Глава 16, The Legend Of Kukeri

Глава 16, The Legend Of Kukeri

Глава 16Духът и момчето

Когато момчето припаднало на земята, заобиколилите го Експерти не се паникьосали, а само тихо и мистериозно се спогледали. Те като че ли знаели, че нещо подобно ще му се случи и били подготвени за неговия припадък.
 
 Всеки един Експерт знаел, че всяко същество опитало се да стане един от тях, рано или късно трябва да преживее подобно състояние на кома. Без нея, научаването на подобна техника за медитация, би се оказало невероятно трудно и почти невъзможно.
 
Самата кома, имала фантастичната функция да пренесе съзнанието на момчето, в неговото подсъзнание, където двете се сливали в едно цяло! Двете съзнания се смесвали в едно по-силно и устойчиво двойно съзнание, което имало силата да обработва всякакъв вид информация, като супер компютър.
 
Това състояние на кома, било познато като ’Истинския Сън’ и помагало на бъдещите Експерти да създадат така нужния им баланс, между тяхното тяло и техниката за медитация. Този метод бил всеобщо приет за най-безопасен и всеки ученик, трябвало да го изпита за да може един ден да стане истински Експерт.
 
На пръв поглед, всяка техника изглеждала лесна за научаване, но всъщност информацията съдържаща се в нея, била невероятно дълбока и сложна за разбиране. Светът на Експертите, даже пазел истории от периодът в което никой не знаел за методът ‘Истински Сън’. Преди той да бъде открит, само един на всеки сто ученици можел да се радва на успех в научаването на която и да било техника.За това и този период от време бил познат като ‘Тъмното Време’. 
 
По това време, всеки който успявал да преодолее това препятствие, ставал невероятно важен член  на съответното си училище и веднага получавал важна роля в обществото. Тези които успявали да научат дадената им техника, можели да се радват на всичко необходимо за да могат един ден да станат истински Експерти.
 
За жалост обаче, останалите 99% нямали същият късмет. Те или умирали веднага след приемането на техниката или получавали мозъчни увреждания, по-страшни и от смъртта.
 
Комата която ученикът на Велес в момента преживявал, служила като защитна програма която функция била да изключи един компютър в случай на сериозен проблем. Все пак никой не би искал компютъра му, да прегрее или направо да изгори!
 
Докато всички на поляната, мълчаливо гледали към младежът, Столас с дяволит смях внезапно казал на присъстващите.
 
‘’Какво ще кажете да заложим за това, кога пакостникът ще се събуди?” Столас казал тези думи, докато коварно потърквал двете си ръце, явно сърбящи го заради мисълта за бърза печалба.
 
‘’Да, да, да! Тази идея много ми харесва! Аз залагам че ще се събуди след 15 дена!’’ Извикал ентусиазирано Хоп, който изобщо не подозирал, че току що скочил в капана на стария бухал.
 
*Хмм* ‘’Цял месец ще спи като пън!’’ Казала незаинтересовано Огняна, докато незаинтересовано обърнала главата си на страни.
 
‘’Щом искате да се включите, аз ще заложа на 10 дена!’’ Казал Столас с хитрата си  усмивка, зад която сякаш се криел подъл план.
 
Слушайки останалите от страни,  Велес бързо започнал да се мръщи и даже можело да се види гняв в очите му.
 
‘’НЯМАТЕ ЛИ СРАМА! Извикал Велес, гледайки към стария бухал и останалите Експерти.
 
‘’Особено ти братко Столас! Много добре знаеш, че аз преживях ‘Истинския Сън’ за 10 дни, когато получих моята техника от духът на гората! Сега с цялата си наглост се опитваш да спечелиш облог с информацията която имаш от мен. Този облог е нищо повече от безсрамна измама!’’
 
Стоейки със скръстени ръце, Велес изглеждал доста ядосан от действията на стария си приятел.
 
Само след няколко секунди обаче, Велес като че ли забравил предните си думи, отново казал на всеослушание.
 
‘’7 ДНИ! На моя ученик, ще му трябват само 7 дни за да се събуди! А ако не се събуди на седмия ден, ще го хвана за гушата и ще стискам докато не се събуди!
 
Откаченото старче,  изглеждало доста ядосано и без да каже нищо друго, вдигнал на ръце припадналото момче и веднага се отправил към домът си. Когато Велес застанал пред вратата на хралупата, тя като с магия сама се отворила да приветства връщането на старецът и детето.
 
*БУУМ! Клик!*
 
 Веднага след като Велес минал през вратата, пред очите на Столас и останалите, тя силно се тръшнала, след което се и заключила. Никой обаче не се обидил, заради думите или действия му. Експертите на поляната се усмихвали, защото много добре знаели, колко много старецът се притеснявал за ученикът си и колко обтегнати в този момент са му нервите.  
 
Първото нещо което Велес направил, след като влязъл в малкият си дом, било да постави тялото на детето в леглото му.  Старецът с нежен поглед , гледал към младия си ученик и леко въздишал  докато го завивал с дебело родопско одеяло.
 
‘’О велики дух на Тъмната Гора, моля чуй молитвата ми! Позволи на ученикът ми, да научи безценната ти техника. Дай му шанс да стане велик Експерт, който да служи като мост между хората и всички същества в Необятния Небосклон!’’
 
Велес гледал нагоре към сърцевината на огромното дърво, докато смирено се молел. Явно било, че единственото нещо което в този момент можел да стори, е да се моли на горския дух за помощ...
 
*Луууушш~~*  
 
Силен вятър веел и фучал, разрошвайки черната коса на момчето. То лежало неподвижно на поляната пред голямото дърво и като че ли сънувало сън в сънят си.
 
*Луууушш~~*  *Лууууш~*
 
Внезапно и незнайно да ли от вятъра или от някакво шесто чувство, момчето отворило широко зелените си очи. То изглеждало доста дезиорентирано и поради някаква причина не можело да мърда крайниците си. Момчето имало чувството, че цялото му тяло било под силен натиск, правещ всяко негово движение, много по-тежко и трудно от нормалното.
 
*ЛууууООООх* ‘’НеееОчА-квАх дА ОтвО-риш тОлкова бър-зО Очите си!’’
 
Само минута след като момчето отворило двете си очи, странен глас се чул от всички възможни посоки. Гласът сякаш идвал с помощта на вятъра, а източникът му бил целият свят!
 
Когато странният глас проговорил на момчето, сякаш невидими окови се отключили от краката и ръцете му, след което тялото му веднага олекнало. То веднага усетило липсата на предишното налягане и веднага се изправило на крака, за да огледало мястото на което се намирало.
 
Всичко пред очите на момчето, изглеждало невероятно сходно с мястото на което било израснало, но нещо важно като че ли липсвало от красивия, но фалшив пейзаж.
 
‘’Старши, можете ли да бъдете така добър и да кажете на този младши, къде се намира и с кого има честа да говори?’’
 
Момчето казало тези думи докато, учудено продължило да се оглежда. Неговото двойно съзнание знаело, че в подобна ситуация не можело да вярва на сетивата си и заради това момчето било нащрек за всякакви изненади.
 
‘’Аз съм тОзи, който те хрАни! Аз съм тОзи, кОйто те пОй! Аз съм гОрският дух, кOйто те приюти..!’’
 
От начало момчето си нямало никаква представа на кого принадлежи гласът, но след като чуло последните думи на смесения с вятъра глас, то веднага се сетило за множеството легенди, записани в старите книги на учителя му! То веднага си спомнило, че гласът най-вероятно принадлежал на духът на техниката, която била и част от съзнанието на Тъмната Гора!
 
Столас и Велес често разказвали на момчето истории за духът на Тъмната Гора, който от време на време можел да бъде чут от фучащия през гората вятър. Старият Столас също харесвал да говори за това, как е възможно цяло море,  планина или гора, да имат собствен дух и съзнание.
 
По принцип този вид духове, били родени от самият свят и смятали съществата които ги обитават, за част от собствения им свят.
 
За разлика от живите същества които имали физическа форма и  душевно царство, тези духово били с духовна форма и имали физическо царство!  
 
Духовете мислели за живота във физическото им царство, по същия начин както и Експерт за собственото си душевно царство. Те пазели и напътствали обитателите на царството си за да го направят по-силно и издръжливо в този необятен свят, пълен с многобройни опасности.
 
Момчето също така си спомнило за една стара книга в която пишело, че молитвите на всички живи същества, генерирали тъй наречената ‘’Енергия на Вярата’’. Тази енергия можела да бъде фокусирана, във всеки един обект или субект, с която помощ някой ден, той можел да зароди съзнание и дух!
 
От човек, звяр или оръжие, до планина, гора или огромно море, всичко можело да зароди самосъзнание! Разбира се, това  не било лесно за постигане.
 
Зависимост от размера на тялото към което се отправя енергията, понякога били нужни от стотици до милиони години за раждането на едно самосъзнание.
 
Например, една гора с размерите на Тъмната Гора, най-вероятно е имала нужда от десетки хиляди години за да сформира личността си. Тя също така е имала нуждата от стотици хиляди и дори милиони същества, които през хилядите години да насочват към нея молитвите и енергията си.
 
 Докато момчето било потънало в мислите си, гласът на горският дух отново се чул. Този път обаче думите му били много по-лесни за разбиране и сякаш в тях се криела гатанка.
 
 ‘’Защо мислиш, че този свят не е твоят свят и как така реши, че си човек след като живееш с демони?’’
 
Младежът чувствал, че зад всяка една негова дума се криели множество загадки, които просто в момента не можело да проумее. То обаче не се притеснило от думите му, а смело започнало да говори, каквото му било на душата.
 
 ‘’Този свят определено не е моят свят! Мисля така защото в моят свят има птици в небето, насекоми по земята, както и риба във водата.. За разлика от него, този свят е пълен с илюзии и няма нищо живо!  
 
Нито птици, нито насекоми, няма дори и риба. За това и мисля, че този свят не може да е моят свят.’’ Момчето казало тези думи, гледайки и сочейки към небето, земята и водата в която нямало никакъв живот! Веднага след като изрекъл тези думи, момчето даже не изчакало отговор от духът, а продължило да говори.
 
‘’Колкото до това, да ли съм човек или демон, нямам си ни най-малка представа! Цял живот, живея в гората с единственото семейство което познавам.’’
 
‘’Никога не съм мислил, че има смисъл да се самоопределям като човек или демон. Винаги съм знаел, че каквото и да съм, тези които ме приемам за част от семейството им, никога няма да ме изоставят!.’’ Момчето казало тези думи, докато си представяло лицата на двете старчета и останалите горски обитатели, които срещнало през годините.
 
Представяйки горското си семейство, думите на момчето излизали една след друга от устата му.
 
‘’Чувал съм, че хората извън гората, изпитват силен страх и омраза към демоните живеещи тук. Ако това е вярно обаче, защо аз като представител на хората,  не мразя тъй наречените демони? Възможно ли е това да е така, защото съм израснал в гората, а не сред същите тези хора, които заразяват останалите със собствените си страхове и омраза?’’
 
Думите на момчето, отеквали като ехо на песен в един тих и фалшив свят в който, времето сякаш било спряло.
 
Говорейки очите му греели и излъчвали зелена светлина, която по мистериозен начин, можела да успокой всяко разтревожено сърце.
 
 ‘’Израствайки старшите ме научиха на уважение и смирение, с което да посрещам всяко предизвикателство в живота ми. От земята под краката ми, до облаците над главата ми, всичко заслужава уважение в този невероятен свят, заради който искам да стана силен Експерт.’’
 
Момчето говорило за това, как искало да може да защити, всичко което му е драго на сърцето. Също така то искало да защити, целият свят от омразата и страховете на на онези, които като вирус можели да заразят и най-чистите души. 
 
 След всяка една дума можело да се забележи, как момчето бързо започнало да влиза в нещо като транс, помагащ му да говори не с умът си, а със самата си душа.
 
Говорейки момчето не успял да забележи, огромния силует наподобяващ сив облак, който се появил от нищото. Той бил невидим за човешкото око и бавно се движел над водата на безжизненото езеро. Облакът не издавал нито звук, а с интерес слушал младото дете, което въпреки възрастта си имало толкова много за казване. Слушайки гласът на момчето, силуетът сякаш забранил на всички други звуци да звучат и като небесен закон, само момчето можело да се чува.
 
Когато момчето най-после се наговорило и спряло да говори, гласът му бил заменен от този на самият свят.
 
‘’Първият ти отговор, беше едновременно верен и грешен. Въпреки това обаче,  не те виня! Отговорът на вторият ми въпрос, много повече ми хареса и заради това, ще ти позволя да научиш личната ми техника за медитация ‘Драконов Дъх’.
 
Когато момчето чуло това, то веднага искало да благодари на духът, но даже и за това не му останало време. Точно преди отново да си отвори устата, то било заслепено от силна светлина, карайки го да затвори очите си.
 
 Силната светлина, много бързо започнала да става все по-силна и не след дълго, момчето изчезнало от фалшивият свят.
 
 Всичко било като на сън. Двойното съзнание на момчето в един момент било в един свят, а в следващият се преместил в изцяло нов!
 
Срещата му с горския дух не продължила повече от двадесетина минути, но в истинският свят, цели два дни били изминали от както то приело от учителя си техниката за медитация.
 
 Младежът  също така не знаел, че точно когато ослепителната светлина се появила в сънят му, нещо невероятно се случило пред очите на неговият учител!
 
През този ден, Велес както винаги, седял и медитирал до спящото момче. Изненадващо обаче, младежът се размърдал и бавно започнало да се надига!  То като сомнамбул, само за няколко секунди предвижило тялото си в същата медитираща позиция, която Велес използвал за медитацията си.
 
Разбира се, движенията на младежът не можели да избегнат силните сетива на старецът, който при първият признак на движение, веднага отворил широко очите си.  Първата му реакция била тази на шок, но за порядъка на няколко секунди, шокът се сменил с недоумение и накрая в безгранично щастие.
 
‘’Тази медитираща позиция?!? Хахаха, не мога да повярвам! Малкият пакостник успя да я научи и то за толкова кратко време!’’
 
Заради успеха на младия си ученик, Велес в този момент изпитвал силна еуфория, но също така не забравил, че трябва  да пази тишина. Той веднага скочил на крака и без да се замисли, тръгнал към момчето, за да му провери състоянието.
 
Точно обаче преди  да го докосне, Велес проумял факта, че ученикът му в този момент е в състояние на много дълбока медитация и ще най-добре ако изобщо не го доближава.
 
‘’Трябва веднага да повикам Столас! Той е единственият свидетел, който е виждал първият стадии на Драконовият Дъх и на медитациония  транс, който започва в момента.’’
 
Внезапно усмивката на Велес станала още по-голяма. Той тихо тропнал  с крак по земята , след което  като на магия, три малки черни мишки излезли от малка дупка, намираща се в стената на хралупата. Когато излезли от там, трите мишки като войници се наредили пред старецът, след което една от тях проговорила с тихичкия си глас.
 
‘’Господарю Велес, моля дайте ни заповеди!’’ Коленичейки казал по-големият мишок, който явно бил шефът на малката група. Усмихнатият Велес, одобрително кимнал към трите мишоци, след което им проговорил в умовете.
 
‘’Първи, върви и повикай Столас! Втори, Трети, вървете и кажете на Огняна и Хоп, веднага да дойдат тук!
 
След като Велес им наредил, трите мишки  без даже да отговорят, веднага се втурнали в три посоки, очевидно бързайки да изпълнят поставената им задача.
 
Не след дълго, Столас в човешка форма, Огняна и подскачащия заек, били посрещнати от развълнувания Велес, пред вратата на голямото дърво.
 
Столас вървял  малко преди останалите и заради това първи попитал Велес, какво точно се е случило.
 
‘’Какво стана Велес, защо ни повика? От усмивката ти мога да позная, че нищо лошо не се е случило с момчето.’’
 
*Шшшшшт!* Държейки показалецът пред устата си, Велес направил тайнствен знак на събралите се Експерти да запазят тишина.
 
‘’Просто бъдете тихи и ме последвайте!’’ Казал Велес.
 
Столас, Хоп и Огняна, само се спогледали и бавно пристъпили прагът на хралупата, след което последвали Велес, към стаята на момчето. Когато най-после стигнали обаче, по лицата им можело да се види същия шок, който Велес изпитал преди малко.
 
Когато видели медитиращото момче, всички били толкова изненадани, че даже и устите им били широко отворени! Самата мисъл някой да излезе толкова бързо от такъв тип кома, бил нечуван и невиждан от никого до сега! 
 
Тази новина била толкова шокираща че даже Огняна, налудничаво си мърморила под носът.       ‘’Т-Т-Това е напълно невъзможно! Даже гениалните ученици, учещи в столицата ще им трябва, поне седмица за да се събудят от ‘Истинския Сън’ предизвикан от медитиращата им техника.’’
 
‘’ХА-ХА-ХАха! Гениални ученици! И в най-невероятните си сънища, онези човекоподобни маймуни не могат да имат същия талант, като ученикът на великият пазител на Черната Гора, ВЕЛЕС!
 
Думите на  самопровъзгласилият се за велик пазител, звучали доста иронично в умовете на Столас, Огняна и Хоп. Всички те комуникирали умствено и трябвало да слушат,  гордите му хвалби за да не притесняват ученикът му.
 
‘’Нека да излезем навън, там по-лесно ще можем да говорим.’’ Думите били казани от Столас, който направил знак на останалите да го последват на вън. 
 
 Всички заедно последвали  извън хралупата черноробестия старец,  който с тихи стъпки вървял напред. Явно Столас и останалите не искали да пречат на медитацията на младежът и чак когато достигнали до езерото, започнали да обсъждат станалото.
 
 Ситуацията била толкова нагорещена, че даже пушек излизал от ушите на огнената принцеса. По принцип тя се смятала за Експерт с уникални дарби и умения и даже можело да се каже, че е гений сред младите Експерти.
 
Докато Огняна пуфтяла от страни, най-различни мисли и идеи фърчели от групата. Столас даже не пропуснал да подразни с шегите си стария Велес, които все още се мислил за велик учител с дарба да създава гениални Експерти. 
 
‘’Сигурен съм, че просто се е събудил защото не е ял нищо от два дена!’’ Казал с насмешка преобразения в  бухал Столас, който в момента летял над главите на останалите.
 
‘’Хаха-ха! Говориш по този начин само защото завиждаш. Уш си учителя с най-много ученици в гората, а никога не си имал толкова талантлив ученик!’’ Думите на Велес били като стрела, която улучила черния бухал, право в слабото му място и дори за секунда загубил силите си да лети.
 
*Луууушшшшш~~*  
 
Точно когато спорът започнал да става още по задълбочен, силен вятър със звук наподобяващ мелодия,  размърдал клоните на голямото дърво. Вятърът  бил много приятен и веднага успокоил Велес и останалите, сякаш казвайки им да не се притесняват за момчето.
 
Когато излязъл вятъра, душите на всички присъстващите веднага се успокоили. Чувство на спокойствие което дошло с него, било твърде странно за да бъде нещо нормално. Нормален вятър просто не можел да успокой нервите на Експерти от калибъра на Велес и Столас, които отдавна са достигнали по-високо ниво на съществуване.  
 
‘’Мисля че е време да се върна при момчето. Бих искал когато се събуди да види познато лице до себе си. Не бих искал да се чувства самотен в толкова важен за него ден’’
 
Велес казал тези думи, докато си спомнял за денят в който той самият се събудил от състоянието в която е и ученикът му.   
 
Велес бавно вървял към хралупата, а останалите тихо го следвали. Всички искали да бъдат свидетели на този велик ден за Тъмната Гора...
 
Докато всички тръпнели в очакване около леглото на момчето, нещо много интересно се случвало в неговото съзнание.
 
Отвънка те можели само да видят, как момчето тихо и неподвижно медитирало, но вътре в тялото му, неговото двойно съзнание работило с невероятна скорост и прецизност!
 
С помощта на техниката си,  момчето можело да сформира формата на семпъл фантом, който изглеждал като истинското му тяло, но в призрачен вид и умален размер. Духовното му тяло в този момент летяло в коремната кухина на медитиращото му тяло, точно към мястото където се намирал, така наречения Дантиен. 
 
Дантиена бил орган в тялото на всяко живо същество което все още не е описан от модерната медицина. Той отговарял за преразпределението и усвояването на енергията от Небето и Земята и имал многобройни способности. Едно от най-важните неща за които служел, бил за вход към Душевният Свят на всеки Експерт и бил жизнено важен за неговата сила.
 
Всичко в тялото на човек, било свързано чрез самият Дантиен! Енергията на Небето и Земята, била усвоявана  през него и от него, тя се вливала в Душевният Свят, където от своя страна, същата тази енергия била абсорбирана от самата душа.
 
За това и Дантиена бил толкова важен за всеки Експерт. Без него те просто губели способността да обработват така важната им енергия, която правила душата им толкова силна! Ако на някой Експерт, Дантиена му бъде разрушен, той веднага би започнал да губи от събраната си до сега енергия и сила.
 
Експертът разбира не би умрял от тази загуба, но тялото му със сигурност ще стане като гола черупка съхраняваща душа ,която просто вече не може да получава енергия от външния свят.
 
Това само по себе си, било като смъртно наказание за всеки Експерт и често тези който губели Дантиена си в двубой или война, решавали да отнемат собственият си живот.
 
За мнозина загубата на шансът за преследване на по-високо ниво на съществуване, бил като най-ужасния кошмар! Животът за тези Експерти, просто губел смисъл. За тези горди и могъщи същества,  живот в постоянен кошмар, както през нощта, така и през деня, бил по лош и от смъртта...
 
Приближавайки се към Дантиена си, съзнанието на момчето било привлечено като от магнит, а  пулсиращата светлина излизаща от него, карало съзнанието му да се изчисти от негативни мисли.  
 
Самата светлина се получавала с помощта на техниката и непрестанното абсорбиране на енергия от Небето и Земята. Светлината огрявала тялото му от вътре навън и било като малко слънце намиращо се в него. Топката светлина изглеждала като миниатюрно слънце, което се хранило с енергията и едновременно я изстрелвал към останалата част на тялото.
 
Колкото повече съзнанието на момчето се приближавало към светлината, толкова повече желанието му да я докосне, нараствало.
 
‘’ОЩЕ МАЛКО И ЩЕ УСПЕЯ!’’ Извикало съзнанието, докато с протегната ръка се опитвало да пребори и последния сантиметър между себе си и светлината.
 
*ДИИИИНГ*    Моментът в който пръстът му най-после успял да докосне светещия Дантиен, по повърхността му започнали да се движат малки вълнички, които внезапно започнали да стават все по-големи! Като вълна на море и изригваща лава на вулкан, енергията  започнали да се движат във всички посоки! Енергийните вълни, буквално връхлетяла съзнанието на момчето, след което започнали да се разпространява из цялото му тяло.
 
Енергийните вълни, сякаш събирали всички нечистотии от тялото му и с лекота всяка една от тях, го пречиствала все повече и повече. Този процес  се забавил, само когато вълните облели през всяка клетка на тялото му. Тогава енергийните вълни със същата невероятна скорост, започнали да се връщат там от където са дошли.
 
Този процес се наричал от Експертите ‘Пречистване’ и всеки изпитал го, се пробуждал от медитацията си облян в черна пот, която е излязла от порите му и така пречиствайки напълно тялото му. 

Това пречистване, също правило мускулите и костите по-силни и издръжливи, както и кожата по мека и красива. Човек даже придобивал повече харизма и красота, която най-много била жадувана от дамите. Все пак коя не би искала да изглежда по-красива и по-млада от преди?
 
Пречистването обаче не било единственото нещо, което се случило след енергийните вълни. От фантома на момчето, който бил пометен от вълните, не останало нито следа! 
 

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“ за да използвате този уебсайт.

Научете повече Разбрах
popping