Глава 5Силата на една майка

Старецът погледнал нагоре към небето където забелязал  жена с невръстно бебе в ръце, която неподвижна стояла върху облачето. Когато видял това, чудакът веднага разбрал че, жената използва специална магия, която и позволявала да лети и явно се укривала в силната буря от любопитни очи.

Въпреки че него показвал, старецът изпитвал леко безпокойство от появата на Експертът, който стоя пред него. Очевидно жената е дошла точно над домът му с мисия или план в главата си и това никак не му се харесало.  Все пак Тъмната Гора е дом на него и на останалите същества които се е заклел да защитава..

Изведнъж старецът вдигнал кракът си нагоре и го стоварил върху корена на който стоял. След това, силните вибрации които се получили от удара, започнали да се разширяват из цялата гора с невероятна скорост. Старецът с яростен поглед се взрял в жената, сякаш можел да прочете нейната душата, като отворена книга.

"Коя си ти и защо си дошла в домът ми." Попитал я старецът с дълбок и сериозен глас. "Въпреки, че аурата на бебето в ръцете ти ми е странно позната от някъде, твоята определено не е! Това старче тук може да е старо, но определено не се сеща да те е канил, нито срещал преди. ”

"Аз съм Буря, съпруга на последният старейшина от кланът на кукерите а това е неговият син. Въпреки че съдбата не ни е срещала, тя все пак е срещнала теб с прадядото на синът ми.” Отговорила жената и без да спира продължила да говори.

‘’Прадядо му беше главният пазител на кланът ми, великият учител Пет Живота! Също така името му носеше специалната титла, Драконов Учител!"

Докато говорила в очите и можело да се прочете скръбта и тъгата която чувствала, но погледът и бил пълен с решителност. Когато жената говорила, гласът и даже не трепвал.

Когато старчето чул че жената говори за старейшината от клана и в минало време той веднага разбрал, че главният им пазител вече не е между живите. Изведнъж по лицето на зелено братия старец с гнездо на главата се изписала тъга и сякаш спомени проблясваха в умът му.

"Нека душата ти почива в мир, приятелю мой. Вярвам че си там, където смелите живеят вечно!”

Казвал  си на ум старецът докато спомените се прелистваха като книга. Силна тъга, ярост и гняв можели да се прочетат на зелените му очи и чак тялото му започнало да трепери от болката която голямото му сърцето чувствало.

Изведнъж зениците му  се разширяват а зелените му ириси започнали да излъчват  пулсиращо тъмно зелена светлина. Най-шокиращото било, че склерата на очите му започнали да се променя от бял в черен цвят. В този момент очите му можели  да ужасят, всеки които ги зърнел!

Изведнъж множество страховити викове, вой и ръмжене започнали да се чуват из цялата гора. Самият шум бил толкова ужасяващ и пронизващ, че направо можел да смрази кръвта на всеки които ги чуел.

Зверове ръмжали а елементите сякаш виели, множество същества летели и бягали през гората по посока към голямата Бреза. Даже самото дърво клатило клони и корени като ядосано горско създание. Короната на дървото започнала силно да се тресе, след което силен лъч черна светлина се изстреляла и приземила върху главата на стареца.

Шокиращата светлина всъщност била чисто черен бухал с лъскави черни пера. Той не бил по-голям от домашна котка, но перата му по много застрашителен начин като че ли се хранели с дневната светлина. Всичко това обаче,  било само началото!

Изведнъж станало явно и ясно, че удара по корена на дървото е събудило цялата гора. Множество греещи в тъмното очи можели да се видят навсякъде в заобикалящия се горски мрак, готови да изскочат и да разкъсат жената на парчета! Даже короните на близките дърветата  се обърнали към нея с заплашителен шум на листата им а силен вятър започнал да люлее всичките им клони.  

Също така в досега спокойното езеро, големи вълни и водовъртежи започнали да се образуват. Под вълните в езерото даже можело да се види огромна сянка която лежала в дълбините му в очакване на заповед да изскочи от дълбините.

"Ще те попитам само две неща жено."

Бавно и ясно казал озвереният старец с черния бухал на главата си. Двамата с него гледали към жената с двата си чифта очи, сякаш слети в едно цяло като перфектно същество.

"От отговора ти  ще зависи това да ли ще си тръгнеш от домът ми, с глава на раменете."

Допълнил старецът. Когато видяла, чула и усетила всичко около себе си заплашителните думи на старецът започнали да туптят в нейната глава. Жената веднага разбрала, че пред нея не стой просто някакъв старец, а невероятно силен Експерт, който в момента е в много лошо настроение!

Веднага можело да се види, че жената била  напълно пребледняла от страхът, който в момента чувствала.  Ужасът можел да бъде прочетен по красивото и лице и за момент дори не можела да си поеме въздух. Веднага животът  на жената,  сякаш минал на лента през шокираният и ум. Многобройни мисли в този момент бомбардирали умът и питайки я да ли идването и в тази гора, не е било най-голямата катастрофална грешка, която тя някога е правила.

Въпреки целия този ужас, който в момента жената психически преживявала тя така и не посмяла да забави отговора си.

"Старши, моля питайте всичко което ви е на ум, тази младша не ще ви излъже или измами."

С дълбоко уважение и извинение казала жената докато с наведеният си гръб се поклонила на старецът. След като чул тези думи, погледа на старецът леко се поотпуснал а убийственото му намерение което до преди можело да се види в светещите му очи, рязко намаляло.

Старецът кимнал с глава към жената и с натъжен глас отново я питал. "Разкажи ми за това как Драконовият Учител е умрял."  Казал и старецът след което, жената с лек поклон му отговорила.

 "Тази младша която стой пред вас не е била на мястото когато Великият Учител и Старейшина е бил  убит. Мога само да кажа това което мъжът ми каза преди да избягаме със синът ми. Той ми каза че, старейшината е паднал в бой за да защити клана и семейството си."

Когато чул това, старецът толкова здраво стиснал ръцете си в юмруци, така че ярко червена кръв започнала да тече от тях. Тогава с тъжна и наведена  глава, той погледнал надолу към езерото където падали капките кръв.

 В отражението на кристалната вода  можело да се забележи усмихнат старец, който изобщо не изглеждал като този, който носел бухал на главата си! Гледайки към образът във водата, старецът усетил как погледът му  започнал да се замъглява  а образът плавно изчезнал.  Точно в този момент, старецът  усетил как  капки вода се стичат от двете му очи. Топлите сълзи пълни с мъка се смесвали с червените капки кръв, които капка по капка, падали от юмруците на старецът. 

Въпреки големият шок, малко време му отнело да се вземе обратно в ръце и да помисли трезво. Въпреки че старчето изглеждало  доста изкуфяло, заради напредналата си възраст,  той определено не бил глупав! Веднага  свързал двата края и разбрал, че жената не е дошла само за да му съобщи, че добрият му приятел е загубил живота си. Тя определено имала и други мотиви за да дойде на това забравено от боговете място.. 

Погледът с който жената го гледала, бил пълен с необятна майчина любов и силно чувство за неразделност, но също така с болка, която сякаш прояждала малкото и останало сърце. Тя знаела  много добре, че каквото и да стане след този ден, малкият и син най-вероятно ще живее остатакът от живота си като сирак.. На жената и било известно, че няма да може да види как  синът и прохожда за първи път.. Също така и разбирала, че никога няма да чуе първите му думи или да може да види как пораства, как си играе или смее, как живее..

Жената отвърнала поглед от детето и го прегърнала силно в обятията си. След което отново погледнала към стареца, но този път  очите и били пълни с неутешими сълзи. Като вълни на бурно море разбиващи се в скалите на брега, тя изрекла думи, които напълно шокирали старият чудак.

"Старши моля помогни ми, единствената мисия в живота на тази младша е да намери безопасно и скрито място за това дете, където то ще може да живее в безопасност. След това веднага трябва да замина и да се опитам да привлека вниманието на враговете ни, за да не го открият и наранят... 

 Даже да падна в бой и да загина, даже главата ми да вземат, него няма да им дам!!!’’