Глава 14, The Legend Of Kukeri

Глава 14, The Legend Of Kukeri

Глава 14Вярвам в него

‘’Къде съм..? Къде съм, къде съм!?’’ Отекващият глас на момчето се чувал в тъмнината.  Периодът на тъмнина, бил съпроводен от чувство на обездвиженост и страх, който трудно би могъл да бъде сравнен с нещо друго.Момчето разбира се можело да свикне с тъмнината, но чувството било просто ужасяващо.
 
В този момент  на страх, момчето не можело да проумее,  че ако иска да избяга от тъмния  затвор на умът си, то просто трябва да чуе гласът на душата си!
 
‘’Отвори си очите момче, безименно!’’ Чул се в тъмнината, гласът на Душевният Рис. Думите на рисът като по чудо дали на момчето, нужната му сила за да прогледне в тъмнината.  Това което обаче било пред очите му, не било поляната където за последно било, а изцяло нов свят!
 
  Детето лежало в локва вода, която била нито топла, нито студена. Водата карала тялото му да се чувства невероятно спокойно и комфортно, сякаш нямало по удобно място за почивка.
 
 Докато лежало във вода, широко отворените му очи гледали нагоре, към сребриста светлина малко по-голяма на размер от баскетболна топка. От нея идвал гласът на рисът който бил с доста по-малки размери от преди и седял на сребристата топка.
 
‘’Добре дошъл в душевното си царство, млади братко!’’ Казал отново гласът на Душевният Пазител.
 
Момчето чувствало странна болка по цялото си тяло, но въпреки това успяло да зададе няколко въпроса на малкия рис.
 
‘’Името ти беше Призрак нали? Какво искаш да кажеш с това, че в момента сме в душевното ми царство? Също така, можеш ли да ми кажеш защо ме доведе тук? Говорейки, зрението на момчето бързо започнало да се замъглява, а болката в тялото му да се увеличава .
 
‘’Точно така! Името ми е Призрак, но аз не съм този който те доведе тук. Душата ти сама избра да ти покаже това място, аз само ти помогнах да отвориш очите си. Заради душевният договор който сключихме, от днес нататък ще съм пазител на душевното ти царство..
 
Сигурен съм че имаш още много въпроси, но времето ти тук за сега е ограничено. Порасни здрав и силен и ти обещавам, че много скоро отново ще имаш шансът да се върнеш тук.
 
Гласът на Призрак, се отдалечавал все повече и повече докато очите на момчето бавно се затваряли. Точно обаче когато светлината отново изчезнала, силен крясък за малко да му изкара акъла.
 
‘’ОТВОРИ СИ ОЧИТЕЕЕЕ!!!’’
 
Този път пред замъглените очи на момчето, можело да се видят трите  силуета на Велес, Столас и Огняна.
 
Всички изглеждали много притеснени, а очите на Огняна даже леко били навлажнени. За тяхна радост обаче, усмивката им бързо се върнала по лицата им, когато видели пробуждащото се дете.
 
 Велес в този момент, нежно държал момчето в прегръдката си.
 
‘’Добре дошъл обратно, млади ми ученико!’’ Казал му старецът с широката си усмивка. ‘’Когато припадна доста ни уплаши. Също така, случайно да знаеш какво стана с Душевният Рис?’’ Велес бил много щастлив, че ученикът му е невредим, но и много озадачен от изчезването на белият рис.
 
‘’Учителю Велес, нямам си никаква представа за кой рис ми говорите.” Казало момчето, докато почесвало рошавата си глава..
 
....
 
Цели три години изминали от деня, в който момчето за първи път срещнало душевният си пазител.  За жалост на момчето, то не можело да си спомни нищо за мистериозният рис или за собственото си душевно царство. То си нямало и на представа, че за напред ще трябва да отговаря не само за собствената си душа, но и за тази на Душевният Рис.
 
Разбира се тази загуба на спомени не била безпричинна. Белият рис на име  Призрак, избрал да притъпи болезнените спомени на момчето, които можели сериозно да наранят съзнанието му. 
 
Действията на Призрак обаче не били достатъчни. След като съзнанието на момчето видяло душевното му царство, то цяла седмица имало психически проблеми и физически проблеми. Даже в някой дни, момчето получавало симптоми наподобяващи на нарколепсия и катаплексия, които карали момчето да губи съзнание и да изпада в кратка кома. 
 
Симптомите му доста уплашили Велес и останалите. За да са сигурни че нещо по-лошо няма да му се случи, те взаимно решили да наглеждат момчето докато се оправи. Наглеждайки момчето, Велес успял да установят, че симптомите му се активизирали в моменти на ретроспекция, припомняйки си дните от които нямало и спомен. 
 
Веднага след като Велес разбрал, какво точно причинява припадъците на ученикът му, той извикал всички Експертите които живеели в гората . На великият горски събор, било взето решение никой да не изрича нито дума за денят в който, момчето срещнало Душевният Рис на име Призрак.
 
 Според Велес, умът на момчето било точно като малък чайник, пълен с вода и готов да заври ако не бъде махнат от огъня. Все пак момчето било прекалено младо за подобни знания свързани с душата и вътрешният му свят.
 
Някои от Експертите даже искали да накажат белият рис за бедата която е докарал на човешкото дете, но в крайна сметка историята била потуляна.
 
 Още преди събора ,Столас и Велес и Огняна, тайно се разбрали да не разпространяват информацията за Душевният Рис . Тази информация била много важна и те не искали да попадне в грешните ръце. Все пак ако тя била вярна, това щяло да значи, че момчето има доста големи шансове да стане Експерт с много силна и чиста душа, която дори си има собствен пазител.
 
...
 
Три години изминали от деня на инцидента. Момчето вече било на десет години и съзнанието му отдавна било излекувано. То вече нямало симптомите, които с месеци го измъчвали и животът му доста се подобрил.  Косата му била пораснала още повече от преди и даже старият бухал се изкушавал да си направи гнездо в нея. Косата му разбира се не била единственото нещо което се променило в него, а и самото му тяло. То било с цяла глава по високо от преди, а по тялото му можело да се видят, добре оформени мускули.
 
 Докато  месеците и годините преминавали доста нормално за Велес и останалите горски обитатели, същото обаче не можело да се каже за младежът.
 
Всеки ден момчето трябвало да тренира, според специалните методи дадени му от Велес. То тренирало усърдно и не смеело да пропусне нито ден, защото наказанието му за пропуск, било цял ден да не яде нищо и това го ужасявало повече от всяка тежка работа. Това наказание очевидно било най-ефективно срещу младежът, защото от както започнало да тренира, то не пропуснало нито един ден.
 
Ежедневните тренировки, превърнали момчето в здрав и силен млад мъж, които е по-уверен и дисциплиниран от преди. Велес наблягал на няколко вида тренировки за да подобри физиката и рефлексите на младежът.
 
Първата тренировка за деня, винаги била бягането през гората. Трудният и пресечен терен в гората,  бил перфектен за аеробна тренировка която била се отразявала много по-добре на мускулите на момчето.
 
Ако беше само това обаче тази тренировка нямаше да е толкова тежка за момчето. Докато бяга през гората, то трябвало да носи дънер на гърбът си с тегло наполовина на собственото си.  Въпреки здраво завързаният за момчето дънер, то без проблем можело да тича през гората.
 
Останалите тренировки включвали, плуване в езерото със същият дънер, както и любимата тренировка на Велес, смесените бойни изкуства. По време на тренировката,  ученикът на Велес бил задължен да носи, специално направено облекло което включвало горнище и панталон както и чифт обувки.
 
 Интересното при тази униформата било, че тя всъщност тежала повече и от самият дънер! Всяка една част от дрехите и обувките, били направени от мека и много здрава зелена кора на дърво, които били много трудни за направа.
 
Униформата служила, като допълнителна защита по време на тренировките и момчето нямало друг избор освен да я носи. Младежът бил много по-силен и бърз от преди в ръкопашен бой,  но срещу новият му противник, сякаш всичките му усилия били напразни.
 
Днескашният ден не бил по различен от другите. Опонентът му този път се казвал Хоп и двамата се биели на брегът на красивото езеро.  Хоп бил един от добрите приятели на Велес, който също като тях живеел в гората. Най-интересното при него било фактът, че Хоп всъщност бил огромен див заек с черна козина и на размери с две глави по-висок от самото момче!
 
 През последните няколко години, момчето достигнало височина от 160 сантиметра, но пред заекът гигант, той изглеждал като хлапак.
 
‘’Ха-хаха, Ха-хаха-хаха’’ Засмял се закачливо дивият червен заек, докато пъргаво избягвал ударите на момчето. ‘’За последните няколко години си понаучил това онова, но все още не е достатъчно за да победиш ВЕЛИКИЯТ ХОП!!!’’
 
Изведнъж безгрижният заек, леко подскочил и със завъртане извикал. ‘ХОП ЧОП!’                                          
 
При завъртането на Хоп, десният му крак бил изпратен право към главата на момчето, което веднага се опитало да блокира ритникът му с двете си ръце.
 
*БААМ* Ударът бил толкова силен, че момчето буквално се отлепило от земята и изхвърчало във водата на близкото езеро. Изненадващо обаче, само след няколко секунди, момчето се показало на повърхността на водата, видимо невредим.
 
От страни, седейки на един корен, Велес гледал двубоя с голяма усмивка на лицето си. ‘’Ох перфектно!  Ей младеж, така и така си във водата, докато плуваш я вземи и започни да правиш обиколки в езерото.’’  Гласът на момчето обаче, веднага се чул след неговите думи.
 
‘’Учителю! Колко обиколки трябва да направя за да приключа за днес?’’  Попитало момчето. ‘’Направи всичките!’’ Отговорил му Велес с коварната си усмивка.
 
‘’Учителю, бихте ли повторили моля!?” Шокирано извикал младежът.                                   ‘’ВСИЧКИТЕ! НАПРАВИ ВСИЧКИТЕ ОБИКОЛКИ!’’ Шеговито му извикал старецът.
 
‘’Какво има на предвид с това всичките?  Да не би да иска да ми каже да направя всичките които мога или всичките възможни обиколки?!?’’
 
Младежът бил доста объркан, защото очевидно учителят му в този момент звучал, сякаш иска да направи всичките възможни обиколни! То явно не могло да разбере, какво точно искал от него учителя му.
 
Само след няколко секунди обаче, на момчето му хрумнало брилянтна идея. Просто ще направи колкото може обиколки, а ако Велес му каже нещо, то просто ще се престори на оглупяло.
 
Велес гледал към гърбът на плуващото момче с дълбок и загрижен поглед. ‘’Мисля, че е време да преминем, към следващият етап от обучението му’’
 
 Изведнъж зад Велес, сякаш от нищо то се появил заекът на име Хоп, който коленичел и докосвал с юмрук лявата си длан. ‘’Поздравления Лорд Велес, ученикът ви се справя невероятно добре и чувствам как с всеки изминал ден, той става все по-силен и по-силен. Не съм си и представял, че само за няколко години тренировки, ще успее да блокира любимият ми удар с крак.’’ Хоп казал тези думи с леко изненадан поглед.
 
 Велес приел похвалата на заекът, но не пропуснал да добави някоя и друга дума. ‘’ Ученикът ми  определено  се справя много добре с тренировките. За да не го разглезим, нека да не го хвалим за всяко дребно нещо което постигне в живота си. Също така недей да говориш сякаш техниката ти е слаба, много добре знам на какво е способен твоят ритник, когато използваш енергията от Небето и Земята.’’
 
Когато чул това, усмивката на черният заек станала доста по-коварна, сякаш знаел точно на какво е способен ударът му с крак. Очевидно Хоп, изобщо не третирал спарингът с младежът като двубой, а просто като детска игра.
 
От утре нататък ще включим, дишаща техника и медитация към ежедневните му тренировки. Според мен тялото му  вече е достатъчно здраво за да не се нарани от абсорбирането на енергията от небето и земята.’’ Внезапно казал Велес.
 
Думите на Велес, накарали ушите на дивият заек високо да се вдигнат и внимателно да слуша всяка една дума която старецът казвал на глас.  Когато приключил да говори, Велес небрежно махнал с ръка за да освободи заекът за деня.
 
Не след дълго слънцето започнало да се скрива. Велес, Столас и момчето в момента били в малката хралупа, под голямото дърво.
 
Както винаги групата се била събрала около дървената маса и всички заедно сладко си похапвали. Столас отново бил надминал себе си в приготвянето на най-различни  деликатеси, десерти и плодово. Това което обаче момчето не подозирало, било това че в този момент, двамата старци телепатично водели  доста сериозен и нажежен разговор.
 
 ‘’Какво! Смяташ да дадеш на малкият хлапак, собствената си техника за медитация!?’’ Извикал в умът на Велес, преобразеният в старец бухал.
 
‘’Точно така! Като негов учител съм длъжен да му осигуря най-добрата техника която притежавам.’’ Със силна решителност, Велес отговорил на старият си другар.
 
Столас разбира се знаел, че Велес се опитва да помогне на ученикът си с всичко каквото може. Проблемът обаче бил в това, че техниката която Велес притежавал била невероятно опасна и трудна за практикуване.
 
‘’Знаеш много добре че шансът на момчето да научи техниката ти е много нисък, все пак ти си единственият който е успял да отвори душевното си царство с нея. Също така, то ще трябва  перфектно да балансира енергията която абсорбира , иначе може да остане инвалид за цял живот. Подобен резултат ще е просто прекалено трагичен и болезнен за всички нас, но най-вече за момчето!’’
 
‘’Братко Столас, знам много добре колко труден и опасен е планът ми! Ти обаче да не си мислиш, че живота на ученикът ми ще е по-лесен? Кланът му беше унищожен! От майка му нямаме ни вест, ни кост... Моментът в който избере да напусне гората, ще трябва сам да се изправи срещу силата която го преследва и дори ние не знаем кой е врагът му! Въпреки че шансът му за успех е малък, аз избирам да вярвам в него, точно както в миналото, дядо му избра да вярва в мен!
 
Столас изглеждал доста шокиран от думите на Велес, но също така знаел, че старият му приятел е прав. Някой ден момчето ще трябва да напусне Тъмната Гора, иначе то просто няма да може да има нужният опит за да се превърне в уважаван Експерт.
 
‘’Добре, добре, прави каквото знаеш за най-добре! Само не ми реви на рамото, ако енергийните канали в тялото му се скъсат от големият приток на енергия...
 
Също така не забравяй, че не си единственият който има вяра в него! Както каза преди, пътят на момчето ще е осеян с тръни и бодли, които ще се опитат да му вземат живота и душата.’’
 
Така Столас, най-после капитулирал и се съгласил със стария Велес. Двете старчета искрено искали да помогнат на младежът, но опасността трудно можела да бъде избегната . За годините прекарани с момчето, двамата  била толкова привързани към него, че дори били готови да жертват себе!
 
Момчето което в момента вечеряло, изведнъж го побили тръпки. Чувството било толкова силно, че го накарало да си надигне главата и да погледне към старчетата, който също така го гледали със сияещите си очи.
 
Когато Велес видял че момчето гледало към него, той нежно му се усмихнал и му казал.
 
‘’Днес си легни по-рано и почини  добре. Бъди готов за утре, защото тогава ще започне първият ти час по медитация и дишащи техники. 
 
Когато чул думите на учителя си, младежът силно се задавил с вечерята си. Силната изненада накарало момчето да изплюе, вкусната си вечеря през устата и носът си. Гледката била просто покъртителна!
 
Въпреки всичко обаче, момчето бързо се изправило на крака, все едно нищо му нямало.  Новината, че от утре нататък ще изучава една от легендарните техники на експертите, просто била невероятна!
 
‘’Старши Столас, учителю Велес, желая ви лека нощ! Едвам, едвам извикало момчето докато от устата и носът му все още тече ли лиги и сополи.
 
Малко след като младежът напуснал малкият хол, двете старчета започнали силно да му се смеят. ‘’За първи път го виждам толкова въодушевен! Сигурен съм, че няма търпение да започне с тренировките.’’ Казал Велес, докато гледал към старият си другар с голямата си усмивка. 
 
‘’Хахаха, за първият път виждам храната му да не влиза в устата а да излиза от нея.’’ Засмял се още по- силно, старият Столас...
 
 

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“ за да използвате този уебсайт.

Научете повече Разбрах
popping