Глава 7, The Legend Of Kukeri
- KristianDragnel
- 08/10/18г.
- Фентъзи
- 18 Глави
- 895 Прочита
Глава 7Място наречено дом
След известно
време останалите обитатели на гората с бухала начело, започнали да се връщат един след друг към
нормалния си начин на живот. Първи бил бухала, които разперил криле и фръкнал обратно към
короната на голямото дърво, което явно
било неговият дом. След бухала, останалите обитатели на гората бавно започнали
да отстъпват обратно към леговищата си.
За броени моменти на поляната останали само Велес и малкото момченце в
ръцете му.
Велес се опитвал
с небрежна игра да привлече вниманието на малкото дете които очи постоянно
шавали нагоре и надолу. Велес въртял
показалецът си точно над лицето на детето и леко го побутвал по малкото му чело.
Той се опитвал да го насърчи сам да хване въртящият се пръст. Сигурно защото бил още сънен, малчуганът явно
се ядосал и вместо показалеца то грабнало старецът за зелената му брада.
Велес инстинктивно пристъпил назад за да пробва да освободи
брадата си, но уви. Точно преди Велес да успее да се мръдне, малчугана с всички
сили я дръпнал, а изражението на старецът веднага се променило! Детето с кикот започнало да се смее на старецът с проскубаната брада, след което чак на
Велес му станало смешно.
Детето имало
невероятно заразен смях, който можел да накара всеки да се засмее. След като се
посмели, Велес не изглеждал вече толкова
пребледнял. Цяло чудо било, че тъгата от загубата на старият му приятел,
вече не била толкова силна. Чувства на привързаност, които Велес изпитвал към
малкото човече, учудили даже самият него.
“Добре, добре, предавам
се! Пусни брадата на дядо си Велес..” Засмяно казал Велес на детето.
Детето явно имало
доста пъргав ум и веднага пуснало брадата на старецът. Сякаш разбирало какво
точно Велес се опитвал да му каже.
Така време се минало а Велес просто си седял
на един от корените докато малчуганът си подремвал. Пред него се виждала
невероятната красота на езерото и дърветата които се любували на светлината. Красиви
цветя растяли навсякъде по поляната и мирисът им сякаш можел да успокой всяка
неспокойна душа. Върху езерото огромни лилии с най-различни цветове, украсявали
пейзажа и правили всичко още по-мистериозно и митично.
Докато Велес се
наслаждавал на красивият пейзаж, спокойствието което чувствал не можело да бъде
измерено.
“Хахаха” Радостен
смях се чул от устата на Велес, който в момента имал грейнала усмивка. “Хайде
млади приятелю, позволи на това старче да ти покаже къде ще спиш от сега
нататък.
Времето
започнало да тече като река. Всеки ден две души се разхождали напред, назад из дълбините
на гората. Старецът сигурно сам не предполагал, колко по щастливи били дните заради
компанията на младото дете. Всекидневните игри, забавления и разходки започнали да стоплят все повече
и повече, старото му сърце.
Дните, седмиците и месеците плавно се изнизвали докато малкото
бебе растяло. Велес не изпускал малчугана от поглед и двамата станали
неразделни. Когато Велес се разхождал той слагал малчугана в кожена чанта която
носил пред гърдите си. Така той винаги наглеждал детето и радостно му говорил и
обяснявал различни свързани с гората и съществата които живеели в нея.
Всеки ден, Велес
водил малчугана на езерото където се
освежавали. Докато стареца държал малчугана и му мил лицето, малка рибка минала
покрай тях. Велес веднага видял, че погледа на малкото момче е привлечено към рибата и
веднага с показалец показал към нея и му казал.
“Тази риба се нарича е Дива Риба, много бърза и трудна за улавяне.” Казал
той,
“Риба, риба” Изведнъж от малкото момче се чул тих, но и игрив
глас. Велес веднага се шокирал и погледнал към малчугана, който с голяма усмивка
гледал към рибата.
“Хахахаха, това
ли са първите ти думи, да не си гладен?”
Казал с присмех стареца и потъркал момчето по главата.
“Още не може да
ходи а вече се опитва да говори, явно е имало смисъл от постоянното ми бръщолевене” Помислил си с насмешка Велес.
След този ден
Велес започнал да влагал все повече усилия в обочението на малкото детето.
Всеки ден, старецът го насърчавал както да говори така и да ходи. Въпреки че от
начало малчугана имал проблеми с равновесието
не след дълго и това препятствие било преодоляно.
Времето
продължило да тече, ден след ден, месец след месец, година след година... Всеки
ден Велес неуморно се грижил за детето, помнейки обещанието си към силната му
майка.
....
Цели седем години
изминали от както малкото дете пристигнало в гората. То вече нямало нужда от
помощта на Велес, когато се разхождал с възрастният старец, а храбро тичало
напред и назад. Умът му също както краката, станали още по-силни и пъргави. То
харесвало да задава, най-различни въпроси на стареца, а самият Велес с усмивка
отговарял на всеки един от тях.
“Учителю Велес,
учителю Велес, какво е това черно растение.” Малчуганът, енергично попитало
Велес. Старецът го погледнал усмихнато
и веднага му обяснил. ''Това е черен бъз. Той обича да расте в гората и е много
важен в приготвянето на всякакви видове лекарства. Също така, всяка една част
от него може да бъде използвана за различни отвари и мехлеми.”
....
Зимата
дошла. На един студен ден, множество
малки ледени кристали започнали да падат от небето. Малкото момче което в този
момент си играело на поляната веднага ги забелязало. Той изтичал в хралупата
където Велес пиел чай и учудено го
попитал. „Дядо Велес, странен дъжд пада
от небето. Усещам че е мокър и съставен от вода, но не разбирам защо е толкова студен.” Когато Велес го чул това се усмихнал и му
отвърнал. „Този замръзнал дъжд се нарича
сняг, той се образува високо в облаците където температурата е много по-ниска и
студена. Можеш да го направиш на топка и да си играеш с него като го хвърляш.”
Изведнъж детето много се развълнувало. То веднага изтичало навън, където с
малките си ръце, започнало да събира снегът. Не след дълго, малчугана започнал
да прави снежни топки, които хвърлял на където му видели очите.
През това време, Велес си пийвал от
ароматен липов чай и си мислел за това
колко бързо времето лети. ''Зимата отново е тук..'' Тихичко си казал той.
Докато на вън валяло сняг, Велес прелиствал малка книга в топлата си хралупа. В този момент зелените му очи не спирали да се движат и да греят в
ярко зелен цвят. Пред него по мистериозен и странен начин, бяла книга се
прелиствала без никой да я докосва. Книгата била
направена от бяла дървесна кора и била пълна с изображения на
най-различни легендарни и митични създания. Старецът харесвал да
прекарва тази част от денят в четене на
книги и пиене на чай, но неочаквано няколко удара се чули от външната порта.
*Бум... Буум....
БУУУМ.*
Когато Велес чул шумът,
неговото внимание веднага било привлечено и книгата сама се затворила.
Не след дълго оставил чаената чаша на страна, след което станал и тръгнал към
портата за да разбере точно от къде идвал шумът.
Старецът леко се
усмихвал докато побутвал външната врата, но изведнъж отново се чуло.
*Буум*
Само до преди миг, Велес имал нежна и топла усмивка на лицето, но сега
усмивката му буквално била замръзнала. Велес просто стоял пред портата като
препариран. Двете му очи не светели леко в зелен цвят а направо греели. Всяка
част от лицето и главата му в момента била покрита със сняг и лед. От челото,
носът и устата му чак до брадата, ушите
и гнездото на главата му. Само пред двете му очи нямало нито лед нито сняг, сякаш
всичко пред тях напълно се било разтопило от топлината която излъчвали двете му
очи. Шокираният Велес просто
гледал към кикотещото се дете което от
все сърце му се присмивало и сочило с пръст.
Ако лицето на
Велес можело да бъде видяно под снега и
ледът, то всеки би забелязал, че след като видял засмяното дете, като магия усмивката веднага му се върнала на
лицето. Все едно сърцето, не му давало да се ядоса на малкият пакостник.
Очевидно чудакът
не се обидил на детето, но веднага започнал да се навежда към земята и да събира сняг в ръцете си .
Само за секунда, страшна война със снежни топки се разразила на поляната.
Въпреки възрастта си Велес приличал на пъргав заек подскачащ от корен на корен,
докато детето се прикривало в ръчно направеният си снежен окоп.
Снежни топки
започнали да хвърчат навсякъде и не след дълго пълен хаос настъпил на поляната
под голямото брезово дърво. Докато
малчугана се опитвал да се намести и да хвърли поредната снежна топка по
Велес. Момчето за миг загубило равновесие и се подхлъзнало а снежната топка в ръката му хвръкнала нагоре към короната на
дървото.
Ненадейно целият връх на дървото започнал да
се клати и тресе, като чели цялото дърво се пробуждало!
Между клоните изведнъж
се можело да се забележи перната глава
която цялата била покрита със сняг и
лед. Както при Велес, само две очи можели да се видят измежду снегът. Разликата
между двамата била в това, че те не светели в зелено както при старецът а сякаш привличали заобикалящата ги светлина
като две гладни черни дупки. В тях сякаш по мистериозен начин се намирало цялото нощното небе. Множество звезди обгърнати в мрак можели да се
забележат в очите на пернатата глава. Това разбира се стреснало малкото момче
което веднага се скрило обратно в снежният окоп. Особено страшно било начинът
по който двете очи гледали право към
него!
“О не! Очевидно
пернатата ледена тиква, знае точно кой е хвърлил снежната топка!” Помислило си детето и веднага се покрило от
зяпналите го очи.
Велес веднага
усетил погледа на пернатата птица и без да се забави допрял юмрукът на дясната
си ръка до дланта на лявата, след което извинително се усмихнал на птицата.
