Глава 2Паралели

Лена усеща присъствие в съзнанието си, отначало едва доловимо, но все по-силно. Тя чува шепот, който я подтиква, насочва я към древен храм, обрасъл с лозя. Сякаш в транс, Лена върви към него, неспособна да устои на призива.

Вътре в прашния храм тя открива камера, в центъра на която има светещ стълб от светлина. Шепотът в съзнанието ѝ казва да влезе в него. Когато го прави, светлината около нея се усилва и я изпълва със знание и сила. В съзнанието на Лена се появяват видения и спомени, които не са нейни. Тя вижда спомените на Аеон за древни битки, за възход и падение на цивилизации. Сега тя разбира, че е само съд за това древно същество, за да прояви отново пълната си сила.

Съпротивата срещу обсебването се оказва трудна, като борба срещу прилива. Но виденията на приятелите и семейството ѝ на Елизиум укрепват решимостта ѝ. Тя мисли за родителите си, за наставниците си, за колегите си учени - всички те разчитат, че тя ще намери начин да се върне у дома. Тя няма да позволи на този Eон да я използва или да хване в капан екипа ѝ тук.

Лена съсредоточава ума си и се противопоставя на задушаващото присъствие. Изведнъж виденията престават и светлината избледнява. Лена се оказва сама в прашната камера и се чувства изцедена, но отново е себе си. Тя въздъхва с облекчение, но знае, че Еон не се е предал толкова лесно.

Когато се обръща, за да си тръгне, Лена се изправя лице в лице със Стражите, които са пристигнали в храма. Техният водач Ксалара гледа Лена с древни очи, които сякаш пронизват душата ѝ. Лена се подготвя за конфронтация, но Ксалара само кимва в знак на разбиране.

"Ние знаем за Еон... и можем да ти помогнем да се освободиш от хватката му", казва Ксалара със звучен глас. Тя обяснява, че сентинелите са държали Еона под контрол в продължение на хилядолетия благодарение на обединените си сили. Сега, когато д-р Хироши е отворил пътя между измеренията, много древни същества като Еон ще се размърдат отново.

Лена усеща, че може да се довери на Ксалара. Сентинелът поставя длан върху челото на Лена и съзнанието ѝ се залива със светлина, прогонвайки последните сенки на Еон. Когато Ксалара отдръпва ръката си, Лена отново се чувства в пълен контрол над себе си.

"Ела с нас. Сега в теб има голяма сила - продължава Ксалара. "С обучение можеш да се научиш да я владееш правилно."

Лена се съгласява и те пътуват до цитаделата на сентинелите - величествена структура, която изглежда по-скоро израснала, отколкото построена. Там Лена се запознава с други членове на ордена на Ксалара - строги жени-воини и загадъчни мистици. Те приемат Лена с готовност и тя е посветена в техните редици чрез тържествена церемония.

В продължение на дни Лена тренира заедно с послушниците, като развива зараждащите се способности под ръководството на Ксалара. Тя се научава да насочва психическите си сили и да подобрява физическите си умения чрез строги бойни изкуства. В тихите моменти тя чете древни книги и изучава сложните съзвездия на нощното небе.

През това време сентинелите разрешават на д-р Хироши да използва ограничено пространствения нексус, за да събира научни данни под строг надзор. Лена знае, че докторът все още се надява да използва мрежата между световете за собствените си амбиции. Тя ще трябва да бъде мостът между Елизиум и Наблюдателите.

Дните се проточват, докато една нощ Лена е събудена от психическо предупреждение - Еон прави нов опит! Тя се втурва към централната камера, където е проникнала същността на Еон, и обсебва един от Стражите. Избухва ожесточена битка, в която Лена и Ксалара се опитват да прогонят Еон, без да наранят другаря си.

Борбата е трудна, но в крайна сметка Ксалара и Лена успяват да изгонят Еон. Но част от енергията на Еон изтича през Нексуса обратно в Елизиум. Те разбират, че д-р Хироши е направил немислимото - опитал се е да използва силата на Еон за своите експерименти.

"Трябва да спрем Хироши, преди да е донесъл гибел на народа ви", заявява Ксалара. Обучението на Лена е завършено. Сега, подсилена с нови умения и знания, тя се подготвя да се върне в Елизиум и да спре инвазията на Еон завинаги. Съдбата на две измерения виси на косъм...