Всичко започна, когато станах свидетел на нещо, което по принцип не би трябвало да съществува, даже все още не мога да си го обясня, но от тогава живота ми се преобърна и вместо да бъда обикновено момиче аз изживявам най-големия си кошмар.
Свят в който мястото ти в обществото зависи от твоят интелект. Ако с нисък интелект (1-49) си мразен и презиран. Ако си с висок(51-100) си обичан и специален. Ако си по средата (50) което е изключително рядко си приет от двете страни.
Това е една история...една специална история оцветена в приятелство и предателство, в смях и сълзи, в щастие и тъга...в синьо и червено...
Историята се разказва за случайната среща на две деца и едно куче, които нямат никаква представа какво ги чака, как ще се развие приятелството им и приключенията които им предстоят.
Наскоро гледах отново филма " Облакa Атлас" поради някаква причина се отключи тази история.
Сабуро-сан попада под руски плен в края на Втората световна война
Повече от 300 години живях в тайна. Криейки се в сянките, сама в този свят. Досега...АЗ съм вампир. А това е моята история. Не трябваше да се вращам вкъщи (т.е. в градът в който живеех). Знам каква е опасността. Но нямам избор. Трябваше да я спра...
Нямам представа какво е миналото ми. Не знам нищо за семейството си, за живота си, за себе си. Знам само, че нещо в мен ми казва, че се познаваме. Същото нещо ми нашепва всяка минута, че не заслужавам да бъда обичана.
Останала част от пътя премина еднакво: аз си слушах музика и му се усмихвах, а той ме гледаше преценяващо. Очите му бяха дълбоки и невероятно красиви. Белега на челото му едва се виждаше...
Сутринта бавно избута нощта и яркото слънце се показа иззад хоризонта, лъчите му влязоха през открехнатия прозорец и напълниха стаята на момичето със светлина. Червените къдрици разпилени по възглавницата проблясваха леко.
Сакура се събуди с писък. Този сън я измъчваше от деня, в който Саске си тръгна. А това беше преди 3 години. Нямаше нощ, в която да не сънува толкова мечтаното от нея лице. Тези нежни ръце, които толкова желаеше до себе си. Очите му- дълбоки и черни...
Тази година зимата настъпи по-рано в страната на светлината. Върху земята вече се стелеше дебела снежна покривка и хълмовете, попоринцип открояващи се със зеления си цвят, едва се различаваха от сивото декемврийско небе. Пътищата бяха почти непроходими...
Няма връзка с Интернет.
Моля, свържете се към мобилна мрежа, за да използвате портала.
Презареди ⤾