Глава 13, The Legend Of Kukeri

Глава 13, The Legend Of Kukeri

Глава 13Душевен пазител

На другият ден, както винаги Столас бил първият от групата който се събудил. Столас харесвал да усеща, приятният мирис на зелената трева и сутрешната слана. Съненият бухал дълбоко вдишал от свежият въздух, след което бавно си разперил черните крила за да усети приятните слънчеви лъчи.
 
Също както Столас, лека-полека гората започнала да се събужда. От високо, бухалът се наслаждавал  на красивото езеро и многоцветните водни лилии, които украсявали пейзажа.
 
Изведнъж златна рибешка глава се показала от езерото в близост до черешовото дръвче където Столас се препичал. ‘’Старши Столас, старши Столас!’’ Извикала позлатената риба, докато устата и все още била пълна с вода.
 
Учуденият Столас, изненадано погледнал към огромната златна рибка, която била доста по-голяма от самият бухал. ‘’Ох Златко, какво те води тук в този ранен час?’’ Веднага Столас, попитал златната риба на име Златко.
 
Въпросът накарало Златко, веднага да изплюе водата от устата си и да отговори на старшия. ‘’Старши Столас, старши Велес ми беше възложил задачата да го информирал ако разбера нещо за белият рис!’’
 
Когато чул думите на Златко, веждите на бухалът веднага щръкнали нагоре! Подскачайки по клонът на който стоял, преобразеният в бухал Столас, пъргаво се приближил до водата, сякаш да чуе по добре какво имал да каже рибокът. ‘’Златко! Бързо ми кажи всичко каквото знаеш, а аз през това време ще информирам Велес.’’
 
Така златният рибок, бързо обяснил за това как преди около час е видял, Душевният Рис да пие вода от реката в която той живеел.
 
Докато рибата говорила, Велес безшумно излязъл изпод сянката на черешовото дърво и започнал да слуша историята, докато в същото време телепатично комуникирал със Столас. Когато изслушали всичко каквото рибата имала за казване, Велес и Столас  бързо му се отблагодарили за информацията.
 
‘’Златко, ще бъдеш ли така добър да ни покажеш точно къде си го видял?’’ Велес  със сериозен поглед, попитал голямата златна рибка.
 
От думите на рибата, Велес и Столас разбрали, че всъщност мястото на което трябвало да отидат, било само на няколко километра от сегашното им местонахождение. Те бързо взели решението да събудят принцесата и малчуганът, след което всички заедно да тръгнат към мястото, където рисът бил видян за последно.
 
На сутринта, Огняна изглеждала доста по жизнена от миналият ден и силите и сякаш се били завърнали. Обгърната от огнена топка тя летяла близо до бухалът и Велес, който бягал напред докато държал младото момче върху раменете си.
 
На момчето не му се харесвало, че винаги било третирано като дете, но в случаят то просто нямало друг шанс.
 
Поради високата скорост с която групата се движила, само 20 минути им трябвало за да стигнат до посоченото от рибата място. Когато пристигнали, Столас се обърнал към Велес с думите.
 
‘’Братко Велес, от всички събрали се, ти имаш най-добрите разузнавателни умения. Според мен, ще е най-добре ако ти първи се опиташ да намериш местоположението на Душевният Рис.  Така ако е все още наблизо, ти ще успееш да го откриеш, доста преди той да е открил теб или някой от нас.’’
 
Велес разбира се веднага разбрал, какво точно бухалът искал от него. Велес само му кимнал и без да каже нищо друго, клекнал и допрял дланта си на земята, след което извикал на глас.
 
 *[Сенчест Усет!]*
 
 Момента в който Велес изрекъл тези думи, сянката която винаги стояла под краката му, веднага се разпръснала във всички посоки на гората.
 
Това очевидно не било първият път в който, Велес използвал някое от уменията си пред момчето и за това, то като че ли вече било свикнало и знаело че е по добре да стой кротко и да не говори.
 
Групата не трябвало да чака дълго, защото само след няколко секунди, Велес  отворил очите си и с усмивка казал на останалите.
 
‘’Открих го!’’
 
 Всички в този момент доста се развълнували, защото съществото което търсели било невероятно рядко и малцина са имали шансът да го видят на живо.
 
Когато Столас чул, че Велес е успял да локализира местоположението на Душевният Рис, той веднага казал на останалите. ‘’Трябва да измислим план за това как да процедираме с този гост. От малкото което знам за неговия вид, мога да съм сигурен, че ако някой от нас се приближи твърде близо до него, той веднага ще ни усети и ще избяга. Също така бих предпочел, да не прилагаме никаква сила в желанието ни да установим контакт с него.’’
 
След кратко мълчание, Велес пръв  проговорил.  ‘’Ако някой  има друга идея или предложение, сега е момента да говори.’’
 
Първоначално никой не казал нищо. Точно обаче преди да тръгнат към местоположението на рисът, самият Велес изведнъж се спрял и погледнал към ученикът си. Гледайки момчето, брилянтна идея се зародила в главата на чудакът.
 
‘’Момчето трябва да отиде!’’ Велес казал тези думи, без даже да му мигне окото.
 
‘’Какво!?’’ Извикала веднага Огняна.. ‘’Искаш този хлапак да отиде при Душевният Рис? Това трябва да е някаква шега..’’ Шокираната принцеса, била напълно против тази идея, но за нейна изненада, тя не била единствената която била против.
 
‘’Да, да! Това трябва да е шега! Шега е нали, учителю Велес?’’ Момчето било още по-изненадано от планът на Велес и неочаквано даже се съгласило с Огняна...
 
‘’Доста добър план!’’ Столас обаче изрекълединствените думи, които можели да накарат налудничавата усмивка на момчето да замръзне.
 
Явно Велес,  телепатично бил информирал старият си приятел за планът си, който според него имал най-висок процент на успеваемост.
 
‘’Не изпитвай страх момче! Нямаше да предложа този план, ако не бях сигурен че ще успеем да те защитим в случай, че голямата котка е огладняла.’’ Шеговито Велес казал на момчето, докато здраво го държал за рамото, сякаш да не избяга. 
 
Велес можел да види неспокойствието в очите на ученикът си, но шестото му чувство го уверило в успеха на лудият му план.
 
‘’Слушайте ме внимателно, няма да повтарям. Столас! Ти и принцесата ще сте във въздуха над плоските скали. Бъдете в готовност за да се намесите в случай, че момчето е в опасност. Аз от своя страна ще наглеждам рисът и ученикът ми от сенките. Ако усетя и най-слабото убийствено намерение от Душевният Рис, веднага ще издърпам момчето в сянката му.’’
 
Когато Велес обяснил планът на Столас и Огняна, той не забравил да обясни и на ученикът си.
 
‘’Помниш ли Душевният Плод, който Аспарух ти подари?’’ Велес попитал момчето, докато му подавал сияещия плод. ‘’Когато видиш рисът, бъди много внимателен и не прави резки движения. Ако очите ви се срещнат, просто бавно му покажи плодът. Той най-вероятно ще му привлече вниманието и сам ще дойде при теб. Също така, запомни да не се страхуваш от него. Ако усетим че си в опасност, веднага ще ти се притечем на помощ!’’ Уверил го Велес с уверена усмивка.
 
Според Велес, този план изглеждал най-надежден. Първият фактор в този план бил, че самото момче имало най-чистата душа от всички същества, живеещи в гората. Второ, плодът който Аспарух неотдавна му подарил, бил невероятно полезен и служил за подсилването на всяка една душа. Тези два фактора, автоматично подсказвали на Велес, че със сигурност рисът би бил по склонен да комуникира с момчето, от колкото с него или със Столас.
 
 Планът най-после бил разяснен на всички. Столас и принцесата литнали нагоре към небето а Велес се скрил в сянката на околните дървета. Само момчето със сияещият плод в ръце, стояло все още несигурно да ли да продължи с планът или директно да избяга.
 
‘’Какво чакаш бе момче, тръгвай веднага преди да сме изпуснали този шанс.’’ Гласът на Велес изненадващо се чул от под краката на момчето, приканвайки го да се размърда.
 
Когато чуло гласът идващ от под него, момчето веднага подскочило нагоре. 
 
‘’Върви момче, направи учителя си горд!’’ Велес звучал, сякаш очаквал някакъв невероятен героизъм от младото дете.
 
В следващият момент обаче, момчето направило нещо което удивило даже и Велес. Двете ръце на момчето се били засилили към собственото му лице и силен пляскащ звук се чул от него. Двете му бузи, доста се зачервили от ударът, но въпреки това в очите му можело да се види силна решителност, която до преди малко не била там.
 
Без да му мисли повече, момчето с големи крачки тръгнало през гората точно към мястото на което Велес му казал да отиде.
 
Така момчето стъпка по стъпка, само за броени минути стигнало до поляната заобиколена от множество прави скали. Големите скали изглеждали, сякаш някой с огромен меч ги е срязал така, че човек без проблем да може да ги използва за легло.
 
 Една от скалите обаче, била ползвана не от човек  а от чисто бял рис, който си почивал под слънчевите лъчи.  Горската котка изглеждала невероятно красиво и величествено, като цар на всички котки. Самият рис бил с размерите на планинска пума и даже от далеч изглеждал доста опасен.
 
Внезапно обаче, затворените очи на този звяр широко се отворили. Рисът с бърза реакция вдигнал главата си сякаш усещайки, че нещо се приближавало към него. Погледът му гледал към дърветата в началото на поляната, където в момента стояло малкото дете, което също така погледнало право към него. Внезапно погледите на двамата се пресекли! Рисът и момчето веднага усетили странно чувство, идващо дълбоко от душите им, като че ли опитвайки се да им кажат нещо.
 
 Самият рис очевидно бил доста по учуден от това чувството, защото  веднага се изправил на крака и започнал да слиза от скалата на която до преди малко лежал. Само за няколко секунди, горският рис подскачайки от скала на скала, слязъл на земята и бавно тръгнал към малчуганът.
 
Момчето също като рисът, бил учуден от странното чувство, но реакцията му не била сходна с рисът. Единствената мисъл която му минавала през главата била, че най-вероятно чувството в стомахът му идвало от факта, че днес то нямало време даже да закуси.
 
Когато рисът започнал да се приближава към момчето, той не отишъл директно при него  а държейки няколко метра дистанция, бавно го обикалял и оглеждал. Рисът като че ли бил по-заинтересован от самото момче, от колкото плодът в ръцете му. Той бил нащрек в случай че е момчето е дошло с лоши помисли, но в крайна сметка не успял да усети нищо негативно от него.
 
Горската котка, изглеждала доста интелигентна защото бързо осъзнала, че детето пред него не представлявало никаква заплаха за него. Тя бавно започнал да скъсява дистанцията с момчето, внимавайки да не го уплаши.
 
Гледайки към приближаващата се котка обаче, момчето започнало да се притеснява и изпотява. Изведнъж  в стомахът на момчето се зародило, силно желание да си хапне от Душевният Плод, който все така бил в ръцете му. Без повече да се замисля, чернокосото дете здраво сграбчило плодът и го разцепил на две, след което лакомо започнал да ръфа от счупената половина.
 
Когато видял действията на момчето, Велес гордо си говорил и фантазирал на ум.                  ‘’Браво! Не съм и очаквал по малко от личният ми ученик. Не стига че е смел а ми е и умен!. Ученикът ми най-вероятно се опитва да спечели доверието на рисът, като му покаже че плодът не е отровен’’  Старецът в момента носел широка усмивка която сияела с гордост в тъмнината на горските сенки.
 
Мислите на момчето обаче били доста по различни от тези на Велес.
 
‘’Ако ще се мре, поне няма да е на празен стомах!’’ Мислило си момчето на ум.
 
Ако Велес си имаше даже и най-малката представа, какво всъщност си мислел ученикът му, сигурно веднага щеше да получи инфаркт. Разбира се Велес  не подозирал, че в този красив ден невежеството му го спасил от неизбежна гибел.  
 
Планът се разигравал перфектно. Гладното момче си хапвало, а учителя му се усмихвал. Малко след като детето започнало предполагаемото си последно ядене, то неочаквано взело отчаяното решение да опита да вдигне шансовете си за оцеляване.
 
Лявата му ръка с другата половина от плодът, започнала да се подава напред към белият рис с надежда поне малко да го засити. 
 
Рисът изненадващо обаче не отказал добрият жест на момчето. Той  бавно се приближил само на няколко сантиметра от момчето, след което  с предните си зъби, нежно взело плодът от ръката му. Белият рис бавно и спокойно си похапнал от плодът, докато момчето на ум си крещяло. ‘’Олелее, егати зъбите!’’
 
Малко след като двамата приключили с плодът, непознат глас се чул измежду крясъците в умът на детето. ‘’Значи ти си човешкото дете от Тъмната гора, за което горските обитатели говорят. Чувал съм много за теб, но така и не успях да разбера как ти е името. Би ли бил така добър да ми се представиш, за да знам как да те наричам?’’
 
Детето забелязало как рисът в момента го гледал, право в очите и телепатично  се опитвал да комуникира с него. Момчето разбира се не искало да убиди голямата котка и веднага му отговорило както най-добре можело.
 
‘’Все още не съм си заслужил името!’’ Отговорил му на глас момчето.
 
Белият рис леко кимнал с глава към момчето, сякаш разбирайки че то все още е безименно.
 
‘’Щом си нямаш име, нека поне аз да се представя. Всички ме наричат Призрак, защото идвам когато си искам и тръгвам когато си искам. За първи път обаче, чувствам точно къде искам да бъда и не искам да си тръгвам.’’
 
Рисът на име Призрак, казал тези думи след което погледнал нагоре към небесата.
 
‘’През всичките тези години, винаги следвах съдбата си. Никога обаче не ми е минавало през умът, че следвайки я ще открия покой в душата на безименно човешко дете.’’
 
Моментът в който Рисът изрекъл тези думи, силна зелена енергия започнала да се събира около него и момчето.
 
 Когато видели това, Огняна и Столас, тъкмо се приготвяли да се спуснат от небето, но гласът на Велес изведнъж ги спрял.
 
 ‘’Спрете! Не усещам убийствено намерение от рисът! Със сигурност няма да нарани момчето!’’ Извикал им в умовете Велес.
 
Всичко станало за секунди!     
 
 Докато на поляната се събирала енергията от небето и земята, рисът отново проговорил на момчето, но този път като че ли не говорил точно на него, а на самата му душа.  ‘’ Кажи ми душа на момче безименно, искаш ли да сключиш пакт с душевен пазител? Пакт който ще ми позволи за винаги да бдя, над чистата му душа!’’
 
*БОООМ!*
 
Изведнъж вихър наподобяващ окото на торнадо, обгърнал белият рис и момчето, което в момента изглеждало много разсеяно. В този важен момент от живота на момчето, самата му душа избрала да подтисне умът му, за да вземе най-доброто решение за бъдещото си съществуване. Душата на детето чувствала, че независимо от последствията, тя трябва на всяка цена да сключи този пакт, с  тъй нареченият Душевен Пазител!
 
От страни, Велес, Столас и Огняна, гледали с широко отворени очи, докато момчето несъзнателно протегнало десният си показалец за да докосне бялата светлина, която в момента излизала измежду очите на рисът.
 
Това му движение, накарало светлината излизаща от рисът да става, все по-ярка и по-ярка, докато накрая не обгърнала целият рис!  Точно обаче в същият момент в който светлината го обгърнала напълно, тя  веднага започнала да се връща обратно от където е дошла.
 
 Този път обаче, светлината не се събрала между очите на рисът, а тръгнала да се движи по пръстът на момчето и от там към коремът му, където душата му неуморно я поглъщала.
 
От моментът в който Душевният Рис започнал да говори с душата на момчето, минали само няколко секунди, но за това кратко време от рисът не останало даже и песачинка. Така рисът изчезнал, като малък лъч светлина абсорбиран в тялото на момчето. На поляната останало само припаднало на земята момче, което било в безсъзнание..
 

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“ за да използвате този уебсайт.

Научете повече Разбрах
popping