Глава 7, The Legend Of Kukeri

Глава 7, The Legend Of Kukeri

Глава 7Мъдрият Бухал

 “Братко Столас, искрено се извинявам че те събудихме с детските ни игри.” Велес искрено казал тези думи, сякаш знаел колко е важен сънят за старият му приятел.
 
Ошашавеният бухал, все още изглеждал леко дезориентиран, но след като видял Велес, бързо премахнал заплашителния си поглед от момчето.
 
Бухалът на име Столас, леко започнал да мята с криле за да махне снегът от себе си.  По комичен начин  бухалът изглеждал на някой който се притеснявал белия цвят на снега, да не погрузи черните му пера.
 
Когато приключил  с чистенето на перата си бухалът плавно започнал да се спуска от дървото.  Столас енергично приложил уменията си на летец и започнал да прави пируети  във въздуха, сякаш да раздвижи старите си пера.
 
Столас в момента кръжал точно над гнездото от коса и клонки, което все така се намирало на главата на Велес. Когато най-накрая кацнал на върху Велес, изведнъж дълбок и мъдър глас се чул от бухалът.
 
 Кого си мислиш че заблуждаваш, стари нехранимайко! Много добре знам, чe ти си този който ме замери със снежната топка!  Нали няма да обвиниш невръстното дете че е хвърлило снежна топка чак до короната на дървото!?” Ядосано извикал Столас, докато наказателно тупал с крак по главата на Велес.
 
Когато чул това, Велес даже не се опитал да отговори на въпроса а с усмивка и финес игнорирал темата. Бухалът веднага разобличил, че Велес е използвал специалните си умения за да насочи снежната топка право към него, с цел да го събуди от дългият му сън.  Също така обаче, Столас знаел че старият му приятел, не би  го събуди без причина и заради това, бухалът бързо му простил. Той много добре знаел, че единствената причина Велес да го събуди е че самият той се нуждаел от неговата помощ!
 
Когато тези мисли минали през умът на мъдрият бухал,  той веднага обърнал глава на сто и осемдесет градуса и погледнал към момчето което все така се криело в снежния бункер.
 
 
Стари приятелю’’ Изведнъж Велес проговорил. Както знаеш правя най-хубавият липов чай в гората! Би ли бил така добър да ми правиш компания на по чаша топъл чай?
  
Столас  просто зяпал към момчето без да каже нищо. Не след дълго бухалът обърнал глава и бавно кимнал, сякаш да даде съгласието си.
 
Велес разбира се само се усмихна и бавно започнал да крачи към дървената хралупа. Докато двамата се отправяли към дървото, изведнъж от окопа бяла снежна топка хвръкнала към бухалът. Топката летяла с голяма скорост, право към главата на Столас с цел да го изненада. Въпреки това обаче също толкова изненадващо, едното му крило се разперило и точно преди да го удари, избило снежната топка обратно към момчето.
 
Всичко станало толкова бързо че малкия пакостник, изобщо не успял да реагира. Снежната топка светкавично се забила в главата му и го пратила обратно в окопа, където силата на удара го заровила под снега.
 
Ххмм - явно крушата не пада по-далеч от дървото. Велес, явно добре си обучил първият си ученик, същият е като теб”  Столас разбира се  не пропуснал златната възможност да се присмее на старият си приятел.
 
Когато бухалът си изказал мислите, отново си обърнал главата за да погледне към окопът където детето било заровено и допълнил. „Ей, хлапе! Недей да се самозаблуждаваш,  даже след хиляда години няма да можеш да ме уцелиш!”             
 
   Велес  леко се усмихнал и махнал с ръка сякаш не впечатлен  от подигравката на пернатият си другар. 
 
Малко преди да влязат в хралупата, Велес се обърнал и казал на момчето което все още се покривало. „ Хайде стига си седял в снега, ще вземе да настинеш.  Ставай горе и идвай вкъщи на топло, дядо ти ще изкара специален мед за теб и старшият бухал.”
 
Когато малчуганът чул думата мед, зелените му очи буквално светнали. Като светкавица скочил от снегът на крака и тръгнал да бяга към затворената врата. Момчето било толкова развълнувано от мисълта че ще яде мед, че само за броени секунди, стигнало до вратата и влязло в топлата хралупа.
 
 Отвънка хралупата не изглеждала много просторна, но вътре всичко било много чисто и подредено.  Къщичката наистина си имала всичко необходимо. От ляво от вратата се намирали две спални с много рафтове, пълни с най-различни  книги. Дясната страна била мястото на  малка кухня,  пълна с плодове и зеленчуци.  На тавана  в кухнята висели закачени най-различни корени и билки, който се сушили до малка камина. Миризмата от билките се разнасяла из цялата хралупа. От миризмата, всеки които влезе в хралупата, веднага би усетил как цялото му тяло започва да се успокоява и пречиства.
 
 По средата на хралупата се намирал холът където старецът явно посрещал гости. Там се намирала малка маса заобиколена от няколко дървени стола където, Велес и Столас тъкмо сядали.
 
Когато детето погледнало към холът то веднага се стъписало.То не се шокирало защото меда още не бил сложен на масата а защото в момента до масата не седял един старец а цели два. Единият разбира се бил Велес, но старецът срещу него му бил непознат. Въпреки че визията му била странно познати, старецът изглеждал доста странно и също толкова чудато както и Велес. Той имал  черна коса и брада,  много бучави, дълги и дебели  вежди, както и малък нос приличащ на клюн.
 
Въпреки че чудак номер две, изглеждал странно познат, малчуганът не успял да го разпознае.
 
Какво си ме зяпнал бе момче? Да не си виждал говорещ бухал и преди, ала не и бухал да се превръща в човек?” Казал с накърнени чувства старецът. Възрастният мъж с бучавите вежди очевидно бил бухалът на име Столас!
 
Когато Велес чува въпроса на Столас,  лоша усмивка се сформирала на лицето му. Момчето явно знаело какво да отговори, но също така знаело че ако си отвори устата със сигурност ще обиди бучавият Столас. За това момчето просто стояло до вратата като истукан.
 
 
Много мисли преминали през главата на момчето, докато като на магия погледът му бил привлечен от  Велес, които с  усмивка леко му намигнал. Малкият пакостник, очевадно чакал подобен знак и небрежно се изсказало.
 
Старши, този младши определено не е виждал подобно нещо. Този младши за първи път вижда, стар бухал с брада вместо вежди.
 
Мигът в който Велес чува това, от устата му невероятно заразяващ смях се разнесъл из малкият му дом. За разлика от Велес, изражението на Столас хич не било хубаво. Той гледал как момчето по много небрежен начин,  седнало на масата сякаш нищо не било станало.
 
 Не след дълго, Велес протегнал едната си ръка и подал медена пита на момчето,  докато с друга прикривал устата си, сякаш да не избухне отново в смях.
 
Докато детето нападало топлата питката с мед, Столас дяволито си говорил под носът.
 
Яш, ЯШ! Голям да пораснеш! Че като пораснеш, да опердаша невъзпитаният ти задник.
 
Учевидно Столас  казал тези думи така, че всички да го чуят. Велес само се усмихнал и гледал шоуто без да каже нищо. Само секунда обаче, след думите на Столас, бързият ум на малчуганът  веднага контраатакувал.
 
На хиляда години станал, капка срама, да ме заплашва няма. Отровните думи на детето, излезли от устата му толкова бързо че изглеждало отренирано. След  като се изказало, детето просто продължило да се тъпче с храната от масата, сякаш нищо не било станало.
 
В този момент, двамата старци изглеждали сякаш не знаели да ли да се смеят или да плачат.        
 
‘’За такъв млад малчуган да има толкова пъргав и безскрупулен ум  е проклятие или благословия.’’ Мислил си Столас. 
 
Докато Велес се подготвял за главоболие и гледал как главата на старият му приятел сякаш щяла да избухне, нещо неочаквано се случило.  За негово удивление не гняв а силен смях се чул от устата на стария бухал.
 
Столас се смял толкова безгрижно.. като чели голям камък в този момент е паднал от сърцето му. Не след дълго старецът се успокоил, погледнал към детето и с усмивка му казал.
 
Малки приятелю, умът ти казва много смели думи за дете което още си няма име. Въпреки че имаш остър език, оценявам смелостта и искреността ти. Също така  съм много щастлив, че добрият ми приятел  те прие в нашият скромен дом.”
 
Като твой старейшина, имам задължението да те съветвам и напътствам в живота ти за напред. Днес ще е първият ми урок от много време  за това слушай и гледай внимателно.”  Изведнъж Столас  се подпрял на масата и станал от стола си сякаш готов да показва и обяснява на малкото момче.
 
Някой ден когато си готов ще напуснеш гората и ще се впуснеш в различни приключения и опасности. Ще ти се наложи сам да се изправяш срещу всякакви трудности и проблеми. Понякога ще срещнеш старчета като мен и Велес и независимо колко откачени ти изглеждат  ще трябва да им дадеш нужното уважение.” Докато старият бухал говорил, Велес продължил да се усмихва с одобрение на всяка дума казана от Столас. Урок след урок той продължавал да говори, докато детето като омагьосано продължавало да яде от меда и да слуша как старецът говори.
 
Всяко едно същество, независимо дали приятел или враг заслужава нужното уважение.”
 
Когато съдбата пресече пътя ти с някого  бъди много внимателен, не всеки ще те третира с доброта и обич. Ще срещнеш мнозина който ще искат да те наранят или просто да се възползват от теб ”
 
През живота си ще се сблъскаш с най-различни същества и експерти, който изглеждат  като че живеят за светлината, но в душите си приемат  само тъмнината. Също така, ще има такива, които ще живеят в тъмнината за да могат по-добре да разберат и уважават светлината.’’
 
Не след дълго, Столас спрял да обяснява и ръкомаха. Първият му урок явно минал много добре в главата му защото чак, сам си кимвал и одобрявал нещата които току що бил казал.
 
Когато приключил, старият бухал се отправил към малкото столче където го чакала чашата с ароматен чай. До него Велес със затворени очи се наслаждавал на лекцията  и не пропуснал да допълни.
 
Когато срещнеш някого не се доверявай на очите си а на инстинктите си. Те ще движат тялото ти по бързо от умът ти. За пример можеш да вземеш учителя Столас по който днес хвърли снежна топка. Както сам забеляза и усети, той даже нямаше нужда да гледа към топката за да я избие с крило.”
 
Старецът явно очаквал отговор от младият си ученик, но за жалост такъв изобщо не дошъл.         Веднага след неловката ситуация, Велес си отворил очите а пред тях детето тихичко си спяло.
 
До него само Столас държейки чаша липов чай, тихичко се подхилквал. „Какъвто учителят, такъв и ученикът.” 

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“ за да използвате този уебсайт.

Научете повече Разбрах
popping