Глава 13, The Legend Of Kukeri
- KristianDragnel
- 08/10/18г.
- Фентъзи
- 18 Глави
- 895 Прочита
Глава 13Високо вдигната глава
След като Велес
извикал, най-накрая дошъл краят на един дълъг ден, пълен с емоции, препятствия
и неволи.
На сутринта на
другият ден, от обгорената поляна не било останало нито следа. На нея в момента
нямало и следа от вчерашната стихия. Поляната била отново пълна с цветя, които
се наслаждавали на топлото слънце.
Само на няколко километра
от поляната се намирало малко езеро. Странното при езерото било, че то изглеждало много сходно с онова до което
Велес и Столас живеели.
Езерото било
покрито с множество водни лилии с различните цветове, наподобяващи цветовете на
дъгата. По средата на пъстрото езеро се намирало малко островче, където била построена
симпатична дървена колибка. Около малката къщичка имало няколко черешови дървета,
които таман били цъфнали с розовите си цветчета.
Едно от дърветата
се намирало доста близо до краят на малкото островче и някой от клоните му,
дори били над самото езеро. От далеч можело да се види, че под един от клоните висяли два завързани силуета. Точно до тях пък
се намирала, малка лодка върху която един старец и един бухал се опитвали да ловят риба.
В този прекрасен
и слънчев ден, всичко изглеждало напълно
спокойно, освен единият от завързаните
силуети, който постоянно се клатушкал напред- назад.
“Ааахххх” Силен и яростен вик се чул от клатушкащият
се силует. “Стар глупако, няма
ли най-накрая да ме развържеш! Вися и викам от дървото цяла вечер. Извикал отново гласът, който явно принадлежал на
ядосаната девойка на име Огняна.
“Хахаха” Засмял се
весело ловящият риба Велес. Старият чудак в момента изглеждал много спокоен,
докато си ловял рибка. Велес изглеждал толкова безгрижен, сякаш виковете червенокосата
девойка хич не му пречили.
“Защо се
оплакваш?’’ Попитал я Велес. ‘’Много добре знаеш защо си завързана за дървото.
Ако аз не те накажа за това което стори, то кой друг? А и вече ти повторих
няколко пъти, ако толкова много искаш да те развържа, само трябва да се извиниш.
“Вече ти казах че
се опитвах да уловя белият рис, за всичко е виновен той! Нямах си никаква
представа, че този сополанко ще се хване в един от капаните ми.” Огняна казала
тези думи в опит да се оневини, след което ядосано погледнала към младежът, който
независимо от нейните писъци, безгрижно си спял.
“Как е възможно
тази ‘Гнусна Жаба’ все още да спи? Всичко това започва да ми ходи по нервите!”
Казала отново Огняна, докато лявото и око треперело от ярост.
“ХАХАХа” Велес се
смял още по-силно от преди. “За твоя информация, той всъщност не спи а пести енергия! Казал и Велес с усмивка.
‘’Това е
специалната му техника за концентрация. Той харесва да я използва, когато около него има прекалено много простотия.
Разбира се ако аз му дам сигнал, веднага ще отвори очите си.”
“Техника за концентрация? ГАДОСТ!”
Отвратено извикало момичето. “Що за техника
е това, даже лигите му текът от устата!” Докато девойката с глава се опитвала
да посочи към младежът, лицето и показвало пълно отвращение.
“Точно така, цялата сила на
техниката идва от лигата!” Сериозно и казал този път Столас, който в момента
изглеждал като надуваема играчка, готова да избухне в смях. Очевидно било че
двете старчета, били решили да се позабавлявали за сметка на вечно недоволната
девойка..
Двете лукави старчета, добре се
посмели на Огняна, докато с гнусота тя гледала към спящото момче.
Велес който до преди малко лежал в малката
лодка, бавно и без да бърза
започнал да се намества в седнала позиция. Старецът поизтупал зелената си роба,
след което хванал двете гребла и
започнал да гребе към момчето. Когато лодката застанала под него, Велес
внимателно се изправил на крака и с
усмивка му прошепнал.“Хайде
момче! Време е за закуска!”
Мигът в който думите на Велес стигнали до
ушите на момчето, то като по чудо веднага отворило двете си очи. Въпреки че изглеждало доста дезориентирано,
само секунда отнело на момчето да разбере ужасната истина, че пред него няма
нищо за ядене.
‘’Учителю Велес.”
Казало момчето с леко прегракнал глас. ‘’Ще ме развържете ли моля? Чувствам се така, сякаш не съм ял нищо от цяла
седмица.’’ Велес от своя страна, леко се
усмихнал към момчето и с лек замах на показалецът си, накарал въжето само да се
развърже.
Момчето имало
късметът, че лодката на която
учителят му стоял, се намирала точно под него. За това и вместо да падне във
водата, то просто паднало в лодката на задните си части.
След като Велес
се уверил, че всичко с момчето е наред, той веднага му наредил да поеме
греблата на лодката. Време било за старецът да си поговори с буйната девойката,
която все още била завързана.
Велес погледнал нагоре към момичето и с
усмивка и казал.‘’Имаш ли нещо да ми кажеш, малка принцесо?”
Девойката в този
момент с клюмнала физиономия, гледала
към групата в лодката и изглеждала сякаш малко и трябвало за да се предаде .
‘’Ако ти кажа, ‘моля’ ще ме пуснеш ли?’’ Недоверчиво попитала Велес. В отговор тя получила само кимване
в знак на одобрение, но за нея като че ли било достатъчно.
Велес не искал
нищо друго освен да чуе, искрено извинение от младото момиче, което за малко не
изпепелило младият му ученик.
Момичето изглеждала
сякаш се бори с вътрешните си сили за да преглътне гордостта си и да се помоли
на старецът да я пусне. За Велес, Столас и момчето, тези няколко секунди борба
не изглеждали като много, но за самата девойка чувството било същото като,
гражданска война която се водила в главата и с години .
Стискайки зъби и юмруци, думите една по една започнали да излизат от устата
на Огняна. ‘’Велес старши, мм-моля
пуснете тази младша.Обещавам че вчерашната случка, повече никога няма да се
повтори.’’ Червенокосата девойка казала тези думи със заекващ и непреклонен глас,
но по лицето и можело да се види колко засрамена се чувствала в този момент.
Докато слушал и
гледал към момичето, самодоволна усмивка
се появила на лицето на Велес, сякаш току що бил спечелил велика битка. Старецът
бил много доволен от начина по който девойката му се извинила и веднага взел
решение да я освободи. Както при момчето, само едно движение му било нужно за да
накара въжетата да развържат Огняна.
Точно обаче преди
последният възел на въжето да се отвърже, управляващото лодката момче
неочаквано бутнало напред дясното гребло. Това движение, веднага накарало лодката
да се отмести от предишната си позиция.
Заради това рязко
движение на лодката, под момичето останало само студената вода в езеро. Тя
веднага се опитала да използва Експертните си умения, но за неин лош късмет, въжето
с което била завързана, било специално направено за да спира всякакъв вид
използване на сила.
Така вместо в
лодката, момичето цопнало във студената водата. Мястото където паднала
принцесата, било точно до брегът на малкото островче и за нейно щастие или
нещастие, водата не била много дълбока.
Поради тази причина,
когато момичето успяло да изплува на
повърхността, цялата била покрита с вода и кал. Калната принцеса изглеждала
толкова нелепо и смешно, че тримата в лодката буквално плачели от смях.
‘’Прости ми
Огнянке!” Извикал Велес. ‘’Когато ми каза да те пусна, така и не се уточни,
къде точно.’’ Думите на Велес, звучали толкова оттренирани, че даже Столас и момчето му завидели.
Малкият пакостник,
случайно да не остане по назад от Велес, веднага започнал да се смее и да
сочи с пръст, калната девойка. ‘’За първи
път виждам как принцеса се превръща в ЖАБАаХАХа!’’
Огняна цялата
подгизнала и покрита с кал, гледала към
групата с унил и навлажнен поглед, докато устните и леко потрепвали.
Момичето очевидно
било на път да се разплаче, но всички в лодката били прекалено заети с подигравките
си за да и обърнат внимание.
Внезапно от
девойката се чул най-силния плач, който гората някога е чувала.
*ЛААааааааа! Бухо-хохо..
Лааааа..* Като малко бебе,
принцесата започнала да плаче.
Изведнъж на
лодката настъпила мъртва тишина. Усмивките на тримата хулигани, веднага изчезнали
от лицата им.
Докато Столас и
момчето неловко се споглеждали, лодката на която те стояли силно се залюляла,
сякаш нещо скочило от нея.
*Пльос.*
Плачът на момичето, накарал старият Велес, без
да се замисля да скочи във водата.
Въпреки че водата стигала до кръста му, тя сякаш не представлявала
никаква пречка за него. Само с няколко крачки, Велес стигнал до Огняна и силно
я прегърнал. С шепа пълна с вода, Велес нежно измил калта от лицето на
плачещата девойка, докато тя от своя страна леко го удряла с малките си свити юмруци.
‘’За-защо използва,
магическото въже!?” Извикала Огняна с леко треперещ глас. ‘’Без силите ми станах
вир вода за смях на всички, как да си държа главата вдигната след това
унижение?’’
‘‘Малка Огнянке,
отдавна вече не си дете..’’ Казал и Велес с дълбока въздишка. ‘’Силите ти са
опасни за горските обитатели и не бива да ги използваш по такъв нелеп начин! Експертите трябва да използват силите си по
скромен и смирен начин който не вреди на природата и на съществата които
зависят от нея.’’
‘’Силата ни е
дадена от Небето и Земята и това ни прави представители на самият свят в който
живеем. Точно заради това, всеки един от
нас трябва да се чувства отговорен за последиците от действията ни. Ако живееш
по този начин, даже и на смъртния си ден, ще можеш да гледаш в очите на смъртта
с високо вдигнатата си глава.’’
Думите на Велес
определено имали ефект и момичето лека полека, започнала да се успокоява.
Столас в този
момент, като папагал стоял върху рамото на момчето което гледало към гърбът на говорещият
Велес. ‘’Слушай учителя си момче, същото се отнася и за теб. Небесата са дали
сила на силните за да вдигат слабите и болните а не да ги тъпчат в краката
си!’’
Така закачките най-накрая
спрели. Велес вдигнал Огняна на ръце и с бързи стъпки се отправил към малката
дървена колиба в центъра на островчето.
Столас и момчето,
също се чувствали доста гузно заради случката. Те веднага взели решение да акостират малката си лодка до брега, след което да се
присъединят към Велес и Огняна за да и се извинят.
През
този ден, горската принцеса и малкото момче, получили добър урок върху отговорността и гордостта на Експертите.
....
Вече било късно
вечерта. Слънцето се било сменило с луната, която нежно огрявала гората . В
малката къщурка всички заедно вечеряли. Столас и младежът отдавна се били извинили
на принцесата и първи решили да се подготвели за сън. Столас във форма на бухал,
бързо си намерил хралупа в една от близките череши, а момчето за наказание било настанено на пода с одеяло и
възглавница.
Докато двамата
спели, Велес говорел на Огняна която тихичко слушала.
‘’До сега не съм
ти забранявал нищо.. Когато искаше да търсиш от Небесните Плодове, аз не ти попречих.
Когато реши да наречеш Тъмната Гора свой дом, аз отново не ти попречих. Сега
обаче не мога да ти позволя да заловиш
Душевният Рис. Той е дошъл в гората нашият дом, за да търси подслон и място
което да нарече дом. Това е достатъчна причина за да го пазя и закрилям.’’
‘’Разбира се
първо ще трябва да си поговоря с него, все още не знам почти нищо за него и не
мога да му имам пълно доверие.’’ Отново казал Велес, докато гледал към
червенокосата девойка.
‘’Утре всички
заедно ще тръгнем към мястото, където за последно си го видяла. На твоите плещи
е възложена отговорността за тази част на гората и като такава, твой дълг е да
ни помогнеш в търсенето. Сега върви да си починеш.. Върви преди малкият да е
почнал да хърка, че няма заспиване после.. ‘’ Усмихнато и казал Велес ,докато
погледнал към спящото момче.
Въпреки че
изглеждала на не повече от 16 години, Огняна всъщност била на 22 и вече можело
да се счита, че е излязла от младежките си години. Тя също така знаела много
добре, че всичко каквото старецът и казъл днес е за нейно добро.
Когато изслушала всичко
каквото Велес имал да каже, момичето бавно станало от стола си след което се
отправила към леглото си. Само след няколко крачки обаче, Огняна се обърнала и
леко се поклонила по посока на старецът, който гледал към камината. Тя държала
в лявата си длан, десният си юмрук и изрекла думи, който накарали Велес да се
почувства по добре след напрегнатият ден.
‘’Благодаря ти
Велес старши, че ми даде дом когато нямаше къде да ида. Никога няма да забравя
добротата която ми даде, както и новото семейство, което никога няма да се
отрече от мен.’’
Така момичето с
високо вдигната глава, без да каже нищо друго се обърнало и се отправило към
удобното си легло..По ирония на съдбата обаче, тя ходила с високо вдигнатата си
глава до момента в който се спънала и паднала по лице, заради спящото на земята
момче..
