Глава 3, The Legend Of Kukeri
- KristianDragnel
- 08/10/18г.
- Фентъзи
- 18 Глави
- 895 Прочита
Глава 3Тъмната Гора
Буреносни облаци обгръщали небето и мълнии с дъжд се изсипвали над
планините и полята. Не далеч от бурята се намирала обширна и гъста гора с невероятно
високи дървета, някои от които надхвърлящи стотина метрa. Сякаш самите
дървета се надпреварвали едно с друго, кое по-бързо ще
докосне небесата. Заради височината на дърветата и гъстата растителност, гората
винаги била забулена в тъмнина която карала селяните да стоят на страна.
Хората които живеели в селата в близост до гората, знаели че е много стара и
опасна. Множество истории разказвали за страшни зверове, духове и елементи които
наричали гората свой дом. За щастие на селяните обаче, чудатите същества никога
не излизали от гората, като че ли не заинтересовани от външният свят. Някои от
селяните дори разказвали че, има невидима сила която възпира съществата и като
стена ги държи дълбоко в тъмната гора.
През годините множество легенди и приказки се разправяли от уста на уста за
опасностите които дебнат зад високите дървета.Някои от майките в селата, даже
разказвали страшните изторий за демони и духове които отвличали непослушните
деца.
Най-мистериозната легенда за гората била за зеленобрад старец, с ярко зелени
очи и малка топла усмивка. Старецът харесвал
да се разхожда по пътеките в гората и понякога заговарял хората за да провери
дали са добре възпитани и дали уважават гората и природата. Повечето хора обаче
отказвали да повярват на тази легенда защото била прекалено откачена. Сякаш
самата мисъл някои да живее в подобна гора е налудничава и всеки които дръзнел
да говори за него бил луд.
Въпреки множеството легенди обаче,
някой от селяните смело влизали в гората с надежда да станат богати и известни.
Гората била дом на специални растения които раждали най-различни плодове, билки
и гъби които хората се опитвали да съберат на всяка цена. Билките били широко
използвани за лекуването на най-различни болести и наранявания, а от гъбите
най-известната се казвала Мана. Самата гъба била много рядка и ценна. Тя имала
специфичен мирис и изглеждала като голяма ягода с бели петна. Лекарите по
селата разказвали, че ако човек който е загубил някой от крайниците си я изяде,
то загубеният крайник, като на магия само за една нощ ще израсне отново.
От всичките растения в гората обаче,
всички най-много желаели да открият от тъй нареченият Небесен Плод. Колкото и
странно да звучало, самият плод не бил рожба на ничие дърво а на малък храст, който растял в короните на дърветата, скрит зад клони и листа от алчните очи на
хората.
Небесните плодове с лилавият си цвят били много трудни за откриване във
високите дървета. Всеки един от малките плодове съдържал огромно количество
енергия която можела да прочисти организмът на всеки човек и да им даде нови
сили. Хората яли от плодовете често се събуждали на другия ден напълно изтощени,
задъхани и облени в черна пот изхвърлена от порите на тялото им през нощта. Същите
тези хора веднага можели да забележат нарастване на физическата и психическата
си сила и издръжливост. Някои даже казвали, че самите им умове, тела и души, преживявали някакъв вид пречистване което не могли да опишат с думи.
Цялата тази мистерия била разнищена един ден, когато богат търговец от
далечна земя, започнал да ходи със слугите си по различните селата с цел да
закупи Небесните Плодове. Веднага след това множество слухове се разнесли за
безценните плодове. Слуховете казвали че, плодовете са много редки и били
невероятно полезни както за нормалните хора така и за тъй наречените Експерти, които тренирали със специални дишащи техники.
Експертите били хора, които можели да използват енергията на небето и земята
за да манипулират природните елементи, така както желаели.
Експертите трениращи с тези специални техники се нуждаели от плодовете за
да си набавят колкото се може повече от енергията на небето и земята, която се съдържала
в самите плодове. Енергията която се събирала в плодовете служила на Експертите,
както за специалните им тренировки така и за повишаване на силата, мъдростта, и
дълголетието им.
Преди да продължи обратно по пътя си богатият търговец успял да закупи само
няколко то плода от селяните, но въпреки това усмивката на лицето му не падала от
лицето му. Разбира се търговецът не бил единственият печеливш от сделката!
Не далеч от гората се намирало малко село наречено Норфолк. В селото не
живеели повече от стотина души, от които повечето били само старци на прага на
живота и смъртта. Въпреки това обаче в една от къщите в момента също като
търговеца, млад мъж ухилен до уши, държал бял свитък на който множество букви
обрисувани с магия светели в тъмната къщурка.
Мъжът на име Стефан, очевидно получил свитъкът в замяна няколкото Небесни плода
който не отдавна намерил в тъмната гора, докато търсил дърва за огрев. Стефан
знаел много добре че,ако плодовете са много ценни и веднага изтичал при
богатият търговец където тайно ги продал.
Стефан обаче не предполагал че, ще може да замени плодовете за една от тъй
наречените дишащи техники, който само Експертите от легендите използвали за да
си набавят енергия която им позволявала да станат по силни и умни от нормалните
хора.
Докато Стефан държал скролът с дишащата техника, коварната му усмивка
разкривала също толкова коварните му мисли. Докато гледал към светлината идваща
от дългият свитък, той тихичко си мъмрил заглавието на свитъкът.
‘’Нищо живо не ще да оцелее, без енергията от небето и земята.’’
‘’Ако успея да науча тази мистериозна техника за манипулиране на енергията
на небето и земята, ще мога да стана истински Експерт.’’ Казал си Стефан и
продължил да си говори сам на себе си. ‘’Няма да е никакъв проблем да стана
главатар на цялото село! Даже ще имам възможността да завладея цялата околност.
Точно така, всичко ще е мое! Аз Стефан, ще стана Цар!’’ Налудничаво си говорил
младият мъж, докато с лакомата си усмивка си фантазирал.
За жалост хубавите неща не траят
дълго в свят в които силните пируват а гладните жадуват. Само няколко дена след
като богатият търговец си тръгнал, кръвожадна банда нападнала селото и
безпощадно избили всичко що мърдало. Бандата очевидно имала информация че, богатият търговец е търгувал с някой от селото. Бандитите организирано влизали
от къща на къща, убивайки и плячкосвайки всичко докато най-накрая дошъл редът и
на Стефан.
Всичко станало толкова бързо че, никой от селото не успял да реагира. Само
за няколко минути цялото село обляно в кръв и вечна тишина.
Главатарят на бандитите, стоял в локва кръв а до нея, изстиващото тяло на
посеченият от меч Стефан, което стояло безжизнено. Блясъкът в очите му вече бил
заменен от ужас и ярост, проклинаща лошият си късмет.
Със същият блясък в очите си в момента стоял до него главатарят на
бандитите. Мъжът държал здраво в ръцете си скъпоценният свитък който бързо
сменил собственикът си. Не след дълго, слухове започнали да се разнасят из местността
че, бандити са се сдобили със свитък от който всеки който има нужният талант,
може да се учи как да стане като онези прочути Експерти от легендите.
Заради заплахата от кръвожадните бандити, околните села и кланове не
закъснели с реакцията си и не след дълго в районът на Тъмната Гора се сформирал
първият събор. На него се събрали всички вождове и главатари от близките села
за да обмислят как да отнемат магическият свитък от бандитите и как да се
справят с нарастващата им сила.
Решението на проблема било взето
бързо и решително. Всички заедно решили че, двата най-силни клана от околните
села, трябва да се съюзят и с подкрепата на останалите главатари да унищожат
заплахата, веднъж и за винаги.
На чело на двата клана били двама
млади мъже, които смело се борили рамо до рамо срещу бандитите. Заради
нарасналата сила и численост на бандитите, войската събрана от селата поела
тежки загуби, но въпреки това, те все така упорито се сражавали. Битка след битка,
опасност след опасност, двамата мъже станали приятели и не след дълго успели да
убият главатарят на бандитите и да вземат скъпоценният свитък от ръцете на
тиранията.
Когато всички в околността разбрали
че бандитите били унищожени, всички отново се събрали на събор за да ядът и пият
до насита. Песни се пеели и легенди се създавали за смелостта на двамата млади
главатари, опълчили се срещу свирепите главорези. Двамата млади мъже с
единодушна подкрепа както от селяни така и от вождовете на близките села,
заслужили титлата Болярин, и станали първите управници на районът на Тъмната
Гора.
Болярите не след дълго решили, заедно да впрегнат всичките си сили и
ресурси за да създадат първите два града в близост до Тъмната Гора. Единият
град бил разположен на Северният край на гората а другият на Южният.
Местоположението на двата града било от голямо значение за всички хора който
искали да влязат в гората за да търсят от скъпите плодове. Може да се види че, след пристигането на богатият търговец, смелчаците който дръзнели да влязат в
гората за да търсят късмета си многократно се умножил.
Разбира се двамата Боляри, също
трябвало да решат и проблема с това кой и кога ще може да използва скъпоценният
свитък. Те видели алчността в очите както на собствените си семейства така и в
очите на всеки който мечтаел да стане Експерт. Мъжете знаели много добре че, на
всяка цена трябвало да намерят начин, как да избегнат лакомията на хората и за
това двамата взели драстично решение да разделят скъпоценният свитък на две!
Никой не можел да предположи за откаченият план на двамата Боляри. За тях
било изключително важно да наложат правила над използването на свитъкът за да
може по лесно да се избегне лакомията която се спотайва в сърцата на всеки
човек.
Когато дошло времето да съобщят новината за новите закони, много хора били
съкрушени и разочаровани. Болярите показали на всичките хора на събора че, на
разделеният свитък, ясно е написано че, само хора под 18 годишна възраст могат
да се учат от него а останалите не могат.
Главатарят на бандитите явно е разпространил лъжлива информация за да може
бързо да привлече повече последователи с лъжливи обещания за богатства и сила.
Най-вероятно самият бандит е бил бесен когато е разбрал че, мечтата му да стане
легендарен Експерт ще си остане само една недостижима мечта.
По същият начин, множество хора загубили всякаква надежда. Някой от тях даже
започнали да проклинат търговецът, който заменил съкровище което можело да се
ползва само от деца за редките горски плодове.
Въпреки всичко това обаче, след следващите думи на двамата Боляри, капка
надежда за бляскаво бъдеще се зародило в сърцата на всички.
‘’Само тези от новото поколение който са на възраст между 14 и 18 години ще
имат правото да се учат как да станат Експерти.’’ Казал един от болярите след
което другият продължил с гръмотевичен глас. ‘’Новото поколение ще трябва да
притежава смелостта, силата, бързината, както и късметът които е необходим за
да се прекоси Тъмната Гора. Всяка година на денят на боговете, десет деца ще
имат шансът да прекосят гората и да стигнат от Северният до Южният град. Само и
само тогава те ще имат шансът да станат истински Експерти.’’
След думите на двамата лидери, хората на площада онемели! Някой били
шокирани, други ядосани. Разбира се имало и такива който много се вълнували.
Някой от децата даже подскачали от радост. Всеки е чувал легендите за
невероятните Експерти който обитавали обширният свят и всеки винаги тайничко си
е мечтаел да стане един от тях. Сега децата за първи път имали шанс, макар и
малък да станат истински легенди.
Така годините започнали да минават една след друга. Двамата Боляри спазили
думата си и всяка година организирали така наречените Горски Изпитания с който
определяли кои деца ще се учат от свещеният свитък.
Живота на жителите както на двата града, така и на околните села с времето
започнал да се променя за по добро. Много хора работили като търсачи на плодове
в Тъмната Гора и заради това двата града започнали да получават множество гости
от далечни земи който искали да купят от вълшебните плодове.
Заради множеството посетители и търговци, някогашните пусти улици на
малките села и градове се пукали по шевовете от хора.
Всички видове бизнеси процъфтявали и множество кланове се заформили през
годините. Някой от тези силни семейства се занимавали с правене на оръжия и
дрехи, други били наемници който получавали заплащане за различна работа и
поръчки. Всичките тези богатства и успехи на някогашните прости селяни се
дължал на Тъмната Гора която все така се разпростирала в далечината.
Множество рискове трябвало да се поемат хората с всяко влизане в дълбините
на гората. Много от тях влизали в нея с цел да влязат навътре в гората където
било опасно, но пълно с възможности. Както възрастните така и младите деца който
се борили за шансът да станат Експерти, понякога просто изчезвали без следа в
тъмната гора.
Надали обаче гората щеше да е толкова опасна и легендарна ако най-големият
им проблем беше да се загубят в дълбините и.
Двата пътя през които можело да се влезе в гората били разположени на двата
и края в близост до Южният и Северният град. Те били толкова дълги че, от единият
край до другия, повечето хора трябвало да ходят цяла седмица за да я прекосят и
това само ако знаели маршрута. За повечето хора, едноседмичен преход през
толкова голяма и обширна гора определено не звучало толкова зле. Това обаче
било само ако не се сметнат дивите зверове, чудатите създания и останалите
страшилища които живели в гората.
Целта на смелчаците не била само да успеят да наберат от плодовете, но и да
стигнат до другия и край. Както млади така и стари се молили на небесата да
излязат от гората невредими и даже се покланяли преди да влязат в нея!
Тъмната Гора също била известна с
това че, главният път по който всички трябвало да минат, след известно време
винаги се разделял на три по-малки пътеки . Всеки човек които дръзнел да
прекоси гората трябвало да избере една от трите пътеки който водели на пред на
ляво и на дясно.
Трите малки пътеки като на магия се появявали на различно разстояние и време
за всеки човек или група която дръзнела да влезе в Тъмната Гора. Едно от
най-страните неща в трите пътеки било това че, те никога не оставали едни и
същи. Ако някои успее да прекоси и да излезе от другата страна а след това се
върне, то той ще разбере че, пътеките са напълно различни от спомените си. Сякаш
самите пътечки се движели и менили според желанието на гората, като огромни
змии които се забавлявали със смелостта и глупостта на хората.
Много от хората се страхували да не се изгубят в гората, но със сигурност най-много се боели от това, по коя от трите пътеки да продължат да вървят. Те се
страхували от историите за трите пътеки от който едната винаги ще е лесна за
прекосяване. Втората пътека, карала хората да полудяват а тези с най-лошият
късмет хващали третата пътека по която всички просто изчезвали.
Първата пътека винаги била много приятна и лесна за преминаване. По тази
пътека от време на време можело да се срещнат от плодовите храсти които растели
по високите дървета. Също така по същата пътека никога не е имало нападение от
горските обитатели. Сякаш
някакъв магически глас, казвал на горските същества да не бродят в нейната
близост и околност.
Втората и най-мистериозна пътека, карала хората да бягат с всички сили през
гората като обезумели. Лицата на хората който вървели по тази пътека, били
напълно покрити с неописуем страх и ужас. Всички те били толкова пребледнели и
стреснати от преживяното че, някои от тях напълно си губели разсъдъка и
полудявали. Други пък имали късметът да изгубят само спомените от преживяното.
Те чувствали непрекъснат страх и ужас който ги карал никога да не доближават
отново Тъмната Гора.
Последният от трите е тази в която влезлият човек никога не се завръща.
Една от легендите разказва че, гората можела да измери чистотата на хорските
души. Хората с чисти души винаги успявали да преминат необезпокоявани през този
път. Колкото до тези с тъмна и опетнена душа, те най-често се губили и от тях
не оставало ни вест ни кост. Легендата също разказва за загубилите се хора. Те
били превръщани от самата гора в демони и таласъми и също така били наказвани
да бродят из гората за цяла вечност. Това била присъдата която гората им давала за черните им души. Това било нейното решението и никои не можел да го оспори. Всички най-вече се
страхували от този път и винаги преди да влязат в гората отправяли молитва към
небесата да ги пази и напътства.
Разбира се това били само легенди, но въпреки това, всяка една от тях, трябвало да започне от някъде.
.....
Така се минали много години. Множество големи луни минавали една след друга
и също толкова празненства на боговете. Двата града все така продължили да растат
и да се разширяват.
Над Южният град, дъжд и мълнии съпровождали невероятно силна бурята. Тъмните
облаци прелитали над градът и всичко живо се изпокрило по къщите си. Повечето
къщи били направени от различни материали, но най-вече с дъски от кафяво дърво
което явно идвало от Тъмната Гора.
В центърът на градът се намирал
малък замък който бил построен от специална скала и бил висок цели 20 метра. Замъкът
който се извисявал над градът бил гордостта на всички защото в него живеели
владетеля на градът и неговото семейство.
Въпреки че навън, времето било доста
мрачно и дъждовно, вътре в самият замък хората били много развълнувани и
щастливи. Всичката тази радост била предизвикана от малко бебе което плачело в
ръцете на красива млада жена със златна коса и сини очи. До нея стоял мъж на
възраст около двадесет години с невероятна топла усмивка която можела да сгрее
сърцето даже и на най-безсърдечният човек. Той имал чисто черна коса, сини очи
и въпреки младата си възраст излъчвал аурата на смел и могъщ войн. Въпреки
важният статус и войнственият си вид, младока се радвал като малко дете което е
получило невероятно скъп подарък.
Така мъжът и жената представили малката им дъщеричка на семейството и
приятелите си.
“Моля за внимание” казал младият мъж пред всички, докато държал малкото
дете.
“Това е дъщеря ми Лилия, моля грижете се както за мен така и за семейството
ми.”
