Тъмният Век

Тъмният Век

История за момче, прокълнато да се превръща в звяр и търсещо лек за неговото проклятие. Дали ще успее да го намери?

Глава 1
'Що е то "проклятие"?! Суеверие, което се основава на вярата че може да съществува вредно магическо въздействие от недоброжелатели, следствие на "урочасване".

- Ъъъ... къде се намирам по дяволите?! - казвайки го с неадекватен тон.
- Ау, защо вратът ми ме боли?!
- Ааа... значи си жив, малкия? - се обади мъжки глас в близост до леглото, на което бях оставен.
- Моля?! - казах аз изненадан.
- Цяло чудо е, че си жив!
- Когато те открих, върколакът те беше ранил много тежко и си мислех, че няма да издържиш дори докато те върнем в Лондон.
- Ъъ... Вър...колак.. ли... казахте?!


24 часа по-рано

- Вещици ли?
- Какво трябва да е това? - попита Лиза(по малката ми сестра).
- "Според поверието, вещиците били жени и мъже посветени на старата вяра, тоест когато държавите в Европа са били езически. Умеели да летят, да стават невидими, да се трансформират в животни и какво ли още не. В миналото били уважавани от владетелите, заради тяхната мъдрост и магическите им сили. Ала след като повечето държави се отрекли от техните вярвания, те били обявени като поклонници на Сатаната и започнали да бъдат преследвани и изгаряни на кладата!
Сега обикновено се вярва, че и най-малката беда е свързана именно с тях. От нападения на скакалци, до унищожителни бури, болести и всичко най-лошо. Дори се вярва, че обичат да превръщат хора в зверове, като върколаци, вампири, дракони и тн
."
- Доста страшничко. - каза сестра ми с притеснителна нотка в гласа.
- Стига си говорил глупости, а ела ми помогни да натоварим нещата в каруцата! - обади се баща ми с лека нотка раздразнение.
- От днес и ти ще трябва да ходиш до Лондон за да продаваш част от реколтата.
- Но татко, знаеш много добре, че това не са глупости!
- Тези неща са описани от не малко хора.
- Значи трябва да има нещо вярно в това.
- Не ми се слушат бабини деветини за времена, в които дори и прадядо ти не е бил плануван, ТОЧКА!
Въпреки грубоватият тон на баща ми, той бе много добър човек! Той бе бивш рицар с легендарна слава. Както сред неговите, така и сред викингите. Той бе участвал в битката на легендарния крал Екбърт със северняците, който успял чрез хитрост да ги победи. За благодарност, кралят му даде много обработваема земя. Макар и да накуцваше леко, той винаги учеше мен и братята ми да се бием, за да може един ден когато вече го няма да се защитаваме сами.
Днес бе специален ден, защото за първи път трябваше да отида до града съвсем сам за да продам част от реколтата, която сме изкарали през годината.
- И запомни едно: Недей да закъсняваш, Хенри! - каза той.
- Добре татко, обещавам!
Стигнах в Лондон за около половин час. Доста бързо успях да продам по-голямата част от стоката, тъй като баща ми беше доста известен не само като легендарен войн, но и като добър търговец. Той искаше да тръгна по този път. Лично аз не се вълнувах толкова, но не ми бе проблем да изпълнявам поръчките му. Както и да е, свърших с продажбите за днес и бях изкарал една сравнително добра сума и тръгнах да се прибирам към дома.
Преди да тръгна обаче срещнах една малка тълпа, която като чели търсеше някого.
- Извинявай момче, случайно да си виждал една жена с черна разкъсана рокля да минава от тук? - попита ме човекът, водещ групичката.
- Съжалявам, но не съм. - отговорих им аз.
- Сигурен ли си, момче?! - попита ме той.
- Абсолютно съм сигурен, господине!
- Ако видя нещо странно, ще ви кажа.
- Добре, момче.
- Чао! - каза той.
- Довиждане! - отговорих аз учтиво.
- "Доста странни хора" - си помислих аз.
Човекът, който ги водеше особено беше най-странния от тях. Все едно бе доста ентусиазиран в търсенето на тази жена. А Изглеждаше като напълно нормален човек на средна възраст. Леко пълен и с големи сребристи мустаци.
След като свърших с този "разпит"(защото аз се чувствах, че все едно съм) най-накрая тръгнах към дома. Вече обаче бе тъмно и атмосферата бе малко страчничка. Бе толкова тихо, че имах чувството, че съм в гробище. Единствено пълната луна озаряваше пътя ми към дома.
Минавайки покрай местното гробище обаче, чух някакъв глас, който говореше нещо на странен език. За това и реших да отида и проверя какво става.
- Какво е това подяволите?!
- Прилича ми на жена.
И тогава се сетих за думите на човека водещ онази тълпа.
"Извинявай момче, случайно да си виждал една жена с черна разкъсана рокля да минава от тук?"
Това бе същата жена, която те търсеха. Една млада красива жена, облечена с черна рокля(разкъсана), с кестенява коса и зелени очи, а кожата и бе бяла като платно. В близост до нея имаше и някакъв млад мъж. Като че ли казваше нещо, но не можех да я чуя и се наложи да се приближа за да я разбера. И тогава я чух:
- Днес на Вси свети, в тази нощ на пълната луна, всички вие да се събудите от вечния си сън и да ми служите на мен Урс-
(Звук от движеща трева)
- Хмм... Тук има някой? - обади се тя.
- Джаксън, отиди и виж какво става! - обади се тя със заповеднически тон към мъжа.
Явно той и бе слуга или нещо такова.
- Веднага! -отговори той.
И тогава стана нещо, което не очаквах! Младият мъж се превърна в получовек, полувълк - ВЪРКОЛАК.
И не след дълго ме намери! Но точно да ме хване, някак си успях да го ударя с един клон, който намерих наблизо и хукнах да бягам. Но въпреки това успя да ме хване.
- АААААААААА.....
- ПОМОЩ! ПОМОЩ!
Виках ли, виках с цяло гърло, но нямаше резултат. Тогава чудовището ме захапа в основата на шията и си казах, че ще умра. Но тогава:
- Разкарай се от това момче изчадие на мрака.

Следва продължение...


Коментари за глава 1

Публикувай своето мнение...

Тва е много яко бе, браво

Моля запознайте се с „Общи условия, Лични данни и Бисквитки“ за да използвате този уебсайт.

Научете повече Разбрах
popping

Няма връзка с Интернет.

Моля, свържете се към мобилна мрежа, за да използвате портала.

Презареди ⤾