Глава 2, Тъмният Век

Глава 2, Тъмният Век

Глава 2Денят на промяната

- Какъв си ти, че тръгваш да ми говориш така бе, човеко?! Това келеме си е моя плячка, и ако не искаш и ти да станеш мое ястие те съветвам да си продължиш по пътя! - отговори огромният космат звяр на странния човек, който се появи все едно от нищото.
- Ха-ха-ха-ха-ха.... - засмя се внезапно странникът. 
Чудовището го гледаше докато се смееше и не разбираше какво се случва. Аз също го гледах и започнах да се страхувам още повече за живота си. След което отговори: 
- Бива си те! Отдавна някой не ме бе разсмивал така!!! 
- Нали осъзнаваш, че си се изправил срещу върколак? Не мисля, че трябва да се смееш, а да изпитваш ужас! - отговори то с ръмжащия си глас. 
- Никога не подценявай противниците си, приятел!!! Защото заради тази грешка може да си изгубиш живота! Както и направи току-що!
В този момент през главата ми започнаха да минават неща, като: "За какво подценяване на врага говориш...", "...та ти си се изправил пред огромен космат звяр, който може да разкъса и двама ни за секунди..." и др. подобни неща. Човекът бе около метър и седемдесет висок, облечен в черни дрехи с бели ивици. Имаше и голямо тъмно-кафяво наметало, което успяваше почти да го скрие изцяло. Докато чудовището бе високо около 2 метра(изправено на 2 крака), с големи нокти, черна козина и кехлибарено-жълти очи. За какво "подценяване" говореше той? 
Внезапно, странникът извади шише с някаква течност, с която напръска чудовището. В следващия момент той извади някакъв нож, с който тръгна да се бие с гадината. Но в този момент започна да ми причернява и изгубих съзнание.

Сега...

- А- Ааа... значи си жив, момче? - обади се дълбок мъжки глас в близост до леглото, на което бях оставен.
- Моля?! - реагирах стреснато.
- Цяло чудо е, че оцеля! - Когато те открих, върколакът те беше ранил много лошо и си мислех, че няма да издържиш дори докато те върнем в Лондон!
- Ъъъ... Вър...колак.. ли... казахте?! - попитах аз, докато разтърквах очи и гледайки човека, който ми изглеждаше много познат.
- Точно така! Ти бе нападнат от върколак! - отговори той.
- Ако не се бях намесил, а след това онези мъже да те върнат в Лондон, щеше да умреш! 
СЕТИХ СЕ КОЙ Е!!! Това бе странника от онази нощ! "Значи ме е спасил" си помислих аз. В главата веднага ми обаче изскочи, дали е убил тварта. 
- А какво стана с чудовището? Успя ли да го убиеш? - попитах го аз.
- Няма да те лъжа, за съжаление не успях да го убия! - отговори ми той напълно искрено.
- Но поне спасихме теб, което също е добре. Лошото е обаче, че бе ухапах на пълнолуние и.. ъъъ.... Как да ти го кажа, за да не прозвучи зле?
- Кое да ми кажете по-точно? - попитах го аз притеснено.
- Понеже си бил ухапан по пълнолуние... И има вероятност и ти да си бил превърнат във върколак.
- МОЛЯ?! - изкрещях хем изненадано, хем гневно.
- И КАК ПО ДЯВОЛИТЕ ЩЕ РАЗБЕРЕМ ДАЛИ СЪМ ВЪРКОЛАК?!
- Ще следим лечението ти! Ако раните ти заздравяват бавно и плавно, тогава всичко е наред, Нооо.... ако се излекуваш много бързо в рамките на дни, е... сещаш се....
- А какво ще стане, ако се окаже, че съм върколак? - попитах притеснено човека.
- Амии.... За жалост ще се наложи да те убием! Не можем да те оставим да избиваш обикновени хора все пак.
- А няма ли някакво лекарство, с което да се излекувам евентуално, ако съм върколак?
- Към този етап няма лекарство, което да превръща "прокълнати" в обикновени хора.
- Не се притеснявай, за сега просто почивай и ще видим какво ще стане по-напред.
Казвайки това, странният човек стана и си замина. Така и не разбрах, кой ще следи за лечението ми. Мина около седмица след нападението и раните ми бяха напълно излекувани. Лекарите ме изписаха със леко притеснение, но тогава не ми направи някакво сериозно впечатление. Прибирайки се, аз продължих с всекидневните си задачи в стопанството. 
Или поне така си мислех....

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“ за да използвате този уебсайт.

Научете повече Разбрах
popping

Няма връзка с Интернет.

Моля, свържете се към мобилна мрежа, за да използвате портала.

Презареди ⤾