The hero from Hell
The hero from Hell
[ЗАВЪРШЕНА] След толкова време реших да напиша собствена история! Надявам се да се хареса:) Извинявам се предварително за правописни и всякакви грешки😅 Не ми стига мястото за кратко описание, за това ще го напиша в 1 глава:)
9
0
Глава 1
Добрите хора отиват в рая, лошите в ада. Това се знае от всички, но питали ли сте се кой ви води там? От Жътварите, естествено! Същества, които не са нито ангели, нито демони, нито хора. Но въпреки това, те са могъщи и не бива да се шегуваш с тях.
Наскоро за тях открива 17 годишната Сара Крос и разбира неща, които изцяло променят представите й за смъртта и живота....
[Край на описание:)]
Отворих очи. Тъмнина. Обърнах се. Тъмнина. Почнах да ходя, но все още не виждам нищо.
Къде съм? Умрях ли вече? Погледнах към ръцете си и те бяха целите в кръв. Имах и големи черни нокти, достатъчно остри за да убия някого. Забелязах и черни кръгове по кокалчетата на ръцете ми. Чувствах си странно цялото тяло. Някаква сила преливаше в мен.
-Добре дошла Сара Крос.
Чух женски глас зад мен да се обажда. Веднага се обърнах и имаше неясна тъмна фигура. Сливаше се с тъмнината, но блестяха червените ѝ очи.
-Коя си ти?
-Не е ли очевидно?
Замислих се. Най-накрая осъзнах.
-Тц, Жътварка, нали?-рекох усмихвайки се. След тези думи тя започна да се кикоти. Сега се сетих коя точно е тя.
-Ще тръгваме ли?-спря да се смее и ми подаде ръка. Изглеждаше доволна от това, че съм мъртва.
Започнах да се доближавам бавно към нея.
-Къде ще отида?-запитах я.
-Хммм, може би.....
-Сара!
-Сара!!
-САРА БЕ!-чух някой да ме вика и удря по рамото. Отворих очи и се огледах. Имаше много хора около мен. Отне ми няколко секунди да осъзная, че съм в клас. Явно съм била заспала на чина. Обърнах се и до мен беше Елизабет. Явно тя ме събуди. Доста странен сън.
-Сара, носът ти кърви!-рече тя притенено. Докоснах си носа и осъзнах, че тя е права. Може би съм си го ударила в чина докато спах.
-Сара виждам, че ти е скучно в часа ми. Тогава за да ти стане по-забавно, защо не кажеш отговора на 3 задача?
-Аз....ъммм...7?
Внезапно целия клас започна да се смее. Май, че отговора е грешен. Госпожата ме изгледа отчаяно.
-Сара, в час по биология сме, ако не знаеш. Нека друг да отговори.-рече ядосано госпожата.
-Браво бе, гений. Ако ще спиш, по знай на коя планета си-чух зад мен да казва Итан.
-Замълчи или ще те фрасна.
-Леле, настръхнах-рече саркастично.
П.О.В Никой
Звънеца би за края на часовете. Започнахме да си пребираме нещата.
-Недей да заспиваш пак в часа или ще си навлечеш неприятности-рече загрижено Елизабет.
Тя беше най-добрата приятелка на Сара. Тя е руса с дълга коса и с ярко сини очи. Носи дрехи с ярки цветове и е голям оптимист. Тя е най-милата от компанията.
-Следващия път започни да тичаш в часа по английски-рече подигравателно Итан. След това Сара го ритна за да мълчи.
Итан имаше рошава кестенява коса с шарено-зелени очи и винаги носеше худи със скъсани дънки. Имаше доста небрежен стил, но на него не му пукаше особено. Той идва от богато семейство, обаче изобщо не харесва роднините си.
-Мълчи задник-отвърна Сара. Те двамата винаги се заяждат.
Сара беше с къса кафява коса и кафеви очи. Имаше малък, но отличаващ се белег на дясната си буза. Също и ръцете ѝ бях в по-големи белези. Носеше доста износени тъмни дрехи. Няма майка, а баща й е безработен и едвам се издържат с пари за издръжка на детето.
Тримата се насочиха към изхода на училището. Когато излязоха на оградата ги чакаше момче.
-Здрайвей Зак! Много ли ни чакаше?-поздрави с усмивка Елизабет
-Не, тъкмо дойдох.
Зак носеше широки черни дрехи и винаги беше мълчалив. Имаше гъста и пухкава коса и бе роден с две различни очи- кафяво и кристално синьо. Точно заради това кри с бретона си светлото око, защото мисли, че изглежда странно и носешеше черна обица на едното си ухо. Той не познава родителите си, тъй като е израстнал в сиропиталище. Той е в съседния клас, но въпреки това е в компанията им.
-Какво ти има? Изглеждаш по-депресирано от обикновенното-рече шеговито Итан.
-А ти имаш по-тъпо изражение от обикновенното.
-Ха!?
-Пхахаха, добре ти го каза.
-Значи си будна за да чуеш това?-рече Итан
-И без това часовете ѝ са безинтересни и не изпускам много. И Ел не биваше да ме буди.
-Носа ти кървеше!-каза леко ядосано Елизабет
-Просто съм се ударила в чина.
Четиримата тръгнаха към домовете си. Най-близо живееше Сара, за това тя първа се прибра. Застана пред входната си врата и въздъхна тежко.
-Започва се-рече тя и отвори вратата.
Още преди да влезе забеляза счупени стъкла пред вратата. Точно заради това имаше метла до вратата и измете стъклата настрани за да мине. Най-накрая влезе във всекидневната, където беше баща ѝ. Той лежеше на дивана и гледаше телевизия. Момичето го изгледа ядосано.
-Ай поне, ако ще се напиваш да не чупиш бутилките! Писна ми да чистя!
-Абе я млъквай нещастницо. Почисти като имаш проблем. Жените само за тва ставате. Вземи и сготви нещо също. Бъди полезна.
-Трябва да уча. Сам си готви.
-За ко ти е да учиш? Вземи и си намери работа.
-Тц, майната ти безработна пияницо! Ти си тоя дет трябва да работи!-каза ядосано и отиде в стаята си. Нямаше желание да продължава спора.
Уморено легна на леглото и извади книга от раницата си. Като цяло тя нямаше намерение да учи, използваше го за оправдание пред баща ѝ.
Без да се усети вече започна да се стъмва. Телефона ѝ започна да вибрира от известия. Включи го за да види кой пише.
Итан:-Ей, дребен излизаме. Идваш ли?
Сара:-На къде тоя път?
Итан:-Отиваме извън града. Петък е ,тъй че можем да стоим цяла нощ.
Сара:-Ок там съм
Итан:-До 5 мин съм пред вас.
Сара:-Ок, айде
Момичето стана и приготви малка раничка с неща. Съвсем леко отвори вратата за да провери дали баща й спи. За нейна жалост той още беше буден. Затвори вратата и я заключи. Обърна се и отиде до прозореца. Отвори го и презкочи. Тя живееше в малка къща и за това ѝ бе лесно да се измъква.
Когато беше навън видя, че там вече беше Итан.
-Ето те и теб-рече той.
-Не закъснях много.
-Айде, с Елизабет и Зак ще се чакаме южната автобусна спирка и от там ще хванем рейс за извън града.
Съгласи се с него и тръгнаха. По пътя си говориха и неусетно стигнаха до спирката. Още ги нямаше останалите и за това седнаха и чакаха.
~Авторова бележка~
За пръв път пиша собствена история и не знам как ще се получи:D
Първата глава не е мн интересна, тъй като главно представям геройте, но ще се постарая следвашите да са😊
Коментари за глава 1
Интересна история браво!
Радвам се, че ти е харесала<333
