Тъмният Век

Тъмният Век

История за момче, прокълнато да се превръща в звяр и търсещо лек за неговото проклятие. Дали ще успее да го намери?

Глава 1
'Що е то "проклятие"?! Суеверие, което се основава на вярата че може да съществува вредно магическо въздействие от недоброжелатели, следствие на "урочасване".

- Ахх... Главата ми! 
- Къде се намирам по дяволите?! - измърморих аз гледайки бинтовете по тялото си.
- Ау, защо вратът ми ме боли?!
- Ааа... значи си жив, момче? - обади се дълбок мъжки глас в близост до леглото, на което бях оставен.
- Моля?! - реагирах стреснато.
- Цяло чудо е, че си жив! - Когато те открих, върколакът те беше ранил много лошо и си мислех, че няма да издържиш дори докато те върнем в Лондон!
- Ъъъ... Вър...колак.. ли... казахте?!


4 дни по-рано

- Вещици ли? - Какво трябва да е това? - попита Лиза(по малката ми сестра).
"Според поверието, вещиците били жени и мъже посветени на ''старата вяра'', тоест когато нямало държави и всички са били езичници. Умеели да летят, да стават невидими, да се трансформират в животни и какво ли още не. В миналото били уважавани от владетелите, заради тяхната мъдрост и магическите им сили. Ала един ден, хората започнали да променят начина си на мислене. Тогава те(вещиците) били обявени като поклонници на "злите сили" и започнали да бъдат преследвани и изгаряни на кладата!
Сега обикновено се вярва, че и най-малката беда е свързана именно с тях. От нападения на скакалци, до унищожителни бури, болести и всичко най-лошо! Дори се вярва, че обичат да превръщат хора в зверове! Като върколаци, вампири, дракони и тн
."
- Доста страшничко! - каза изплашено малката.
- Стига си говорил глупости на сестра си и ела ми помогни да натоварим нещата в каруцата! - обади се баща ми със строг тон.
- Днес ти ще трябва да ходиш до Лондон за да продаваш част от реколтата!
- Но татко, знаеш много добре, че това не са глупости! - казах аз.
- Тези неща са описани от не малко хора. - Значи трябва да има нещо вярно в това!
- Не ми се слушат бабини деветини за времена, в които дори и прадядо ти не е бил плануван!
- ТОЧКА!!! - извика той вече доста изнервено.
Въпреки грубоватият тон на баща ми, той бе много добър човек! Бивш рицар с легендарна слава. Както сред неговите, така и сред враговете. Той бе участвал в битката на легендарния крал Екбърт със северняците, който успял чрез хитрост да ги победи. За благодарност, кралят му дал много обработваема земя. Макар и да накуцваше леко, той винаги учеше мен и братята ми да се бием, за да може един ден когато вече го няма да се защитаваме сами!
Днес бе "по-специален" ден, ако мога така да го кажа, защото за първи път трябваше да отида до града(Лондон) съвсем сам за да продам част от реколтата, която сме изкарали през годината.
- И запомни едно! - Недей да закъсняваш, Хенри! - каза той.
- Добре татко, обещавам!
Стигнах в Лондон за около половин час. Доста бързо успях да продам по-голямата част от стоката, тъй като баща ми беше доста известен не само като легендарен войн, но и като добър фермер. Хората обичаха да си вземат от неговите зеленчуци и др. Той искаше да тръгна по този път, но лично аз не се вълнувах толкова. Аз исках да стана като него, но не фермер, а рицар! Въпреки това, не ми бе проблем да му помагам. Както и да е, свърших за днес и бях изкарал една сравнително добра сума и тръгнах да се прибирам към дома. Беше залез, когато бях готов, но нещо ме спря да тръгна.
Преди да тръгна срещнах една малка тълпа, която като чели търсеше нещо.
- Извинявай момче, случайно да си виждал една жена с черна разкъсана рокля да минава от тук? - попита ме човекът, водещ групичката.
- Съжалявам, но не съм. - отговорих им аз.
- Сигурен ли си, момче?! - попита ме той.
- Абсолютно съм сигурен, господине!
- Ако видя нещо странно, ще ви кажа.
- Добре тогава..., чао! - каза той.
- Довиждане! - отговорих аз учтиво.
- И да се пазиш! - извика той.
- Добре! - отговорих му аз.
- "Доста странни хора" - си помислих аз.
Човекът, който ги водеше особено беше най-странният от тях. Бе доста ентусиазиран в това да намери тази жена. А Изглеждаше като напълно нормален човек на средна възраст. Леко пълен и с големи черни мустаци.
След като свърших с този "разпит"(защото аз се чувствах, че все едно съм на разпит) най-накрая тръгнах към дома. Вече обаче бе тъмно и атмосферата бе малко страшничка. Бе много тихо. Пълната луна беше мой спътник, озарявайки пътя ми. Както и конят ми, Стрела.
Минавайки покрай местното гробище обаче, чух някакъв глас, който говореше нещо на странен език. За това и реших да отида и проверя какво става.
- Какво е това по дяволите?! - казах аз.
- Прилича ми на жена.
И тогава се сетих за думите на онзи човек.
"Извинявай момче, случайно да си виждал една жена с черна разкъсана рокля да минава от тук?"
Това бе жената, която те търсеха. Беше млада и красива жена, облечена в черна рокля(разкъсана), с кестенява коса и зелени очи, а кожата и бе бяла като платно. В близост до нея имаше и някакъв млад мъж. Като че ли казваше нещо, но не можех да я чуя и се наложи да се приближа за да я разбера. И тогава я чух:
- "Днес на Вси свети, в тази нощ на пълната луна, всички вие да се събудите от вечния си сън и да ми служите на мен Урс-"
(Звук от движеща трева)
- Хмм... Тук има някой? - обади се тя.
- Джаксън, отиди и виж какво става! - обади се тя със заповеднически тон към мъжа.
Явно той и бе слуга или нещо такова.
- Веднага, милейди! -отговори той.
И тогава стана нещо, което не очаквах! Младият мъж се превърна в чудовище - ВЪРКОЛАК.
И не след дълго ме намери! Но точно да ме хване, някак си успях да го ударя с един клон, който намерих наблизо и хукнах да бягам. Но въпреки това успя да ме хване.
- АААААААААА.....
- ПОМОЩ! ПОМОЩ!
Виках ли, виках с цяло гърло, но нямаше резултат. Тогава чудовището ме захапа в основата на шията и си казах, че ще умра. Но тогава:
- Разкарай се от това момче изчадие на мрака!!!

Следва продължение...


Коментари за глава 1

Публикувай своето мнение...

Започва, доста обещаващо, нека да видим, какво ще се случи занапред 🙂

avatarДеактивиран акаунтпреди 6 месеца

Тва е много яко бе, браво

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“ за да използвате този уебсайт.

Научете повече Разбрах
popping

Няма връзка с Интернет.

Моля, свържете се към мобилна мрежа, за да използвате портала.

Презареди ⤾