя?-наклоних объркано глава.-Но така се казва дядо ми. Казуя Фуджишима.

-Именно.-обади се ѝ Шичиру.-Това е името на Първият крал Демон.

-Какво!? Искаш да ми кажеш, че дядо ми е кралят Демон!?-възкликна напълно шокирана тя, а другите двама ѝ кимнаха в отговор.-Невъзможно! Той беше банкер на времето! Няма как да е бил в някакъв шантав свят и още по-малко да е бил краля Демон!

-Повярвай, млада госпожице.-магьосникът бръкна в един от джобовете на робата си и извади малка и стара снимка. Подаде я на момичето, която тя взе, започвайки да я разглежда.-Дядо ти преди живееше тук, но след смъртта си явно някак си е успял да се прехвърли в другия свят или по друг начин казано, твоят свят. Казуя умря на млади години тук и затова сигурно в твоят свят е прекарал повечето време от живота си, така че не е изключено наистина да е бил банкер.

-Ама...-Ася не можеше да измисли какво да каже.

 Снимката, която сега гледаше бе на магьосника и кралят Демон преди години, когато още са били млади. По някаква причина този крал Демон му беше много познат и ако трябваше да го сравнява с някой от роднините си, то със сигурност с дядо ѝ имаха сходни черти на лицето.

Но все пак беше ли възможно това? Дядо ѝ всъщност да е от друго измерение и да е бил крал на цял свят, но да е бил победен от проста болест, която някак си да го е пренесла в друг свят. Това не звучеше ли напълно абсурдно?

-Шичиру.-обади се възрастният мъж, разваляйки тишината, която се бе настанила между тях.-Заведи кралицата да си почине в новата ѝ стая.

-Както наредите.-зеленоокото момче се поклони уважително, след което отново хвана ръката на Ася и я поведе извън стаята.

Двамата се качиха на третият етаж на замъкът, където се намираше стаята на кралят Демон. Те влязоха в една огромна стая, след което Шичиру пусна ръката на Ася. Той се обърна към нея, усмихвайки ѝ се приятелски.

-Моля да ме уведомите, ако желаете нещо. Аз ще бъда на Ваше разположение от сутрин до вечер, така че не се притеснявайте за нищо.-той ѝ каза, успявайки да я изненада.-Сега ще Ви оставя да си починете. Лек ден, милейди.

Той излезе от стаята, оставяйки я сама. Ася не помръдна от мястото, където момчето я бе оставило и единствено се взираше в огромните масивни врати на стаята.

Все още не можеше да повярва какво се бе случило. За няма ѝ пет минути я обявиха за водач на цял свят и за човек, който може да донесе мир на толкова много хора. А на всичкото отгоре явно се оказа, че дядо ѝ всъщност не е от света, който тя познава.

Дали щеше да успее да се справи с толкова много неща на главата си? Дали изобщо някога щеше да се върне вкъщи и да забрави за всичко това?

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“ за да използвате този уебсайт.

Научете повече Разбрах
popping