Всичко започна, когато станах свидетел на нещо, което по принцип не би трябвало да съществува, даже все още не мога да си го обясня, но от тогава живота ми се преобърна и вместо да бъда обикновено момиче аз изживявам най-големия си кошмар.
Свят в който мястото ти в обществото зависи от твоят интелект. Ако с нисък интелект (1-49) си мразен и презиран. Ако си с висок(51-100) си обичан и специален. Ако си по средата (50) което е изключително рядко си приет от двете страни.
Това е една история...една специална история оцветена в приятелство и предателство, в смях и сълзи, в щастие и тъга...в синьо и червено...
„Сигурно е генджуцу!“ Мислите на Учиха ставаха по-дълбоки и по-логични. Проясни му се! Някой нарочно го вкарва в такива шеметни и абсурдни ситуации... И три от тези абсурдни ситуации бяха свързани някак... сексуално. Или Саске си въобразяваше...
Една банда. Две сестри. Неразделни приятели.... Една грешка, отнела най-ценното. Страдащи лица.Една болезнена раздяла.
Саске се събуди в болницата на Коноха и се опита да си припомни, защо е тук. Спомените се завърнаха. Нахлуването в убежището на Акацки, битката с Итачи и, и лицето на Наруто. Той тръгна след Мадара, но, къде е сега. Защо, защо със Сакура направиха това?
Много е странно, когато започва да вали през лятото, но перфектно – достатъчно перфектно като за още едно удоволствие. Той намери още една, още една, която е идеална за тази вечер – следващата му жертва.
Наруто Узумаки въздъхна след като глътна една глътка от бирата си, а Сакура Харуно губеше съзнание по Саске Учиха, който пък просто я игнорираше. Какаши Хатаке продължаваше да се смее на себе си, докато четеше первезната си книжка и Наруто си призна, че м
След тримесечното търсене на Саске, отбор „Какаши” се връщаше днес. При обстоятелствата, които имаха, като например, че бяха видели Саске преди два месеца и точно заради това Наруто беше се превърнал в хленчещо бебе вместо Сакура
-Сакура...-Прошепнах, затваряйки очите си за последен път. - Не умирай, Учиха! НЕ МОЖЕШ ДА МИ ГО ПРИЧИНИШ!- Това момиче...Толкова е досадно.
-Саске! - Извика бясно краля вече в стаята му. Младия принц се надигна от леглото и го погледна сънливо. -Нямаш ли морал?! - И погледна към момичето в леглото му.
Здравейте , казвам се Сакура Харуно и съм на 17 години . Нямам родители и до пред няколко месеца живеех с леля си , но след като си намерих работа се изнесох за да не й бъда товар повече .
Беше късно вечерта - около 2 или 3 по среднощ . Розовокосото кунойчи не можеше да заспи и беше излязла да подиша чист въздух . Улиците на Коноха бяха тихи. Единственият шум, който разцепваше тишината беше...
Саске беше забил поглед в стената и от време на време пиеше от бутилката уиски, която току що беше отворил, знаеше че днес е важен ден и той трябваше да бъде радостен, но
- Няма какво да се прави в Коноха! - каза Наруто Узумаки и пъхна ръце в джобовете на протритите си дънкови бермуди. - Да. Коноха е една дупка. – Съгласи се Саске Учиха.
Залязващото слънце откри розовокосо момиче на тренировъчното поле нанасящо поразителни удари върху малкото, което беше останало от голямото дърво, на което тя бе съсредоточила тренировката си.
Хмм...Какво ми става? Къде са Какаши-сенсей и Наруто? Последното нещо което си спомням, е че бяхме на мисия в селото скрито в Звука. Едни нинджи ни нападнха...
- Ставаи поспаланчо, Коледа е!!!!! Какво по ангелите? Офф, Наруто разбира се! Коледа е и идиота решил да ме събуди, всяка година едно и също. Отворих очи и фокусирах най- добрия си приятел, който както обикновенно се хилеше. Понякога имам чувството, че..
Сасуке се събуди в непознато легло и в непозната стая. Огледа се наоколо. Всичко беше бяло. Опита се да се изправи, за да види нещо повече, но го заболя и падна отново назад.
Няма връзка с Интернет.
Моля, свържете се към мобилна мрежа, за да използвате портала.
Презареди ⤾