Глава 18, The Legend Of Kukeri
- KristianDragnel
- 08/10/18г.
- Фентъзи
- 18 Глави
- 895 Прочита
Глава 18Братя
След енергийната
вълна, около Дантиена за известно време настъпила пълна тишина, която продължила до момента в който, глас
изпълнен с гордост и радост, като с остър меч не я разцепил!
‘’Радвам се да те
видя отново, мой млади братко! Добре дошъл обратно в Душевното си Царство!’’
....
Фантома на
момчето, всъщност не бил безследно изчезнал, а нежно бил повлечен в Дантиана
му, от където енергийната вълна първоначално дошла! Енергията била толкова силна, че за известно
време, всичките сетива на момчето били парализирани и не можел да види, чуе или
усети нищо от случващото се около себе си.
Вълната носила
момчето, докато внезапно то успяло да чуе звук, наподобяващ този от мълния,
който се приближавал с невероятна скорост към него. Звукът всъщност идвал от зелена
енергийна струя, която се движила право към главата му.
*Бууум!*
Без дори да може
да реагира, струята директно се сблъскала с главата му!
Незнайно защо
обаче, веднага след сблъсъка то не изпитало болка, а усетил как енергията
на Небето и Земята, бързо започнала да се влива в полу-прозрачното му тяло! Заради
огромното количество енергия, много бързо то започнало да приема все по-солидна
и реална форма която вече не изглеждала като призрак.
Фантома на
момчето бил подхранван от енергийната река, като овощна градина с хиляди жадни
дръвчета, които отдавна не били поливани. Само за няколко секунди, тялото му
променило външния си вид, от този на призрак, близо до вида на реалното му
тяло, което в този момент било заобиколено от Велес и останалите Експерти.
Събралите се
Експерти, търпеливо чакали всеки един момент, ученикът на Велес да се събуди,
но поради незнайна причина, то не показвало такива признаци.
‘’Братко Велес,
мисля че нещо не е наред със състоянието на пакостникът! До сега трябваше да е
излязъл от медитацията си, а и мога да усетя как налягането в тялото му се
покачва.’’ Столас казал тези думи на Велес, докато зорко гледал към тялото на
момчето, което било леко зачервено.
Велес също
забелязал факта, че вените по ръцете и главата на ученикът му, станали доста по видими от нормалното, а аурата
му по хаотична.
Както учителя си
момчето усещало, че поради някаква
странна причина, енергията на Небето и Земята не показвала никакви признаци за
намаляване. Тя неуморно продължила да се
влива в него, правейки тялото му по-силно и чувствително на околния свят.
За жалост, сетивата и силите му не били
единственото нещо, което се увеличило заради прииждащата енергия. С тях бремето и напрежението върху плещите на
момчето, непрестанно се усилвало и даже подтиквало момчето да спре медитацията
и широко да отвори очите си. Силните му инстинкти обаче, постоянно му
подсказвали, че колкото по-дълго задържи очите си затворени, толкова повече
енергия ще може да абсорбира в себе си.
Борбата му не продължила
повече от минута, но в главата му тя траела цели часове. Болката наподобявала
стотици игли, забиващи се една след друга в кожата на момчето, карайки нервната
му система да гори! Това чувство на пронизваща болка ,би докарала и най-коравият
мъжкар да изкрещи като момиченце, но стискайки здраво зъбите си, младежът искал
да издържи поне една секунда повече.
Най-накрая обаче,
болката надделяла над него и за секунда той загубил концентрацията си. Това
довело до незабавното отваряне на двете
му очи, които в този труден за него момент едвам работили. Първото нещо което
младежът забелязал със замъгленото си зрение, били двата му кръстосани крака и кристалната
повърхност върху която то седяло.
Под краката му,
изненадващо нямало каквато и да било земя, а кристално чиста вода, която като огледало отразявало собственото му лице.
От отражението си момчето забелязало, че вече не изглеждало бледо и прозрачно,
а имало солидна форма наподобяваща истинското му тяло.
Обемът на кристалната
вода не бил повече от стотина литра и стояла напълно неподвижна под краката му.
Тя се разпростирала в двуметров радиус около тялото му и гледайки към нея,
младежът имал силното чувство, че тя е част от него.
Също така
трябвало да се отбележи, че тялото на младежът не докосвало водата, а без да я
смущава левитирало на един сантиметър над нея. Единият сантиметър разделящ
момчето и кристалната вода не изглеждал важен, но това малко пространство,
всъщност било пълно с постоянен поток от разбиващи се миниатюрни зелени мълнии,
от които даже можело да се чуят слаби гръмотевици.
Подобен феномен,
просто бил невъзможен за игнориране и сам по себе си доказвал, че нещо много
важно се случвало, между неговото тяло и кристалната вода.
Колкото повече се
фокусирал над феноменът, толкова повече момчето разбирало за мълниите и за
техният произход. То наблюдавало и усещало движението на мълниите и след време
установило, че те били сътворени от същата невероятна енергия, която до преди
малко се вливала в тялото му.
Енергията зареждаща
мълниите, принадлежала на Небето и Земята и нейната цел на това място, била да
държи здраво духовното му съзнание за неговото Душевно Царство! Също така,
момчето забелязало как чувствата,
мислите и дори желанията му имали въздействие и влияние върху многобройните
мълнии. Това веднага го накарало да мисли, че те не били просто част от него, а
самият него!
Момента в който момчето осъзнало този факт, то
веднага почувствало връзка с нещо, което изненадващо левитирало на няколко
метра над главата му!
След силното
чувство, инстинктивно очите му погледнали право нагоре, където те видели нещо
невероятно! Над неговата глава, левитирала
бяла топка светлина с размери ,метър на метър която греела като слънце. Точно
отгоре и обаче, имало нещо което очите на момчето не успели да забележи.
Бялата топка
светлина, всъщност била самата му душа, която се намирала в Душевното му Царство.
Душата на момчето, била като магнит за вниманието му и правила всичко друго да
бледнеело пред нейната божественост.
Гледайки нагоре
към душата си, очите на момчето не успели да забележат чисто белия рис, които
гордо седял като пазител, върху божествената топка светлина. В момента рисът
бил малко по-голям от домашна котка и лесно се сливал със светлината от душата
на момчето. Той гледал надолу към момчето с поглед, който показвал колко много
се вълнува от срещата си с него.
Седейки върху
душата на момчето, бялата котка изглеждала като величествен пазител, който не
би позволил и на най-кръвожадната мишка да влезе в царството му.
Зад рисът и
душата на момчето обаче, нещо още по-невероятно се случвало. Високо в небето, гледката
сякаш нямала край и това като с магия запленило вниманието на момчето! Зад
душата му можело да се види, цялото нощно небе с многобройните си звезди, под
които ясно се виждало как хиляди светкавици с различни цветове, танцували своят приказен танц.
Така момчето за
известно време се отдало на насладата, да види гледка която не можела да бъде
намерена или купена, а само получена като подарък от Небето и Земята.
‘’Хей, млади
братко, ще спреш ли да ме игнорираш!?’’
Внезапно докато
все така си седял върху бялата светлина, белият рис проговорил на момчето,.
Думите му разбира се стреснали младежът, който веднага погледнал обратно към
левитиращата си душа и учудено се опитало да фокусира погледа си към мястото от
където дошъл гласът.
‘’Чаках те в Душевното ти Царство с години, а
сега какво получавам в замяна? Когато се завърна, даже не си направи трудът да ме
поздравиш! Старшите в гората не за нищо ти повтарят, че си калпазанин!’’
Този път когато
казал това, рисът леко пристъпил напред, излизайки наяве пред очите на момчето.
‘’Ох старши, моля
да ми простите! Гледката в небето, просто ме заплени и не успях да ви забележа.’’
Младото момче наистина било толкова запленено от гледката, че ако рисът не беше проговорил, то
най-вероятно никога нямаше да успее да го забележи.
След думите си, момчето веднага се навело за
да се извини официално на бялата котка, която
заради сходния си цвят, сякаш се сливала с левитиращата му душа.
*ХЕХЕхе!*
‘’Просто те
изпробвах млади братко, няма нужда да се извиняваш! Между нас никога не е имало
и няма да има нужда от подобни формалности. Въпреки че последният път когато се
видяхме, нямахме време да се опознаем, ние все пак сме братя по душа!”
‘’Разбираемо е че в момента не можеш да си
спомниш нищо за мен, но това е само защото спомените ти бяха заключени. Сега
обаче след като вече си тук, най-после ще мога да ги отключа!’’
След като белият
рис спрял да говори, внезапно от сините му очи, два лъча бяла светлина се изстреляли,
право в зелените очи на момчето! То дори
не успяло да реагира, защото лъчите се движили с невероятна скорост!
*Зууууум!* Моментът в който, лъчите докоснали зениците
на момчето, един след друг заключените му спомени се появили, като картинки в
съзнанието му. То веднага си спомнило за белият рис, на име Призрак с който си
поделил плодът даден му от елена Аспарух. Също така младежът се сетил за
душевният контракт, който двамата с рисът сътворили.
Спомените лека-полек,
продължили да се появяват в умът на момчето. От начало те не били нищо
специално за да бъдат заключени, но тези който дошли накрая, били доста по-болезнени
и неприятни. Момчето веднага усетило, силна болка която съзнанието му се опитвало
да спре и притъпи. Болката и напрежението накарали момчето да вярва, че ако
рисът не се бил намесил в правилния момент, тези спомени със сигурност щели да
му отнемат живота.
Момчето
подсъзнателно усещало, че толкова дълбоки и мащабни спомени за съществуването на един изцяло нов свят в самите нас, биха осакатили
и дори убили, всеки неподготвен ум. Разликата между преди и сега било в това,
че момчето преди не е притежавало нужното знание и връзка, за да има достъп до
този невероятен свят! Колкото до сега, този проблем бил решен с помощта на
Велес и Горския Дух.
Знанието от което
момчето имало нужда, идвало от специалната техника за медитация, която му била
връчена от обитателите на Тъмната Гора. При приемането на техниката, тялото му
автоматично научило, цялото
знание нужно
за манипулирането на енергията в себе си и за създаването на нужната му връзка, между външния и вътрешния си свят.
Енергията за това постижение, идвала директно от Небето и Земята и с нейна помощ, било възможно осъществяването на самата връзка, между неговото тяло и кристалната вода.
Миниатюрните мълнии
под краката му, служели за
стабилизирането на енергията между, външния и вътрешният му свят, където се
намирала самата му душа. Без изброените
по горе фактори, енергията в тялото на практикуващия, би се дестабилизирала и
ако не бъдат взети незабавни мерки, единственото нещо което би последвало е
смъртта.
Както една мъдра поговорка казвала. Човек не
би оцелял 30 дни без храна, 3 дни без вода, 3 минути без въздух, но нито миг
без енергията от Небето и Земята!
Момчето също така
си спомнило, че когато за първи път то влязло в душевното си царство, белият
рис е служил като стабилизатор на
енергията в тялото му.
Рисът с помощта
на уменията си на Душевен Пазител,
можел да стабилизира за кратко момчето,
но не и за постоянно. Техниката която
той използвал в онзи момент на опасност, била жизнено важна за оцеляването на
душевният му брат, но и нож с две
остриета за него.
Заради действията
си да стабилизира душевното царство на момчето, Призрак изгубил огромно
количество енергия, която трудно би могла да се завърне в тялото му. Това била
и основната причина за неговото смаляването от предишния си размер до този на
домашна котка.
За негово щастие,
въпреки изразходваната си енергия,
душевния му брат не получил никакви животозастрашаващи странични ефекти. За
него било достатъчно, че в момента с двете си сини очи, има шансът отново да
види младият си брат.
Въпреки че много
хора биха казали, че Душевният Контракт, който момчето сключило с рисът, бил
много опасен, той разбира се си имал и съответните ползи. Някой от легендарните
Експерти, даже живеели с мотото, че най-добрите възможности в живота, харесвали
да спят под възглавницата на опасността...
На младото момче
му отнело няколко минути за да се съвземе от шокиращите спомени, но даже и те
не успели да премахнат усмивката от лицето му. След като си спомнило всичко, то
веднага разбрало и почувствало, че от днес нататък ще си има истински по-голям
брат. Чувството било, като топло одеяло, карайки го да се чувства щастлив и
спокоен, че голямото му семейството от днес се е увеличило с още един член.
Така момчето и
Призрак си говорили с часове. Двамата имали доста за наваксване и непрестанно
си говорили за различни случки и други интересни неща. Душевният пазител на
момчето, имал умението да
вижда всичко през очите на момчето, но то от своя страна не знаело почти нищо
за белият рис. Призрак също така, използвал този важен момент, за да обясни повече за себе си и за душевното царство на момчето.
Рисът първо казал на младият си брат, да го
нарича или по име или да му казва големи братко. Призрак също обяснил на
момчето, че времето в което двамата могат да се виждат очи в очи е точно
толкова колкото техниката му за медитация позволявала. Тоест не повече от 20
минути на ден. Всичко над това, би изразходвало твърде много енергия и със
сигурност нямало да бъде добре за тялото му.
Призрак също не забравил да каже повече за това,
как душата му била родена от самият свят, с цел да пази съществата с чисти
сърца и души. Призрак също му казал, защо е избрал да стане негов Душевен
Пазител.
Той бил трогнат
не само заради чистата душа на момчето, но и заради смелото му сърце, както и
заради щедрият подарък, който
двамата си разделили в деня на създаването на контракта. Той също изиграл доста
важна роля в преценката му за момчето.
Когато брат му споменал
за Душевния Плод, то веднага се сетило за топлото чувство, което изпитало в
коремът си когато го изял. От думите му момчето разбрало, че този вид плод, бил
невероятно полезен за душевно същество като него, но и също за всяко друго
същество.
ова веднага
довело момчето до мисълта, че е напълно вероятно, Аспарух предварително да е
знаел, че ако то срещне белият рис, плода със сигурност ще му помогне. Момчето
обаче, бързо премахнало тези мисли от главата си и решило да научи, колкото се
може повече от големият си брат.
‘’Големи братко,
можеш ли да ми кажеш повече за това, каква е тази кристална вода и защо съм
свързан с нея в Душевното ми Царство?’’ Този въпрос постоянно изниквал в
главата на младежът, когато гледа в собственото си отражение на кристалната вода.
‘’Ох, млади
братко! Това е доста добър въпрос! Тази приличаща на вода течност, всъщност е съвкупност
от всичко каквото си изпитал през живота си. Тя е съставена от тъй наречените ‘Душевни
Сълзи’ които с времето падат от душата ти и образуват, различна по големина
водна маса. Ти самият имаш доста повече
от колкото човешко дете на твоите години, но ако те сравним с истински Експерт,
пред него капките които си събрал, ще приличат на малка локва.’’
Призрак също така, не забравил да обясни на младия си брат, как точно се образували тъй наречените, Душевни
Сълзи и каква била тяхната полза.
Момчето разбрало
от неговите думи, че всяко едно позитивно или негативно чувство, усещане и
изживяване, било абсорбирано от самата му душа, след което в нея се сформирали
сълзите. Всяко едно нещо, което човек
докосвал, виждал, чувал, вкусвал или помирисвал, буквално се превръщало в
енергия, с която помощ душата и Душевното му Царство ставали по-големи и силни,
както и по-масивни и непоклатими!
Не за нищо една
от най-важните цели на Експертите, била да съберат колкото се може повече житейски
опит. Колкото повече от душевните сълзи, едно Душевно Царство имало, то толкова
по-голямо разбиране за света, един Експерт имал.
Когато момчето
чуло всичко това, то отново веднага задало въпрос на бялата котка.
‘’Големи братко,
думите ти ме карат да мисля,
че ако душевните сълзи определят силата на един експерт, то те най-вероятно и
определят и неговото Ниво. Ако е така, колко капки вода ще ми трябват за да
стана, Първо Ниво Експерт?’’
Белият рис с учуден
поглед, погледнал към момчето и по небрежен начин му казал. ‘’Този въпрос е
доста по-лесен. Според мен ще ти трябват около стотина пъти, повече душевни
капки от колкото имаш в момента. Това разбира се е само за да станеш Първо Ниво
Експерт.’’
‘’Ако това ти
помогне да си го визиулизираш по-добре, приеми го по този начин. За да станеш
истински Експерт, локвата под краката ти ще трябва да стане с размерите на
басейн!’’
Призрак отговорил
на момчето, докато като котка ближел бялата си козина.
‘’Това определено
не ми звучи лесно за постигане, но определено ще дал всичко от себе си!’’
‘’Хей, не
забравяй че голям ти брат също е тук! Не за нищо съм душевният ти пазител.
Въпреки че е трудно, с моя помощ ще можеш да тренираш много по-бързо от
нормалните хора! От утре нататък, ще
започнем да тренираме заедно и ще ти покажа някой номера за които, всеки който
иска да стане Експерт би полудял от яд и завист!’’
‘‘Това звучи
страхотно, големи братко! Нямам търпение
да дойде утрешният ден!’’
Момчето било много ентусиазирано от думите на
белият рис. То нямало търпение да стане Експерт, но също така знаело че
Експертите не ръстът по дърветата. Момчето трябвало, час по-скоро да започне да
тренира с медитиращата си техника, за да може да абсорбира колкото се може
повече енергия от заобикалящият го свят.
Все пак за да стане Експерт, освен нуждата от голямо количество Душевни Сълзи,
то имало нужда и от огромно количество енергия от Небето и Земята.
‘’Сега мисля че е
време да излезеш от тук, за да си поговориш с учителя и приятелите си. Чак от
тук мога да усетя, колко много са се притеснили за теб. Даже и червенокосата девойка не може да скрие от
мен, разтревоженото си сърце!’’ Призрак казал тези думи на момчето по закачлив и игрив начин, целящ да го
разсее за момент
‘’Ох да време е
да се връщам обратно в реалността.’’ Бялата котка, веднага усетила в думите на
момчето, че нещо не е наред и веднага го попитал.
‘’Какво има, не
си ли изморен от цялото това говорене?’’
‘’Да братко,
определено се чувствам изтощен, но проблемът не е само в това. Всъщност си
нямам никаква представа, по какъв начин да изляза от тук..’’
*ХЕХЕхе* Изсмял
се Призрак на глас. ‘’Много е просто, млади братко! Бавно и спокойно си затвори
очите и преброй до три, след което също толкова бавно и спокойно ги отвори!’’
Момчето само кимнало към Призрак,
след което бавно си затворило очите и започнало да брой. Точно след като преброило до три обаче,
момчето вместо да отвори двете си очите бавно и спокойно, то загубило контрол над тяло си и рязко
прогледнало!
*БОООООООООМ*
Светът пред отворените му очи, приличал на ураган от цветове! Множество аури и елементи, както и всякакви други до сега невидими неща, летели пред очите на
момчето!
