Глава 9, The Legend Of Kukeri

Глава 9, The Legend Of Kukeri

Глава 9За добро утро

Издирването продължило с часове, но от тайнствената котка нямало и нито следа. Въпреки огромният размер на гората Велес и Столас, били много добре запознати с нея. Велес и малкото дете били отговорни за издирването по земя а Столас по въздух.
 
По време на търсенето из гората, любопитният малчуган често задавал различни въпроси на Велес. Някой  от въпросите били за това какво точно търсят из гората а други за различните умения който двете старчета използвали.
 
Самият Велес не бил сигурен  точно как изглежда Небесният Рис но все пак решил да каже на детето . ‘’Оглеждай се за чисто бял рис, когато го видиш веднага ми кажи’’. Разбира се старецът нямал нужда от помощта на момчето но с усмивка решил да възложи задача на младият си ученик с цел да му раздвижи умът и инстинктите му. Детето от своя страна, приело дадената му задача много сериозно и веднага започнало да се оглежда навсякъде като ловец търсещ плячката си.
 
 Велес можел да усети как адреналинът в младият му учени. Въпреки ч, момчето никога преди не било виждало рис на живо, то все пак е чувало от учителя си за горските котки който обитавали Тъмната Гора и винаги е искало да ги види.
 
 Детето харесвало да разглежда старите  книги който стояли по рафтовете в хралупата. В тях било пълно  с цветни картинки на най-различни горски създания и растения включително и този на горските рисове.   
 
Когато момчето се сетило за описанието на рисовете то веднага разбрало, че белият рис които в момента търсят, трябва да е доста специален и уникален. Причината поради която мислило така, бил факта че в една книга ясно било описано различните цветове на рисовете. Те били с кафяви или черни петна както и с различни цветни резки. На снимките също можело да се види, че има рисове с  бял и оранжев цвят но никога с чисто бял. За него било много интересно, че в момента се опитват да открият чисто бял рис.
 
След няколко часа препускане през гората, най-накрая дошло време за почивка. Мястото което Велес избрал за почивка, било пълно с множество големи гъби на който можело без проблем да се седне.  Гъбите били с розов цвят и имали зелени кръгли петна по тях. Те изглеждали доста странно на вид но в Тъмната гора, всичко било странно и за това, те не направило  чак толкова голямо впечатление на детето.
 
 Когато седнали да си починат, детето не пропуснало да попита Велес за специалното умение с което той можел да се движи по сенките. За жалост, Велес бил доста потаен по тази тема, сякаш нещо го спирало да говори за собствените си умения.  Малчуганът бил малко разочарован но за сметка на това, Велес все пак му обяснил за някой от основните умения, който всеки Експерт имал възможността да научи. Старецът също му напомнил, че е още много млад за да учи подобни техники, но да не се обезкоражава. В бъдеще то щяло да има достатъчно възможност да ги научи.
 
 Скоро небето започнало да се смрачава а с тъмнината и температурата започнала  да падат. Велес можел да усети времето, което бързо започнало да се влошава. Без да се замисля, Велес казал на ученикът си да се връщат обратно в хралупата.  Времето не било толкова проблем за Велес, колкото за малчуганът, който започнал леко да трепери от студът.  
 
 Очевидно било, че Велес и Столас, предварително са се били уговорили, кога точно да прекратят търсенето.  Малко преди да тръгнат обратно към хралупата, Велес внезапно се спрял и решил да  покаже още едно от уменията си на момчето.
 
Велес отишъл до ученикът си след което, разкопчал зелената си роба с която винаги бил облечен. Когато я разкопчал, Велес бързо я завъртял около себе си и детето след което двамата изчезнали като сянка осветена от слънцето.
 
‘’Хееееейй!!! А ми аз??? Изведнъж Столас с ококорени очи извикал към мястото където до преди малко, Велес седял с детето. Очевидно Велес напълно забравил за старият си приятел.. Или просто нарочно го изоставил. Нарочно или не явно никой, никога нямало да узнае истината.
 
Момента в които Столас още не можел да вземе решение какво да прави с живота си Велес  и детето, изведнъж ходейки излезли от сянката на голямата Бреза която все така стояла в центъра на поляната. 
 
 Момчето било  малко дезориентирано но бързо се оправило когато видяло нощното небе, което тази нощ било пълно със светещи светулки. Нощта под голямото дърво, приличало на ден. Белият сняг, отразявал светлината на светулките и правил пейзажът още по-магически.
 
Огромната луна също можела да се види в небето. Тя греела заедно със звезди, който като добри приятели и правили компания в нощното небе. Красивата гледката, карала младото дете да мечтае.. ‘’Бих искал да мога да докосна звездите.” Казало на глас момчето което стояло плътно до учителя си.
 
Велес с нежен поглед погледнал към ученикът си и видял очите на момчето който били пълни с желание да се докосне до незнайното.  По изражението на Велес, можело да се види че това явно му е било по вкусът. Той даже носел горда усмивка на лицето си сякаш доволен от ученикът си.
 
 Велес разбира се знаел много добре, че само с мечти нищо не става.  Ръката на Велес разрошила косата на момчето, след което  му казал че е време да се връщат в хралупата, където било все така топло и уютно.
 
Момчето явно било доста уморено от разходката през деня и бързо, бързо се приготвило за сън. Като всяко младо дете, сънят бил много важен за да стане голям и силен като порасне.
 
Така само за няколко минути момчето заспало.
 
Спящото дете обаче не предполагало че Велес, отново тихичко ще излезе на вън, където явно чакал някой да се появи. Явно нито групата на Велес, нито самият Столас, имали успех в търсенето на мистериозният рис.
 
Изведнъж, над гората можело да се види обликът на летящият Столас. Този път в нощта, перата му не привличали светлината от слънцето а тази на луната. Лунната светлина правили черните му пера да изглеждат малко по светли от обикновено. Когато Столас наближил поляната, той бързо започнал да се снижава докато формата му не започнала да се мени и бързо се променил във видът на старец с бучави вежди. 
 
Първото нещо което Столас направил след като кацнал на земята, било да се накара на Велес за дето го изоставил. Двамата започнали да се ругаят и присмиват един на друг, сякаш това е нещо напълно нормално за двете изкуфели старчета. Не след дълго обаче двамата върнали сериозното си настроение и потънали в размишления.
 
Столас галейки дългата си черна брада, бил  дълбоко потънал в размисъл а Велес, търпеливо чакал старият си приятел да се изкаже. ‘’Мисля че душевният рис се намира в някои от по-трудно достъпните райони в гората. Предлагам утре да се свържем с горските старейшини за да ни окажат помощ в търсенето.”  Предложил Столас.
 
''Прав си!” Казал Велес и кимнал с глава докато се почесвал по дългата брада. ‘’Въпреки че и двамата бихме могли да го открием, ще ни отнеме време с което в момента не разполагаме. Предлагам  утре първо да посетим Големият Елен, където рисът е забелязан за последно. Последният път когато се видях с него, той ми сподели че го е забелязал веднъж но и че вече не усеща аурата му. Това може да означава само едно, рисът вече е напуснал територията му и се скита из другите части на гората.”
 
‘’Сега като се замисля, съжалявам че не обърнах повече внимание предният път когато се видях с него.  Даже съм сигурен че ако му разкажем историята за Душевният Рис и той като нас, ще е също толкова заинтересован от създанието.’’ Велес съжалително поклатил глава, защото чувствал угризения за дето не предприел никакви действия, при първата поява на белият рис.
 
‘’Нека да оставим, днескашните проблеми на утрешното ни аз.” Засмяно казал Столас, докато махнал с ръка към Велес, сякаш подканвайки го да влезе в хралупата за да си почине през нощта.       
 
Велес се засмял и отговорил на думите на Столас. ‘’Днес беше само началото и идването на нощта определено не е краят! Утре ще трябва да станем рано сутрин и да продължим малкото си приключение. Само се надявам малкият разбойник да научи това онова от пътуването.
 
Времето продължило да тече.. След като влезли в хралупата, двамата седнали на  малката маса и започнали да ядът и пият. Смешното било че въпреки цялата дандания която старчетата вдигали, младокът продължил необезпокоявано да спи.  Двете старчета с червени носове си разменяли наздравици с гроздово вино и в същият момент обсъждали цялата информация която събрали през деня.
 
Заедно те яли, пили и се веселили чак докато не дошло време  за сън.
По едно време, Велес се  изправил на крака за да изпрати старият си приятел. Когато отишли до вратата Столас бързо се преобразил обратно във формата си на бухал и бързо литнал нагоре към короната на голямото дърво, където явно щял да пренощува.
 
Въпреки че през деня, снегът и вятърът били доста силни, нощта била много по-спокойна. Въздухът бил много хладен и свеж но също така имал онзи приятният мирис на горска зима която можела да успокой всяка душа.
 
В хралупата, звуците на нощни птици, гризачи и насекоми можели да се чуят синхронно с хъркащият Велес. Точно до неговата стая обаче се намирало стаята на малкото дете, което учудващо в този момент не спяло а седяло на бюрото си будно и пълно с енергия.
 
Малка свещ горяла на бюрото, цялото покрито с книги който в момента младежът  преглеждало. Детето било запленено от странно чувство което идвало дълбоко от душата му, сякаш казвайки му че трябва да намери нещо важно из страниците на тези книги. Самото чувство го карало да се чувства много добре и развълнувано  за утрешният ден...
 
На сутринта, най-ранобудният бил Столас. Тъй като най-вероятно целият ден щели да бъдат из гората, от ранни зори бучавия старец, приготвял закуска и храна за из път.  През това време, Велес и малкото момче още спели и нищо неподозиращи за майсторските умения на бухалът. 
 
Множеството ароматни фкусотии, били приготвени и наредени на малката холна маса, само чакащи някой да ги изяде.
 
Когато всичко било готово, Столас леко си отдъхнал и си казал.  „Мисля че е време  да събудя двамата лентяй, преди да  си проспят младените.. или поне единият от тях.”Допълнил с усмивка старецът които за миг се превърнал в бухал и хвръкнал към двете спални.
 
Тъй като хралупата не била много голяма, Столас  първо стигнал до стаята на детето.  За негово учудване, когато погледнал към леглото където детето по принцип спяло, момчето   липсвало! Когато обаче бухалът погледнал на другата страна, той видял детето което спяло на малкото си бюро, заобиколено от изгорели свещи и множество книги.
 
След като Столас го видял, той плавно кацнал на бюрото и с човка леко го бутнал по дясната ръка. ''Събуди се момче, време е да ставаш горе! Ако ще безделничиш цял ден, можеш да забравиш за днескашното приключение.” Закачливо му казал той.
 
Думите на старият бухал, действали като магия. Веднага след тях, момчето се стреснало и паникьосано с ръце се избутало от малкото си бюро. При самото избутването, стола на който седяло момчето, неконтролируемо започнало да пада назад.
 
*Буумм! Бам , бум, бум..* При падането се чул шумът от падналия стол на които момчето все още седяло. Също така докато падал, детето инстинктивно се опитало да се захване за някъде но единственото нещо което успял да сграбчи, били книгите който били на бюрото. Те от своя страна, също полетели надолу към земята и една от тях даже го ударила по главата.
 
Момчето било още полу заспало докато двете му сънени очи, гледали нагоре към тавана. На таванът можело да се видят корените на голямото дърво който по интересен начин се приплитали един в друг, спускайки се надолу по стените и след това в земята.
 
По време на падането, Столас гледал учудено към падащото дете. Високо вдигнатите му вежди, зяпали като на забавен кадър как момчето падало назад. Веднага можело да се види че на стария бухал му било супер смешно но с всичките си сили се въздържал на изкушението да не избълва хилядите подигравки, които се въртели из умът му. Столас все пак осъзнал че вината момчето да падне на земята, всъщност била негова.
 
Столас разперил леко криле и направил няколко  бързи подскока с който се предвижил към главата на детето. Бухалът кацнал точно върху челото на детето и с лека насмешка му казал в очите. ‘’Абе момче, казах ти да станеш горе! Не да паднеш долу.. Хайде ставай от земята и върви да се измиеш и закусиш.”
 
Когато момчето чуло думата закуска, очите му веднага блеснали. Само за секунда то  станало на крака и тръгнало да бяга към близкото езеро. От страни, Столас можел само да въздиша и да гледа как бучавото хлапе тръгва да бяга навън, без дори  да го погледне. Като малка газела, детето пъргаво тичало и подскачало докато не стигнало до езерото в което изненадващо скочило.
 
 Детето било привикнало на този суров начин на живот. Въпреки снегът и студената вода то нямало никакъв проблем да се изкъпе в кристалното езеро.  Ясно било че Велес не за нищо давал на момчето да яде от специалният мед както и от горските плодове. Те  явно имали доста силен ефект върху тялото му което за възрастта му било доста закалено.
 
 Прегладнелият малчуган в езерото по най-бързият начин се търкало и миело, бързайки случайно да не изпусне нещо от закуската.
 
Докато се къпел младежът, Столас летял към стаята на Велес. Хвърчейки Столас с лек страх в очите си мислел, че ако лакомията можеше да служи за оръжие, момчето определено щеше да е опасен противник!
 
През това време, Велес все така хъркал и спял по корем с глава забита в пълната с пух възглавница. Бухалът които току-що влязъл в стаята на Велес, веднага  погледнал към тила на рошавата му глава, която изглеждала перфектна за кацане.
 
Изкусният летец, плавно се приземил върху тила на спящият Велес и небрежно започнал да преглежда и пощи черните си крила. Разбира се това не било всичко което Столас правил в този момент. Докато се пощел той също така, кроял коварен план с които да събуди спящият Велес. Явно старият бухал все още не бил забравил как миналата нощ Велес го изоставил сам в гората.
 
‘’Сега е моментът!’’ Развълнувано си казал Столас, след което вдигнал нагоре един от краката си.
 
Изведнъж се чуло, сякаш кълвач с клюнът си бързо удрял по кухо дърво. Отговорник за шумът разбира се бил самият Столас, който с крак, бързо тупал по главата на спящият Велес.  В същият този момент бухалът протегнал дългият си врат и с всичките си сили започнал да му вика в ухото. „Велееес ставай гореее! Рано пиле, рано пеее”  
 
За изненада на побърканият бухал, от цялото грачене нямало никакъв ефект. Велес  все така спял без да издаде нито звук, камо ли да се помръдне!
 
 Това очевидно не се харесало на Столас, които явно се разгневил от провала на съвършеният му план. Бучавите му вежди за секунда станали още по-бучави а в очите му силната решителност да събуди Велес, можела да бъде видяна.
 
 Бухалът толкова много се наперил, че още малко и щял да избухне.  Въздишките му чак се чували в малката стая, докато отново започнал да се протяга, сякаш подготвяйки се за горският концерт на годината.
 
Точно обаче пред крякането да започне,  тъмен силует започнал да се подава и протяга изпод завивките.  Само за миг цялата стая сякаш останала без светлина, обгърната от тъмна сянка която се движела от леглото нагоре по стените.
 
*Лушшш*  Изведнъж изпод завивките се изтреляла  бързо движеща се сянка! Тя летяла невероятно бързо, право към бухалът и имала силата да разцепи самият въздухът.
 
В този момент, сянката приличала на свирепа ръка която летяла право към онемелият Столас. Ръката била обгърната с чисто черни заострени люспи, който и придавали вид на непроницаема броня. Пръстите на ръката били чисто бели и леко заоблени навътре като остри бръсначи. Пете дълги и остри нокътя принадлежали повече на звяр от колкото на човек и с лекота можели да разкъса всичко по пътя си.
 
Самата ръка имала характеристиката както на звяр така и на човек. Това до такава степен ужасило старият бухал, че чак веждите му започнали да окапват.
 
‘’Почакай Велес, това беше само шег..’’
 
Точно когато Столас  се опитвал да обясни, като светкавица ръката го сграбчила за издълженият му врат.  След като попаднал в хватката на ръката, изплашеният бухал за секунда издал звук като на кокошка пред заколение и тотално пребледнял.
На една от стените в стаята, можело ясно да се види как сянка на чудовище, без капка милост,  души сянката на парализираният бухал. От устата на Столас в този момент излизали звуци, който много наподобявали тази на гумена играчка за кучета.
 
 Всичко това продължило докато, двете големи полузаспали очи на звярът бавно започнали да се пробуждат..  Двете ярко зелени очи с учудване гледали към пакостливият бухалът, които в момента бил в безсъзнание и дори пяна излизала от клюна му.
 
....
 
Бум. Чул се шум от външната врата а през нея, малкият хлапах връхлетял в хралупата. Детето очевидно било доста прегладняло и още мокро от студената вода. То бързо се втурнало към близкият шкаф от където взело една кърпа и започнало да се изсуши. След като се изсушило, момчето  преметнало кърпата над малката печка и  хукнало към масата където различни вкусотии само чакали да бъдат изядени. Велес разбира се също бил на маса и кротко си похапвал
 
Когато малкият пакостник седнал на масата, той сякаш усетил нещо различно в учителя си. Пред закуската му обаче, всички странични мисли били бързо изоставени. Детето с усмивка поздравило старият си учител, след което бързо започнал да пробва от храната. 
Велес доволно кимнал към младото момче и продължил да се наслаждавал на различните лакомства. 
 
Когато детето яло от храната то не пропуснало да забележи, че Столас все така във форма на бухал лежал неподвижно на съседният стол. Подсъзнанието му, като че ли крещяло да не пита защо старият бухал спи на масата а просто да продължи да яде от вкусната храна.  
 

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“ за да използвате този уебсайт.

Научете повече Разбрах
popping