Глава 9, The Legend Of Kukeri
- KristianDragnel
- 08/10/18г.
- Фентъзи
- 18 Глави
- 895 Прочита
Глава 9Мистериозният гост
Когато Велес
видял спящият си ученик до такава степен се ядосал, че чак цялото му лице
станало червено. Лицето на старецът приличал на червен домат готов да се
превърне във вулкан който е на път да
избухне. Продължаващия смях от Столас, също като спящото дете допринасял
за покачващата се ярост в старият чудак.
Изведнъж в яростта
си Велес станал от стола на който седял и силно ударил по малката маса където
детето все така си спяло. От ударът по масата, всичко което било на нея
хвръкнало нагоре, включително и детето!
Малко след това, тишината отново се възцарила в
малката хралупа. Столас вече не се смеел а гледал към ошашавеното дете, което стояло на колене пред
Велес.
Съненото момче
стояло на земята като наказано, без да издава звук, цялото покрито с мед и чай
докато Велес му се карал. „Когато някой от нас ти говори винаги слушай! Едно е
да не уважиш мен и да заспиш докато аз ти говоря, но учителят Столас е друго
нещо! Той даже на личните си ученици не говори често а ти без капка срам заспа по средата
на лекцията му.”
Въпреки че детето
лесно се разсейвало, веднага му станало ясно че е наранило чувствата на двамата
възрастни мъже, които все така стояли пред него. То веднага се изправило на крака и се
поклонило три пъти докато държи десният си юмрук в лявата си длан, точно както
Велес го е учил.
“Този младши благодари на учителят Велес и учителят Столас за важният урок!” Когато Столас видел и чул
начинът по който детето се извинило, усмивката му станала още по-голяма.
След извинението,
Велес не казал нищо. Той леко се учудил, че младият пакостник им се извинил по толкова
искрен начин, но също като старият си другар, накрая се усмихнал и кимнал с
глава.
“Щом си разбрал
значи всичко е наред, сега върви да се измиеш, двамата с учителя Столас трябва
да си поговорим.” Казал Велес и изпратил малчуганът да се измие.
Когато останали
само двамата, Столас се усмихнал и погледнал към Велес, сякаш знаейки че трябва
да поговорят за нещо важно.
“Братко Велес,
въпреки че чаят с мед и възможността да видя малкият пакостник ми допада, мисля
че е време да ми кажеш причината поради която ме събуди.”
Велес също се усмихнал и погледнал сериозно към
Столас след което започнал да говори по същество.
“Братко Столас, моля
да извиниш младият ми ученик. Както той така и аз имаме много за учене за това как аз да бъда по-добър учител а той по-добър ученик.” Велес първо се извинил на старият си приятел, след което продължил по същество.
Причината поради
която те събудих е че на последък, получавам информация от горските ни братя и
сестри, че странно създание което никой не познава, се движи без проблем из гората. Чудех
се да ли би могъл да ми помогне в
разгадаването на тази мистерия”
Столас не отговорил веднага а си отделил малко
време за размисъл след което му отговорил. ‘’Кажи ми всичко каквото знаеш за
това създание и ще видя какво мога да направя.”
Велес кимнал и
отново започнал да говори „Нека да започна с това че е от семейство котки, но
определено не е нормална котка. Големият Елен ми спомена, че приличал на горски
рис, но бил доста по-голям и чисто бял, като току що паднал сняг. Имал същите
уши като на рис от които стърчели дълги косми. Също така, имал две светло сини очи пред които, независимо
дали видимо или невидимо нищо не можело да се скрие. Преди няколко дни, един
черен кълвач ми каза че е видял голям таласъм, който се опитал да го хване, но
котката като дух изчезнала без следа.”
Докато Велес говорил, физиономията
на Столас не спряла да се мени. От
изненада и изумление до учудване и смайване. Като отворена книга, чувствата му
можели да се прочетат на старото му лице. Старецът изглеждал така, сякаш не
можел да повярва, че подобна котка наистина съществува.
Изведнъж Столас
станал от стола си и тайнствено се
обърнал към Велес с думите.
“Въпреки че съм
чел и чувал истории за много странни същества, трябва да призная че това същество е наистина
мистериозно. Преди много, много години бях чух легенда за подобен рис, но без да
го видя на живо, просто не мога да кажа със сигурност да ли е същият.” Казал Столас със
затворени очи докато се държал за брадата.
“Помня легендата
за жена от източният континент на име Мао. Само веднъж имах възможността да я
видя, но ми направи силно впечатление, заради елегантният си външен вид и
силната аура която излъчваше. Всеки около нея можеше да усети колко силна и
чиста е нейната душа, като огромно море пълно с живот. Въпреки че нямах
възможността лично да говоря с нея, мой приятел ми беше споменал че е била невероятно
силен Експерт. Слуховете за нея са че един ден, когато събирала ягоди в гората
тя срещнала Душевен Рис Албинос.
Рисът имал невероятната способност да
предава част от душевната си сила на човек с чиста душа. Предполагам че рисът
има специалното умение да направи душевен
резонанс с човек по негов избор. Разбира
се ако ме питаш как, нямам си никаква представа.”
“За първи път
чувам за подобен звяр. Сигурен съм че е дошъл от някое отдалечено място и е
решил да се приюти в Тъмната гора. Предполагам че причината да стой на страна
от всички в гората е защото, тук няма много останали същества, които са с чиста душа..” Казал Велес с леко тъжен глас и
наведена глава.
Гледайки към старият си приятел, Столас въздишал леко и
му казал. „Велес, вдигни си главата и
погледни през прозореца!” Столас бодро се засмял и посочил с пръст към малък
прозорец през който можело да се види малкото момче миещо се в студеното езеро.
‘’Миналото е зад нас и там трябва да
остане. Не забравяй че съдбата ти изпрати малка и енергична душа която има
нужда от учител.’’
Въпреки че Велес изглеждал малко тъжен, само
няколко секунди му отнело да върне обратно игривата си усмивка. „Напълно си
прав братко Столас! Миналото е просто минало и трябва да остане там. Мисля че в момента,
най-важното е да се погрижим за всички в Тъмната Гора. Колкото до Душевният
Рис, мисля че таласъмът е иска да го хване
заради силната му душа. Ако някои го
залови и след това абсорбира душата му, то
това ще е огромна загуба. Подобно същество се среща изключително рядко и не
можем да позволим да бъде наранено. Като пазители на гората, наш дълг e да го опазим.”
Двете старчета
развълнувано се спогледали. Очите на Столас, буквално започнали да светят от
вълнение заради думите на Велес.
‘’Братко Велес, ставай горе и да
вървим! Да вървим и да открием този мистериозен Рис! Ти вземи пакостникът и
тръгнете по пътеките, докато аз ще го търся от въздуха.”
Първи от
хралупата излязъл Столас а след него Велес не закъснял. Двамата развълнувано
започнали да скачат от корен на корен към момчето което в момента стояло близо
до езерото.
Малко преди да
стигнат до него, Столас кимнал с глава към Велес и с всички сили скочил нагоре
към небето. Докато се издигало нагоре, цялото му тяло започнало да се преобразява
обратно в старият си вид. Само за миг
той се трансформирал обратно в облика на черен бухал с пера поглъщащи
слънчевата светлина. Когато Столас разперил крилата си той бързо
започнал да лети над гората, оставяйки поляната зад гърбът си.
През това време,
малкото момче успяло да зърне как трансформираният Столас, излетял от поляната
и как за миг изчезнал над горските дървета. Въпреки че младежът не за първи път
вижда невероятните умения на двете старчета, той все пак доста се шокирал като
видял преобразяващият се Столас. Все пак
това бил първият път в който става свидетел на нещо подобно.
Докато Велес
вървял към момчето, то за първи път си помислило. “Когато порасна голям, искам да се науча как да
използвам различни магически умения точно като учителя Велес и старият бухал.
Искам свободно да летя над света и да видя всичко каквото може да се види!”
Момчето гледало нагоре към
небето. Слънцето все още греело над зимния небосклон от който малки снежинки
бавно падали на земята.
Съсредоточеният
поглед на момчето не след дълго бил прекъснат от стара ръка която го потупала
по рамото. Ръката принадлежала на Велес, която изведнъж се появил точно зад
него. Най-шокиращото било че Велес, сякаш излязъл от сянката на младото момче, което веднага се сцепени от страх. Старецът имал пълен контрол над всичките сенки в
околността включително на смаяното дете! Велес явно притежавал невероятно умение свободно да се движи през всички сенки
и явно искал да покаже уменията си на момчето, сякаш не остане по назад от
Столас. Това напълно удивило детето което гледало към него, хем уплашено хем
развълнувано.
След като се материализирал, Велес леко се
усмихнал към детето. Той нежно протегнал двете си ръце, които бавно
започнали да го повдигат нагоре. Сякаш то подсъзнателно, усещало че нещо важно ще се случи и изобщо не
се съпротивлявало. “Дръж се здраво хлапе, време е за
приключение!” Казал Велес и бързо го
поставил на раменете си.
Въпреки че всичко
това отнема известно време за обяснение, всъщност от момента в който Столас и
Веле,с излезли от хралупата до момента в който Велес стигнал до момчето. Изминали
не повече от 30 секунди. За това
време, Столас вече летял над гората, докато Велес препускал през нея докато се
носел като сянка, носейки ухиленото
хлапе на раменете си.
