Глава 3Отново в Ада

Сакура паркира колата си пред огромна порта, която беше изрисувана в пламъци. Наистина създаваше впечатление, че ще влезнеш в Ада. Тя погледна Саске и му каза:
- Това не е нищо. Слез и ще те разведа набързо. И без това другите ще пристигнат след около час.- тя му се усмихна мило, но в очите й не се четеше радост.
- Сигурна ли си, че искаш да влезнеш?! Ако не искаш ще изчакаме тук. Не ми пречи.- Саске не знаеше какво точно се е случило, но беше сигурен че е нещо лошо. Сакура не знаеше защо, но в перисъствието на чернокоското се чувстваше в безопастност, сякаш нищо и никой не можеше да я нарани. Тя облегна главата си назад и затвори очи. В същия момент в съзнанието й изплува онзи момент. Тя не отвори очи, но Саске видя как от крайчеца на окото й падат сълзи. Той я погледна учудено. Побутна я леко, но тя отново не отвори очите си. Извика името й но и така тя не се събуди. Саске се притесни и се обади на Неджи.
- Неджи, Къде си?!!- почти му изкрещя той.
- След около половин час ще сме при вас...какво има ?Нещо не е наред ли?!-чу се разтревоженият глас на дългокоското.
- Ами...Сакура...сякаш изпадна в транс. От очите й се стичат сълзи...опитах да я събудя, но нищо не помага!!!-Саске беше не по-малко притеснен от приятеля си.
- Не отново...Саске слушай ме внимателно...Изкарай Сакура от колата и я сложи да легне на тревата. Кода за свърталището е : 7.77.777Ада е при теб7.77.777.Прегърни я нежно и й говори като на малко дете. Ако и така не стане изпей песента, която чу преди седмица на онзи диск. По-бързо не трябва да остава така дълго!!!- след това Саске чу само как двигателя на колата изръмжа, защото Неджи ускори. Чернокоското слезна от колата и изкара внимателно Сакура, постави я да легне върху тревата и въведе бързо кода. Вратата се отвори. Той вдигна розовокоската и я понесе като булка към хола на имението. Влезна в хола и седна на дивана. Изпълни инструкциите на Неджи, но тя така и не се събуди. Изпя песнта няколко пъти, но пак не се получи. Колкото и странно да звучеше Саске се беше влюбил в Сакура още откакто Неджи му разказваше за своята малка ,,сестричка”, въпреки че никога не му беше казвал как изглежда. Саске искаше да я опознае...да станат приятели или нещо повече... Той постави розовокоската да легне. Сложи ръка на врата й, за да намери пулс. И когато не намери такъв той се изплаши. Разтресе я силно и изтри сълзите, които продължаваха да мокрят красивото й лице. Наведе глава и я постави върху сърцето й. От очите му се стече една сълза, сълза паднала заради една неродена любов. В същия момент той усети сърцето й да бие. Тя беше жива, макар че сърцето й биеше толкова леко, но все пак биеше. Той я разтресе отново и извика името й. Изведнъж тя вкопчи ръцете си в ризата му и си отвори очите:
- Онеее-чан-момичето изкрещя, а от очите и се стичаха все още изпепеляващи сълзи. Тя стисна още по-силно ризата му и се сгуши в него. Така както малко изплашено момиче се крие при баща си. За млакото време през което Саске видя очите й, той установи че живота й не е бил никак лек. В очите й се четеше ужас, мъка, тъга и много вина. Какво беше станало та да промени дотолкова малкатата ,,сестричка” на Неджи, защото в описанията тя имаше железен характер, а сега...Саске се отърси от мислите си и прегърна розовокоската. Тя продължаваше да хлипа така доста време. След около десет минути изсвириха спирачките на няколко автомобила. В стаята връхлетя първо Шикамару и изгледа на кръв Саске. Той му изкрещя:
- Не можеш едно момиче да опазиш...знаех си че не е добра идеа да идваме тук!!!- той беше толкова ядосан, че ако не беше Сакура която да защитава тялото на Саске...Само мравките щяха да могат да се нахранят с него. Точно когато Шикамару щеше да залее чернокоското с нова вълна от обиди Сакура избърса сълзите си и промърмори.:
- Бл...благодаря Саске- след което го прегърна отново. Изправи се и отиде до кипящия си приятел. Погледа на момичето се смени от мил на...не чак толкова добър.:
- Нара Шикамару...слушай ме внимателно-когато каза това тя опря пръст в гърдите му-Престани да обвиняваш другите. Не те са виновни. Да си се замислил че ако не беше той сега аз щях да съм...-мързеливеца разбра, че сега не му е времето за скандали и бързо отклони темата.:
- Хей, папагал благодаря, че пази момичето ми!!!- той се постара да подчертае, че Сакура е негово момиче. Саске си отвори устата, за да каже някои не много прилични думи по адрес на Шикамару и цялото му семейство и по-специално майка му. Когато беше прекъснат от Неджи:
- Стига сте се джавкали!!! Дойдохме тук за да можем да се опознаем и да се забавляваме. Сез добре ли си?!-попита той загрижено Сакура.
- Сез...отдавна никой не ми беше казвал така...-момичето се усмихна тъжно. В стаята влезна и Наруто, който изглеждаше доста притеснен...
- Добе, къде е тоалетната?!?!?!-обърна се той към Неджи, подскачайки от единия си крак на другия. Наруто почака няколко секунди и след като не получи отговор реши да отвори първата врата, която му се изпречи. Той завъртя дръшката, но не беше преценил добре силата си и ключалката се счупи. Топката се търкулна и се спря в краката на розовокоската. Саске и Тен Тен погледнаха укорително към Наруто. Старите панти на вратата изскърцаха и тя започна бавно да се отваря. Сакура не помръдна от мястото си. За разлика от Шикамару, който веднага взе топката и още преди врата да се е отворила, разкривайки тайната, я постави на мястото й. Затвори вратата подсигурявайки се, че ще си остане затворена. След това се обърна и видя недоумението в погледа на новобранците. Погледна към Сакура, която стоеше на същото място с празен поглед. Той реши, че неговата малка принцеса е преживяла твърде много и е време да се прибира. Точно, когато Тен Тен щеше да попита каква е тази тайнственост телефона на розовокоската позвъня и я изкара от мислите й. Тя вдигна телефона си и с нежелание отговори на обаждането:
- Кажете госпожо Харуно!....Не отново....Колко пъти съм ви казвала да не докосвате любимците ми?!?!...Идвам- розовокоската затвори телефона и погледна към братята си. те само кимнаха и я последваха, зарязвайки новобранците. Тен Тен се обади:
- Неджи къде отиваш?! Може ли и аз да дойда?!- Розовокоската рязко спря и се обърна към Неджи:
- Ний кажи на държанката си да не си вре носа където не й е работатa. A и новобранците...ако искате елате, но внимавайте.- каза розовокоската на Неджи, но след това реши че това не е нейн проблем и тръгна напред. Качи се в колата си, последвана от Саске. Който пътуваше с нея, тъй като Тен Тен не беше при Неджи и взе неговата. Той си сложи колана и погледна към розовокоската до него.:
- Къде отиваме?!-попита любопитно той.
- Имаш ли домашни любимци Саске-кън?- отговори му с въпрос момичето.
- Ами да имам три санбернара в имението, днес сутринта ги докараха от предишното ми къща...Та къде ще ходим?- отговори й той отново любопитствайки, нещо което не беше присъщо за него.
- Сега ти ще се запознаеш с моите любимци- каза розовокоската подсмихвайки се самодоволно. Чернокоското реши да не задава повече въпроси и потъна в размисли, над това какви са животните й. След около половин час момичето наби рязко спирачки и спря точно пред една огромна бяла ограда. Пред имението, което беше построено в римски стил се извисяваха три черешови дървета на еднакво разстояние едно от друго. Устните на Саске леко се отвориха. Въпреки, че беше свикнал на лукс и величие от малък това го стресна. Той си мислеше, че неговото имение било прекрасно. Тя го подкани да слезне от колата и я остави в ръцете на Карита-икономът им. След като влезнаха в задния двор на розовокоската, стигнаха до преграда. Тя проговори:
- Остани тук... За твое добро е!- след което се подсмихна леко и извика:
- Чезаре, Хару, Ширука, Мизу, Сузуми!- Саске си помисли какво толкова има, че да го кара да остане тук. След това розовокоската прескочи оградата и върху нея се нахвърли един санбернар.
- Сузуми по-спокойно момиче...Спокойно! Хайде изправи се!- след като кучето облиза лицето на стопанката се изправи и отстъпи на следващия кандидат. Саске гладаше с леко ококорени очи как върху розовокоската се нахвърля бял вълк. Тя го прегърна и го погали все едно е пале, говорейки му:
- Мизу ти си добър, сега иди и се запознай с новия ми приятел...Добро момче!- Саске се чудеше какви ли ще са другите й животни. Той реши, че вече е безопастно и понечи да прескочи оградата, когато към него с бавна крачка се приближиха два хищника. Той замръзна на място, скован от страх. Сакура се засмя и извика:
- Чезаре!!!Хару!!!Оставете го намира! Хайде елате тук!Веднага- след като розовокоската изкрещя това тя се доближи до тях и ги погледна укорително. Тя погали чернокоското все едно е куче и го гушна, показвайки им че не е враг. Чезаре обиколи момчето душейки го, след което му скочи на гърба поваляйки го на земята. Лъвът сключи лапи и постави главата си върху тях. Сакура се засмя, едновременно на стресираното изражение на Саске и на реакцията на Хару, който се държеше доста странно.
- Харесва те, щом легна върху теб. Досега го е правил само с мен и....Само с мен- каза розовокоската леко учудвайки се. Лъвът се изправи, когато излезна и последния ,,любимец” на розовокоската. Сибирският тигър се увъртя около Саске помириса го и се изправи на задните си лапи. Момчето си мислеше, че вече е пътник, Сакура също защото Ширука замахна с лапа над глават му. Но вместо да го удари, тя сякаш го прегърна. Облиза му лицето, а чернокоското се засмя леко. След това тя го бутна на земята и продължи да ближе лицето му. Изведнъж се чу шум. Животните наостриха уши. Чезаре се изправи и изрева силно. Хару изръмжа, последван от родственицата си Ширука. Мизу започна да вие, а Сузуми се разлая недоволно. Сакура разбра какво става. Те правеха така само когато усетят или госпожа Харуно или Тамара. Розовоката плясна с ръце няколко пъти и животните се усмириха. Тя им посочи големия хангар в края на заграждението и те тихо, но с доста недоволство се прибраха. Пое си дълбоко въздух и издиша звучно. Мразеше тази жена. Чу се тропот от токчета. След няколко секунди пред двамата тийнейджъри се изправи висока метър и осемдесет жена, на около четиредесет години. Със стройна фигура и прекрасно лице. Перфектна отвън, но не и отвътре. Сакура подбели очи и поздрави жената:
- Добър ден, госпожо Харуно!- розовоокоската щеше да припадне от толкова много маниери и изисканост.
- Добър да е госпожице Сакура. Събери си малко краката не е прилично момиче да стои в такава позиция.-след тези думи тя хвърли надменен поглед на момичето, а Саске се засмя на коментара й. Жената продължи:
- Виждам, че си довела млад господин, би ли ме запознала с приятеля си?- попита, някак заповеднически тя. На Сакура й идеше да се гръмне и да й изкрещи нещо от вида на ,,Запознай се сама да не си няма?!”, но реши да запази добрия тон и си пое дълбоко въздух. Точно преди да кажа нещо, беше прекъсната от чернокоското:
- Учиха Саске, приятно ми е да се запознаем госпожо Харуно!- усмихна се мило той и целуна ръката на червенокоската.
- Ооо, Учиха Фугаку Саске! За мен е чест да ви познавам. Предайте на баща ви много поздрави от мен. А сега аз трябва да тръгвам, госпожице Харуно баща ви ми каза да ви предам едно писмо. Оставих го на Карита. Извинете ме!- дамата се обърна и се върна оттам откъдето дойде. Розовокоската плясна с ръце и животните мигом се върнаха при нея. Саске се чудеше защо майка и дъщеря си говорят така. Точно преди да каже нещо розовокоската заговори.:
- Ейнджъл Харуно. Не ми е истинска майка. Мразя я. Тя и нейните ,,маниери” ме побъркват! Мразя я!- когато Сакура изкрещя последното Мизу изръмжа с нея. Саске все още мислеше розовокоската за странна, но сега вече дори за по-странна от преди. Тя погали всичките си любимци и точно, когато Саске щеше да си тръгва, Чезаре започна да реве. Рев, който показваше ярозт, омраза,гняв,ненавист,злоба,намерение за убойство. Сакура се стресна. Той никога не бе правил така досега. Тогава се чу гласа на Неджи:
- Чезаре стига си ревал, не е края на света!-но след като видя погледа на лъвът дългокоското се скова на място. Лъвът прескочи оградата и бутна сългокоското на земята. Тен Тен се изпищя. Въпреки, че сега беше скарана с Неджи, тя все още беше влюбена в него. Лъвът уголи зъби над дългокоското, а през това време дойоха Сай и Шикамару. Шикамару изсвири и изкрещя:
- Чезаре!Ела тук!- но лъвът не даде знак, че ще изпълни командата. Сакура отиде до животното и започна да го гали. Той я погледна, тя също. Сякаш те двамата си говореха. Сай се подсмихна, той знаеше какво прави розовокоската и вярваше на способностите й. Лъвът изръмжа и се обърна към Неджи. Сакура го погали отново и заговори:
- Няма нужда да го правиш Чезаре, той вече не може да ме нарани. Ние не сме като него. Недей...Хайде сега иправи се и се успокой!- Паника беше обвзела тялото на Тен Тен. Тя не можеше да остави живота на Неджи в ръцете на непозната. Посегна към джоба си и изкара един нож от там. Металът просветна заради слънцето. Това привлече вниманието на Чезаре. Той се изправи и погледна към нея. Сай веднага проследи погледа на приятелчето си и изтръпна. Тя да не беше луда!?Как можеше да покаже нож пред лъв...било то опитомен или не...Сай се затича към нея и изтръгна ножа от ръцете й. Той й се разкрещя:
- Никога не показвай оръжие пред Чезаре!!!Никога!- Неджи се иправи и изтупа дрехите си. Сакура повика поименно лъвът, но той не дойде. Все още се взираше в кестенявото момиче и не отделяше погледа си от нея. Саске повика леко лъвът:
- Чезаре! Ела тук!- лъвът се обърна и погледна към чернокоското. След това се затича към него и го повали на земята, повтаряйки сцената отпреди малко. Лъвът отново се беше излегнал на гърба на чернокоското, правейки дишането му затруднено. Тен Тен все още трепереше, когато видя как Неджи отива до розовокоската и се опитва да я прегрърне.
- Не Неджи. По-добре отиди при курвата си и я успокой.- каза розовокоската с равен тон. Неджи се обърна към приятелката си и видя погледа й. Тя беше наранена. Той пак беше сгрешил. Трябваше ли да й каже истината от самото начало...сигурно...щеше да е по-добре за нея. Но той отново беше егоизтично копеле, което мисли само за себе си и никой друг. Той отново я беше наранил, отново беше разбил сърцето й. Трябваше да й каже цялата истина. Но дали не е твърде късно?!


Ще прости ли Тен Тен на Неджи, след като разбере за миналото му... Ще разберете в следващите глави...