Всичко започна, когато станах свидетел на нещо, което по принцип не би трябвало да съществува, даже все още не мога да си го обясня, но от тогава живота ми се преобърна и вместо да бъда обикновено момиче аз изживявам най-големия си кошмар.
Свят в който мястото ти в обществото зависи от твоят интелект. Ако с нисък интелект (1-49) си мразен и презиран. Ако си с висок(51-100) си обичан и специален. Ако си по средата (50) което е изключително рядко си приет от двете страни.
Това е една история...една специална история оцветена в приятелство и предателство, в смях и сълзи, в щастие и тъга...в синьо и червено...
-Сакура...-Прошепнах, затваряйки очите си за последен път. - Не умирай, Учиха! НЕ МОЖЕШ ДА МИ ГО ПРИЧИНИШ!- Това момиче...Толкова е досадно.
Сасуке се събуди в непознато легло и в непозната стая. Огледа се наоколо. Всичко беше бяло. Опита се да се изправи, за да види нещо повече, но го заболя и падна отново назад.
Сакура Харуно, капитан на АНБУ, отбор 3, стоеше на пръсти на един клон. Тя беше на около 15 метра от земята, но това изглежда не я притесняваше. На пръв поглед, би било трудно да се сетиш, че тази закоравяла куноичи, преди време е била наивно малко момиче
Денят беше един от най- горещите за това лято и повечето хора, живеещи в спокойните улици, да, онези с градинките с райграс и цветя, дървените огради и белите, спретнати, двуетажни къщички с бели пердетапо прозорците, се бяха прибрали в домовете си.
- Нарутоооо ставай ще закъснееш за училище!!! - Добре мамо ставаммм!!!! Да, това беше един обикновен ден в който трябваше да ставам за ...
Учиха Итачи, бивш АНБУ от Коноха, сега елитен убиец, кръстосваше прашните горски пътища на Речната страна без посока. Всички го смятаха за мъртъв след битката му със Саске, но него това не го интересуваше. Беше се отдал на пътешестване...
Здравейте казвам се Сакура Учиха. На 17 съм и имам двама братя Саске Учиха и Итачи Учиха. Аз имам дълга до кръста розова коса и диамантено зелени очи...
Момичето закрачи с възможно най-бавно темпо към затвора на Коноха, заглеждайки се нарочно във всяка витрина на магазините, които подминаваше. Когато все пак стигна до проклетото място, влезе прeдпазливо през масивната метална врата, която изскърца и..
Няма връзка с Интернет.
Моля, свържете се към мобилна мрежа, за да използвате портала.
Презареди ⤾