Глава 11, The Legend Of Kukeri

Глава 11, The Legend Of Kukeri

Глава 11Девойка с огнена коса

Скоро след като Аспарух се потопил под езерото, всичко освен двете старчета се върнало по старому. Думите на Аспарух, определено накарали Велес и Столас да приемат по-сериозно потенциала на младото дете.
 
Малко след като Големият Елен се върнал във водата, двете старчета бавно започнали да ходят обратно към момчето което в този момент все още гледало към езерото.
 
Велес можел да разбера от погледа на младият си ученик, че днескашният ден е бил доста тежък но и също така много поучителен. Когато двете старчета наближили младежа, Велес с усмивка го погледнал и леко го потупал по главата. Хайде” Казал му Велес с обичайната си топла усмивка. Нека всички седнем и най-накрая хапнем. Сигурен съм, че вече едвам издържаш.”
 
Така малката група  лакомо започнала да граби и яде от вкусните лакомства, които бухалът Столас така старателно приготвил. Въпреки че самият той, нямал никакви спомени за това си деяние.
 
Докато всички сладко си похапвали, двете старчета от време на време мистериозно се споглеждали. Очевидно било, че Велес и Столас в момента телепатично комуникирали  един с друг. Двете старчета обсъждали станалото днес и си разменяли различни идеи за това, какво ще правят с момчето от сега нататък.
 
Осъзнавам че момчето е добре, но не можем да сме сигурни че днескашната случка няма да се повтори.” Телепатично казал Велес на Столас, докато отхапвал от прясно изпечената риба, която държал в ръката си.
 
От днес нататък трябва да вложа повечето ми усилия в тренировките на тялото му.” Помислил си Велес докато гледал към момчето. Докато си мислел, Велес изневиделица проговорил на Столас.Ако момчето има добра основа и силно тяло, мисля че ще мога да му предам някой от моите техники.
 
Сигурен ли си че това е добра идея? Попитал го Столас, сякаш се съмнявал че момчето ще успее да научи техниките за които Велес говорил.
 
 ‘’Никога преди не си предавал техниките си на никого. Определено ще  ми е интересно да видя на какво е способно това човешко дете.” Отвърнал му Столас, докато лежейки  си похапвал от чепка червено грозде.”
 
Момчето има доста добър талант, но само с талант нищо не става. Надявам се волята му да е достатъчно силна за да се изправи пред всичките препятствия, които го очакват в този необятен свят. Пътят който всеки един от нас трябва да извърви, е пълен с планини и неравности. Повечето които избират този път, не стигат много далеч преди да се предадат или просто да умрат.
 
Хахаха” Засмял се Велес на глас, сякаш току що чул най-добрата шега на този свят. Това разбира се накарало Столас и малчуганът, взаимо да погледнат към чудакът.
 
Когато спрял да се смее, Велес  сериозно се вторачил към очите на детето, след което отново телепатично казал на Столас. ‘’Не знам какво виждаш в очите на това дете, но когато аз погледна в тях, виждам повече жажда за знание от всички същества в тази гора взети заедно.”
 
Думите на Велес, накарали  Столас да се зачуди а рошавите му вежди да се надигнат. Той също както старият си приятел, бавно се обърнал към момчето и умислено го погледнал в очите. 
 
Погледите им обаче, неочаквано накарали младежът да се почувствал доста неудобно. Гледайки към старчетата, детето бързо започнало да се поти и задъхва. То имало чувството, че силно налягане карало въздухът около него да изтънява, сякаш бягайки от погледа на двете старчета.
 
Пъргавия ум на момчето веднага започнал да мисли, къде точно е сбъркал. Единственото нещо което му дошло на ум обаче било факта, че от както всички седнали да ядът, то яло само от най-вкусните лакомства. Тази негова мисъл бързо накарало детският му ум да мисли, че лакомията му явно е главната причина двете старчета да го гледат по такъв начин.
 
*Туп* Лек шум се чул от към младежа, който в този момента допирал главата си до земята Столас Старши, учителю Велес!” Момчето извикало, стискайки зъби.’’Моля простете на този лаком младши за лошите му хранителни обноски.” Момчето явно не искало да яде повече шамари и заради това умът и тялото му, вложили всичките си умения за да накара двете старчета да му простят.
 
Хахаха, глупаво дете” Присмял му се Велес.  Явно разбирайки че момчето се притеснило от погледите им. Той бързо станал от седналата си позиция, след което внимателно повдигнал момчето и му казал. Не ни обръщай внимание, двамата със Столас просто те оглеждахме по сериозно за да се уверим че всичко с теб е наред.”
 
*Хмм, хмм* Веднага  след думите на Велес, Столас кимнал към момчето два пъти за да изрази съгласието си.
 
След като  обстановката видимо се подобрила, реакцията на лакомият младеж разбира се не закъсняла. Думите на Велес, бързо накарали младежът да върне обратно веселата си усмивка, докато  малките му палави ръчички, веднага се изстреляли към сладките вкусотии, които все така били поставени на кожената постеля.
 
Точно обаче когато малчуганът се готвел да сграбчи от храната, от вратът му отново се чул пляскащ звук. Виновник за шумът този път бил Велес, който без капка милост ,плеснал вратът на лакомият и неукротим младеж.
 
Звукът бил като дежавю за момчето което за втори път било зашлевено, точно преди да вземе от храната. Само където този път не бил старият Столас който го пляснъл, а самият му учител.
 
 Момчето със сълза на окото  се държало за зачервеният си врат, докато Велес с недоволство поклащал глава. Явно е че не си запомнил болезнения урок, който Столас беше така добър да ти даде.   Надявам се че днескашната болка ще те научи на важен урок. Ако сам не умееш да се контролираш, някой друг ще контролира  теб!”   Казал сериозно Велес на момчето.
 
*Пляс, пляс!* Слушайки говорещият Велес, старият Столас ухилено плеснал два пъти с ръце.
 
 Пляскащият звук, инстинктивно накарал момчето да подскочи на крака! То стреснато погледнало към Столас, който с подла усмивка го гледал право в очите. Злонамерената му усмивка, накарала момчето  да го побият тръпки.
 
 Време е да станем и да продължил с пътуването си.” Закачливо казал Столас, първо на момчето а после и на Велес . ‘’Следващата ни спирка е северната част на гората.”
 
Заради пъргавият си ум, момчето бързо разбрало че старият Столас, просто си играел с нервната му система.
 
Въпреки всичко, младежът бил доста развълнуван от новината че ще има възможността да посети северната част на гората. Поради някаква странна причина обаче, същото не можело да се каже за учителя му, който в момента хич не изглеждал щастлив.
 
Радостното хлапе, пъргаво се въртяло около намръщения и намусен старец, който изглеждал леко разтревожен. Любопитството на детето разбира се пренебрегнало неловкият вид на старецът и бързо пристъпило до учителя си.
 
Когато детето се приближило до Велес, то леко го подръпнало за зелената му роба  и учудено  го попитал ‘’Учителю Велес, какво има? Да не се е случило нещо лошо в северната част на гората?”
 
Велес изглеждал сякаш умът му витаел някъде другаде из гората и не отговорил веднага на въпроса. За сметка на това обаче, бучавия Столас все така си носел злонамерената  усмивка и не пропуснал да каже на момчето.
 
От доста време, учителят ти не е стъпвал в северната част на гората” Казал му Столас.  “Последният път когато Велес беше там, принцесата която отговаря за тази част от гората, меко казано му се разсърди.
 
Принцеса?” Измъмрило учудено детето.
 
 Хмм.” Испуфтял Велес от страни, след което казал на всеослушание. ‘’Тя е просто едно дете с труден характер, което много обича да си играе с огъня. Това че се е самопровъзгласява за принцеса на гората, за мен не е от значение. Важното за мен е да се научи, как да бъде                   по-внимателна с игрите си. Ако продължава така, някой ден ще се опари със собственият си огън и аз няма да съм наоколо за да и помогна.
 
Хехехе” Засмял се коварно Столас. Въпреки че говориш по този начин, знам много добре че си  като разтревожен дядо, който я наглежда от сенките.”
 
Дядо??” Момчето изглеждало още по объркано от преди. ‘’Учителю Велес, нямах си никаква представа, че всъщност имате внучка която живее в гората.” Казало детето с голяма и нежна усмивка.
 
Когато Велес чул думите на момчето, умът му сякаш се пречистил и успокоил. Гледайки широката усмивка на младежа, старият чудак сякаш бил заразен с енергия. Неговата усмивка, бързо се върнала на лицето му, след което бавно протегнал ръката си към момчето, разрошвайки още повече дивата му коса.
 
Младата девойка всъщност не ми е кръвен наследник, но тук това е без значение. Всички в гората сме едно голямо семейство и това няма да се промени никога. Сега като се замисля, двамата с нея имате доста общо помежду си. Също като теб тя пристигна от много далечна земя и нямаше къде другаде да отиде. Също така, малко след като пристигна, гората стана нейният нов дом, а обитателите нейното ново семейство. Тя живее сред нас повече от десет години и ще съм още по щастлив ако двамата станете приятели”  Усмихнато му казал Велес.
 
Гледайки към момчето, старецът можел да си представи младата девойка с огнено червена коса, както и красивата и усмивка която можела да направи от всяка зима-лято.                       
 
Така за кратък момент, настоящето и миналото сякаш се слели в едно. Умът на Велес бил залят от множество топли спомени, който го накарали да се почувства  чудесно.
 
Една от разликите межу теб и принцесата е че нейният път в живота  вече е начертан, но твоят тепърва започва!” Спокойно Велес казал на ученикът си.
 
 Столас отдавна се бил преобразил  обратно във  формата си на черен бухал и изглеждал  доста нетърпелив да тръгне отново на път. ‘’Хайде стягайте багажа, време е да вървим!” Казал им старият бухал, който вече изглеждал доста уморен и очевидно искал да си почине след дългият ден.
 
 Прав си братко Столас, още доста път ни чака. Нека да минем по-прекият път, за да можем да спестим повече време.”  Съгласил се Велес, след което бързо започнал да прибира постелята и храната  в специалната си раница.
 
След като всичко било готово, Велес погледнал нагоре към бухалът и леко му кимнал, давайки му знак че всичко е готово. Черният бухал като че ли чакал за този сигнал и бързо литнал към гнездото на Велес. Когато кацнал на него, старият Столас бавно затворил очите си и тихичко започнал да медитира.
 
Така приключението на групата, отново продължило. Момчето което било пълно с енергия,  необуздано бягало през гората. Въпреки че Велес на пръв поглед се движел доста бавно зад него, той без проблем следвал плътно енергичното дете, наглеждайки го и пазейки го да не се нарани.
 
....
 
Докато тичал из северната част на гората, младежът бил запленен от нейната красота. Дърветата, храстите и цветята които виреели тук , изглеждали невероятно красиво! Листата, стъблата и всяка една друга част от растенията,  били с различни нюанси на червеният цвят и миришели просто прекрасно.
 
Някой от дървесните стволове били с червено лилав цвят, а листата им с тъмно или  светло червен. По земята дори растели цветята, който имали тъмно червени стъбла приличащи на стичаща се кръв а някой от листата им светели с различни нюанси на червеният цвят.
 
 Докато групата вървяла през гората, те се натъкнали на малка поляна на която, многобройни петлистни детелини растели навсякъде.  Детелините приличали на горски пожар, който бавно и тихо се прокрадвал по земята. Това разбира се било само игра на слънчевите лъчи с цветовете на цветята.
 
Когато момчето видяло невероятната гледка, първата му мисъл била че самата земя гори!  Мистериозната поляна,  много заинтригувала момчето, което бягайки започнало да се приближава до нейният център.
 
В този момент обаче, лек ветрец излязъл и леко започнал да бута червените детелини. Вятъра карал цветята да се движат по земята, като вълни от огън, върху езеро от магма.
 
 Когато младежът забелязал странният феномен,  тялото му бавно започнало да следва движението на цветчетата.
 
Изведнъж  обаче, вятъра бързо се усилил и нещо необичайно започнало да се случва на поляната!
 
Различните червени цветове, започнали да стават все по горещи и по горещи. Само за броени мигове, силната топлина  която излъчвали цветята, започнала да се събира и  издига нагоре към короните на дърветата.
 
Самата топлина приличала на червена мъгла, която започнала да се завихря от вятъра. Само за броени секунди,  пред очите на детето вече не били само цветове и красота а истинска огнена стихия.
 
Сформираното  огнено торнадо, бързо обградило цялата поляна и веднага започнало да поглъщайки всичко по пътя си, движейки се право към момчето.
 
*Тътен*  Цялата ливада започнала да изгаря! Топлината от пламъците била толкова висока, че  връхчетата по дългата коса на момчето, едно след друго започнали да изгарят.
 
Точно обаче преди момчето да бъде напълно обгърнато от пламъците, срязващ въздуха звук се чул над главата му.
 
 *Слааш*   Звукът дошъл от черно перо, което приличало на остър сърп спускащ се от  небесата, за да разцепи огненото торнадо.
 
 За радост на момчето, собственикът на черното перо бил самият Столас, който сякаш от никъде се появил точно върху главата на момчето.  Реакцията на Велес, също не закъсняла! Точно след като Столас потушил огненото торнадо, той веднага излязъл от новосформиралата се сянка, точно зад момчето и бухалът.
 
Навсякъде около тримата, летели изгорени цветя, листа и клонки, а от красивата поляна, нищо не било останало. Заради двете старчета, момчето вече не се чувствало в смъртоносна опасност както преди, но то все още треперило заради току-що преживения контакт със смъртта .
 
Уплашеното дете,  в момента било цялото покрито в сажди и дори рошавата му коса на места била леко обгорена. Въпреки комичният си външен вид, двете старчета като по чудо не му се присмели. Двете старчета в момента били твърде заети даже и за шеги. Те сериозно оглеждали обгореният периметър, готови при нова опасност  да защитят момчето.
 
Слушай ме внимателно момче!” Казал му сериозно Велес, докато стоял с гръб към момчето. От тук нататък не се отделяй от  мен, това определено беше капан! Намираме се на територията на огнената принцеса, но има и вероятност Експерт  за който даже и аз не подозирам да е влязла в гората!”
 
На момчето още му било трудно да се фокусира върху думите на Велес, но също така то чувствало че сега е моментът да изкара на наяве, цялата смелост която притежава. Топлината от пламъците, все още можела да бъде усетена по цялото му тяло, но адреналинът в него бързо му изострил сетивата.
 
Момчето не било сериозно ранено, а само се разминало с уплаха и няколко изгорени кичура коса. То обаче успяло да чуе, че това най-вероятно е бил капан и е напълно възможно врагът им да е все още наоколо
 
Въпреки че двете старчета изглеждали доста концентрирани и тихи, те всъщност непрекъснато комуникирали умствено.  ‘’Кой по дяволите е поставил огнен капан на сред гората, това е просто нечувано!” Извикал Столас в умът на Велес.
 
Нямам предстaва, но определено не е бил поставен за нас двамата. Има голяма вероятност, виновникът за това деяние да е на някой от преследвачите на хлапето! Преди майка му да го остави при нас, тя се страхуваше най-много от това.”   Отвърнал му Велес, след което очите на Столас леко светнали, сякаш припомняйки си нещо важно..
 
Братко Столас, внимавай! Нещо от север бързо се движи през гората, право към нас! Извикал Велес и веднага се обърнал към посоката от която усетил движението. Старият бухал също реагирал светкавично. Той веднага завъртял главата си на страни и с острият си поглед, погледнал на север.
 
*Луш, луш, луш!* Измежду дърветата, двуметрова огнена топка приличаща на малко слънце, летяла с огромна скорост.  Топлината която огнената топка излъчвала, изглеждала невероятно много висока, но поради някаква странна причина, тя не изгаряла близките дървета.!
 
Само за броени мигове, огнената топка преминала през последното дърво и се появило над обгорената поляна, където започнала да кражи не далеч от групата.
 
Брей, брей! Имах странното чувство, че днес ще имам късмет, но и през ум не ми е минавало, че в капанът ми ще се хванат, две старчета и някакво сополиво хлапе” Засмян и леко подигравателен глас се чул от огнената топка.
 
Изведнъж, огнената топка която летяла над главите на тримата, започнала бързо да се разпада и разсейва във въздуха.  На нейно място обаче, започнала да се материализира фигурата на младо момиче, която наподобявала небесна богиня, плавно стъпваща по въздухът надолу към групата.
 
Въпреки че погледнато от земята момичето наистина изглеждало като богиня, от близо тя заприличвала повече на току що влязла в пубертета тийнейджърка!  Тя била облечена с дълга червена  рокля, спускаща се надолу по нейната фигура.
 
Девойката също така носила на лицето си красива усмивка, която сякаш можела да накара и най-нещастният човек да се усмихне. 
 
Най-мистериозното в момичето обаче не била нейната усмивка а невероятната и коса. Цветът на косата и бил с няколко нюанса на червеното, точно както различните растения в гората. Косата на момичето изглеждала по-много заплашителен и буен начин, наподобяваща  горски пожар.
 
Когато най-после стъпила на земята , тя смело пристъпила няколко крачки към групата. Докато ходила на пред, девойката гледала към момчето и двете старчета по невероятно надменен и арогантен начин.
 
“Mалка Огнянке, явно си забравила че трябва да поздравяваш старшите, когато ги видиш.” Недоволно и намръщено казал на арогантната девойка, старият Столас.
 
Старши ли?” Отвърнала изненадано девойката, която явно се казвала Огняна. От толкова отдавна не съм срещала старши в тази част на гората, че напълно съм забравила как изглеждат. Момичето казало тези думи, докато с ръка прикривала смехът си.
 
”Пред мен в момента има само един старец, бухал и някакво глуповато хлапe, което изглежда че обича да се търкаля по земята.”  Отново казала наперената девойка с високо вирнат нос.
 
Еи ти!’’ Внезапен вик идващ от момчето, привлякъл вниманието на момичето. ‘’Точно така, ти! Миришещата на опърлена патка! За мен можеш да говориш каквото си поискаш, но няма да ти позволя да обиждаш учителя ми или бучавият бухал!” 
 
 За изненада на Огняна, мръсният младеж от който все още излизало пушек, започнал да я ругае и критикува. Моментът в който момчето чуло грубите и вулгарни думи на Огняна,  то не можало да се сдържи и веднага започнало да я ругае.
 
Когато девойката чула обидните му думи, лицето и веднага се променило от бяло като сняг в червено като домат!  Изведнъж краката на момичето започнали да се движат към момчето с много заплашителни стъпки. Докато ходила напред, девойката с леко наведена глава и треперещо от гняв дясно око, гледала право към момчето, докато скришом тихичко се помирисала.
 
Ти малка жабо! Веднага ми кажи как се казваш за да знам, какво  да напиша на надгробната ти плоча!” Бясната девойка, вече напълно била изгубила предишната си елегантна аура и по-скоро в момента изглеждала като огнедишащ дракон. Ох не! По-добре не ми казвай” Продължило да си мъмри момичето. От днес нататък, просто ще ти викам ‘Тъпата Жаба’.”  Очевидно Огняна била обезумяла от бяс и налудничаво си представяла как измъчва момчето.
 
Хахаха, стара печко! Да не си мислиш че можеш да ме уплашиш? ” Засмяло се смело момчето, готово за двубой.
 
Точно обаче преди  момчето и момичето да влязат в смъртоносна схватка, огромна черна сянка за един миг, покрила  околните дървета както и цялата поляна.  Всичко станало толкова бързо, че заприличало все едно току що, огромен звяр погълнал цялата околност в корема си. 
 
Когато всичко това станало, младежът и девойката не можели нито да мръднат нито да гъкнат,  защото в момента между тях стоял самият Велес.  Най-страшното било фактът че с дясната си ръка, Велес държал здраво момчето за главата му а с лявата си ръка, държал главата на момичето.
 
Велес бавно погледнал на ляво, след което и  на дясно, където можели да се видят ужасените лица на младшите! Малко след това от устата на старецът, излязла само една дума. ДОСТАТАЧНООООООО!!!!!!!!”
 

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“ за да използвате този уебсайт.

Научете повече Разбрах
popping