Глава 2Спомените оживяват.

Momma never told me how to love
Daddy never told me how to feel
Momma never told me how to touch
Daddy never showed me how to heal
Momma never set a good example
Daddy never held mommas hand
Momma found everything hard to handle
Daddy never stood up like a man
I've walked alone, broken, emotionally frozen
Getting it on, getting it wrong.


-Мамка ти дее*а шибания телефон...кво искаш от мен бе.-Сакура стана от леглото и се спъна в спящия Шикамару. Тази мелодия беше само на непознати номера и на родителите й. Тя погледна и видя, че е скрит номер.
- Харуно Сакура на телефона...- от другата страна не се чу нищо. След кратко мълчание Сакура каза:
- Темари, ще те убия, ако отново си правиш безвкусни шегички-закани се момичето, а от другата страна й затвориха. Сакура се намръщи леко и погледна часовника, беше шест и половина и трябваше да събуди двамата мързеливци. Тя се позамисли и след малко на лицето й се появи злокобна усмивка. Тя отиде до килера, взе една кофа и я напълни с ледена вода. След това влезна на пръсти в стаята и се надвеси над двете момчета. Подсмихна се самодоволно и точно преди да полее с вода Шикамару алармата на телефона й звънна.,,Подяволите...мамка му”-мислеше си тя, чудейки се къде да скрие кофата.:
- Дори не си го помисляй-отряза я Сай- Няма да ме залееш отново.
- Кой да ви залива..аз, това е мръсна долна лъжа!-оправада се тя.
- По-добре да започваме да се оправяме прекъсна ги Шикамару- Или искаш да отидеш на училище в този вид-продължи той сочейки я. Момичето се огледа и рзбра, че наистина има спешна нужда от нови дрехи и грим. Тя излезна от саята и преди да затвори вратата каза:
- Отивам да се оправя. Вашите дрехи са на най-горния рафт в гардероба.- Момчетата си взеха по един душ и се преолякоха. Шикамару излезна от стаята, за да попита Сакура, къде има четка или гребен за коса. Когато влезна в гардеробната й я завари свлечена на пода, стискаща окървавени дрехи. Шикамару първо се шокира, но след това в очите му се прочете съжаление и болка.
- Миличка, хайде да тръгваме... иначе ще закъснеем-каза той с глас пълен с топлота, обич и нежност.- айде остави тези дрехи и да те облечем. Нима си забравилиа за това, че трябва да пребиеш Карин и Кин?!- очите на розовокоската светнаха веднага и тя се изправи. Шикамару определено я познаваше добре. Докато момичето се обличаше, той взе окървавенит дрехи и ги скри в един шкаф. Обърна се към нея и попита, така сякаш нищо не се е случило:
- Миличка дай ми един гребен.- Момичето го изгледа с насмешка след което му подаде гребена, казвайки:
- Наистина имаш нижда от него-изкиска се леко и си облече туниката. След това си сложи черния клин с дънкова пола. Поогледа се малко, търсейки нещо. Шикамару забеляза това:
- Точно до комплекта със спирали- Тя се обърна и веднага го сграбчи. Натисна няколко копчета на дистанционното и една от стените на гардеробната се обърна. След това няколко рафта излезнаха напред. На тях бяха наредени около 500 чифта скъпи обувки. Момичето се позамисли за малко и натисна още едно копче. Тогава всички от рафтовете се прибраха, с изключение на лилавата гама ботуши и боти. Момичето си избра лилави боти на около десет сантиметрово токче. Обу ги и се запъти към огледалото. Шикамару реши да се изнася, но Сакура го спря.:
- Искам да си поговорим- по тона й той разбра, че ще се отнася за миналата вечер.
- За какво?- розовокоската го изгледа с поглед от типа на ,,отлично знаеш за какво”. Той само кимна и се заслуша в думите на приятелката си.:
- Чудя се какво ли прави ТОЙ. Дали някога изобщо ще го видим отново?!- момичето говореше спокойно и се гримираше. Ако Шикамару не я познаваше добре и знаеше че тя е царицата на хладнокръвието, щеше да си помисли че изобщо не й пука.
- Знаеш, че той никога няма да се върне тук...навява му твърде много спомени. А и твоето присъствие усложнява нещата.- Шикамару съжали за последните си думи.
- Моето присъствие...хъх...отново аз- момичето се израви и удари с ръка по тоалетката. – На него му било трудно... А АЗ КАК МИСЛИШ СЕ ЧУВСТВАМ?!!!А?!?!?! След като всеки път гогато се погледна в огледалото виждам нея... на мен да не би да ми е лесно?!?!?- момичето усети, че показва твърде много емоции и си стисна очите. След като ги отвори тя излезна от стаята и каза на шокираното момче.:
- Размърдай се или ще закъснеем!- Когато слезнаха на паркинга, там гги чакаше Сай, който сваляше една от прислужниците. Розовокоската подбели очи и каза:
- Да тръгваме, мачо!- Сай се обърна и каза:
- Ослепителна както винаги- направи й заслужен комплимент. Розовокоската беше отметнала бретона си натрани, останалата част от косата и беше вързана на две опашки. Върху лилавата й туника сякаш бяха размазани топчета с боя. Синята й мини дънковапола, подчертаваше дългите й стегнати крака. Беше с черен клин и лилави боти на които имаше синя верижка с червено топче на нея. На едната си ръка имаше мрежеста ръкавица до лакътя, а върху китката й черна кожена ръкавица без пръсти, с две ромбовидни дупчици върху кокалчетата. На другата й ръка имаше множество разноцветно гривни, които заемаха около десетина сантиметра от нея. Обеците й бяха две точета, пълни с боя, и при всяко нейно движение сменяха цвета си. Тя се запъти към колата си и телефона й звънна. Очите й леко се разшириха, когато на на дисплея се изписа Тсунаде. Тя веднага вдигана.:
- Да Тсунаде-сама...защо...това обяснава нещата...в колко....разбрано...ще се постарая...да ще ги доведа...благодаря ви.- тя се обърна към приятелите си и каза:
- Е май ще се помотаем малко трябва да сме в училище чак в десет. Тсунаде имала някаква работа и не можела да остави училището на Джирая.-усмивката на розовокоската беше заслепяваща. Жалко, че бързо изчезна.:
- Амм... миличка...сега е десет без пет- каза Шикамару и след това си запуши ушите.
- Какво каза... КАК ТАКА Е ДЕСЕТ!?!?!?!?!-чернокоското махна ръцете от ушите си и промърмори:
- Сутринта не си видяла правилно може би.- след това момичето само изръмжа леко и взе от таблото ключовете за колата си. Момчетата направиха същото. Първи в колата си се качи Сай. Той притежаваше черно Lamborgini и много се гордееше с това. След него беше Шикамару, който пък притежаваше лъскав червен кабриолет. Последна до колата си стигна Сакура. Тя отвори вратата си и изобщо не беше притеснена, за това че момчетата вече бяха извън гаража на път за училище. Тя само се подсмихна и натисна газта. Сакура се гордееше с притежанието на Bugatti Veyron( за тези кото не знаят това е най-бързо ускоряващата кола в света 0-100км за 2,5 сек стойността й възлиза на над един млн долара...., поръчана специално за нея кърваво червена с черни пламъци. Ако някой погледне колата би си казал, че момче е притежателят й но ще сгреши. Тя излетя от гаража на имението си и когато премина през имението Хюга и Учиха, погледът й за част от секундата попадна върху фигура на дългокосо момче. Тя реши, че й се превижда и не обърна внимание след няколко секунди беше настигнала приятелите си и ги подмина. Посредата на пътя тя спря, за да ги изчака. След няколко минути преминаха три коли, които тя не разпозна. Няколко секунди след тях се появиха нейните момчета и тя отново натисна здраво газта. Настигна трите коли отпреди малко и в едната видя сладко чернокосо момче. Тя го изпревари и ускори още повече. След няколко минути видя табелата на града и точно до нея друга с надпис: Частно Училище Коноха”. Момичето рязко зави и щом стина училищния паркинг изобщо не промени скоростта. Паркира във VIP зоната. Остана в колата докато не пристигнаха момчетата. Тя пооправи грима си и взе чантата, която беше в комплект с туниката и излезна в колата. В същия момент Саске слизаше от колата си. Той погледна към нея предизвикателно, а в отговор тя се усмихна палаво. Саске прехапа леко долната си устна и й намигна. Сакура си облиза долната устна и го погледна още по-предизвикателно, докато минаваше покрай него и се гушна в Сай. Ролята й отново започваше. Тя мина през целия паркинг, обирайки всички мъжки погледи и печелейки много злобни изказвания от момичета. Беше се запътила към едно определено момиче. Когато розовокоската стигна до волейболния салон тя се усмихна лукаво. Сега щеше да си го изкара върху нещо, или по-точно някого. Докато Сакура чакаше жертвата си Неджи и приятелите му пристигнаха. Той паркира колата си точно до тази на розовокоската. След като излезе от автомобила настана гробна тишина. След няколко секунди започнаха шушукания:
- Това е Хюга Неджи;
- Той се завърна!
- Възможно ли е наистина да се е върнал!
-По-добре да не го беше пеавил;
- Да Сакура-сама няма да го понесе...
- Нима е толкова нагъл да дойде сега?!- След него от колата слезна и Тен Тен. Неджи я прегърна, казвайки й да не се притеснява и да игнорира всичко и всички.:
- Нима е заменил Тамара-сама с нея
- Как смее да води курвата си тук:
- Стига вече... ДОСТАТЪЧНО- чу се гласа на Темари.- Махайте се...ВСИЧКИ- шушуканията моментално спряха и всички изчезнаха на някъде. Момичето беше бегло запознатo със ситуацията. Тя се доближи до дългокоското и му подаде ръката си:
- Ти трябва да си Хюга Неджи. Аз съм Сабаку Но Темари, приятно ми е да се запознаем- усмихна му се мило. Той пое ръката й и каза:
- И на мен ми е приатно да се запознаем Темари. Но откъде ми знаеш името?!-попита леко учудено той.:
- Сега това не е от значение, важното е че знам какво искаш и ще ти кажа къде ще я намериш.- след тези думи тя се обърна и им даде знак да я последват. През главата на Тен Тен преминаваха много мисли ,, Коя за Бога е тази Тамара или Сакура...какво общо има Неджи-кън с тях. Нима се е изместил заради тях. И защо подяволите иска да се срещне с тях!!!” Неджи видя изражението на приятелката си и на приятелите си. Той заговори спокойно:
- Няма нищо лошо в това да ме ревнуваш миличка, но поне не го показвай чак толкова-подметна й той след което тя се изчерви. :
- Оле, Неджи, dobe ако знаете кво парче видях на паркинга...-перверзна усмивка озари лицето на Саске. След, което последва удър от страна на момичето.
- Добре де извинявам се-промърмори момчето.
- Да бе, добе, и аз я видях...оная със розовата коса и зелените очи!-отговори му Наруто. В същия момент лицето на Неджи смени физиономията си. Той стана отново тъжен. Неусетно те стигнаха до салона и в момента в който влезнаха, Карин и Кин пристигнаха. Темари направи знак на Неджи и останалите да пазят тишина. Започваше се новата битка
- Ооо, розовия пудел кво правиш?!-попита я Карин.
- Нищо петел нещастен, готвя се да те пребия!-отвърна съвсем спокойно розовокоската.
- Я си мери приказките фламинго такова-пресече я Кин и застана пред Карин.
- Аз да си меря приказките....малеее нещо се бъркаш курво!- В гласа на Сакура не се четеше емоция. Точно когато Кин щеше да каже нещо, червенокоската нападна розовокоската и се опита да я зашлеви.
- Хн... –промърмори Сакура и заби дясно круше на очилатката, след което тя се строполи на земята. Сакура я повдигна за косата и я опря в стената. Вдигна й брадичката й каза през зъби:
- Знай си мястото, ЧЕРВЕЙ!!!- след което я ритна в корема. Карин изкашля малко кръв. Точно когато Сай и Шикамару щаха да спрат Сакура, от това да я удари пак се чу:
- Сакура- момичето се обърна по посока на гласа. Този до болка познат глас, искаше й се да не е права, но уви беше. Очите й леко се разшириха при вида на Неджи. Тя пусна Карин и се обърна към него. В салона цареше мъртвешка тишина. Никой не смееше да каже нещо. Розовокоската си затвори очите за момент и след като ги отвори, в тях се четеше ненавист, ярост, гняв, злоба, болка и тъга. Зеницата й беше станала много малка и почти не се виждаше, сякаш беше ослепяла. Тя закрачи уверено към Неджи и когато стигна до него...Вдигна дясната си ръка и му зашлеви звучен шамар. Прокънтя ехото от удъра. Сакура седеше пред него и се взираше в очите му, а той от своя страна беше поставил ръка на бузата си и също я гледаше. Сай и Шикамару отидоха при тях. Но никой от четиримата не смееше да прекъсне тишината. След около минута Шикамару промърмори през зъби:
- Как смееш... как смееш да се връщаш...след постъпката си...КАК?!?!?!?!?!- В очите му се четяха не по-различни емоции от тези на Сакура. Той стискаше ръцете си в юмрук, стискаше толкова силно, че от кожата му започваха да капят капчици кръв. Сай едва сега отвори очите си и погледна Неджи:
- Предател...не те ли е срам...не изпитваш ли поне малко вина?!?!? Как може да ни изоставиш нещастник...- той беше прекъснат от розовокоската, която със спокоен тон каза:
- Достатъчно!!! Да се махаме от тук!!!- Момичето обърна гръб и хвана двамата си приятели за ръцете.- Няма да се унижаваме, заради същества по-долни и от боклуци!- тя направи няколко крачки, но беше спряна от думите на Тен Тен:
- За каква се мислиш, кучко, как можеш да обиждаш така моя Неджи!!! Ти няма ли да се защитиш?!?!- Неджи само поклати отрицателно глава. Приятелката му си отвори устата, за да каже нещо но беше спряна от гласа на Сакура.:
- Коя съм аз ли?! Ха, очевидно ти си тази която не го познава. Да ти кажа ли коя съм аз?! Не щом боклукът не ти е казал, не съм аз тази от която да научиш-след което розовокоската се обърна отново към тях, чакайки отговор от някой. А той не закъсня:
- Сакура...аз...съжалявам....съжалявам, че ви изоставих...но просто не можех да понеса болката да те виждам всеки ден и- той беше грубо прекъснат от момичето:
- Него го боляло....А МЕН МЕН НЕ МЕ ЛИ БОЛИ, ЧЕ Я ВИЖДАМ ВСЕКИ ДЕН ?!?!? А МАЙ НЕЩО МЛЪКНА...НЯКОГА ПОСТАВЯЛ ЛИ СИ СЕ НА МОЕ МЯСТО ?!?!?НЕ НАЛИ?!?! ЕГОИСТИЧЕН КАКТО ВИНАГИ!!!!-Розовокоската щеше да продължи да го убижда, но беше прекъсната отново от Тен Тен:
- Неджи каж- тогава гаджето й я погледна със сълзи в очите и каза:
- Не се намесвай, не те засяга!!! Това е между мен, Сакура, Шикамару, Сай и- той спря сякаш нещо заседна в гърлото му.
- Кажи го Неджи...Кажи го... Кажи името на любимата си ПОДЯВОЛИТЕ...- розовокоската му постави капан, който той не успя да избегне.
- Тамара- Тен Тен усети как нещо я прободе в сърцето.
- Миличка стига си се занимавала с този предател. Няма смисъл да си губиш времето. Той направи своя избор преди време- подкани я Шикамару.
- Да направих грешка...не трябваше да ви зарязвам в такъв момент...не трябваше да те оставям черешке...направих грешка, за която съжалявах през всичките тези дни....но нямам ли и аз право на втори шанс?! Моля ви простете ми... Сакура моля те...прости- при последните думи той беше паднал на колене пред розовокоската и една сълза се търкулна по мраморната му кожа. При вида му сърцето на розовокоската се разтопи. Непробиваемият лед се пропука. Той я гледаше в очите и в тях тя можеше да види огромната болка. Зениците й се разшириха и зрението й се замъгли. Сълза след сълза закапаха по лицето й. Тя приклекна и обгърна лицето на дългокоското с ръцете си. След това го повдигна. Те продължаваха да се гледат в очите. Тя избърса сълзата му и каза през сълзи:
- Неджи-ний- след което Неджи я прегърна и я целуна по главата. Шикамару и Сай гледаха как тя отново може да чувства. Е явно и те трябваше да му простят. Сакура и Неджи стояха в тази прегръдка доста време, докато не се чу злобното кискане на Карин:
- Кой е малкият ти приятел фламинго?!- тъй като тя все още беше на земята и не можеше да види лицето му не разбра кой е той. Неджи пусна Сакура и избърса сълзите й с ръка. Розовокоската се обърна към кокошката със самодоволна усмивка. Иззад нея се показа Неджи и тогава усмивката на червенокоската замръзна.:
- Здравей, парцал! Доста време мина от както те видях за последно Карин!!!- Кин се обади веднага.
- Хей не й говори така знаеш ли коя е тя?!-Карин се поизправи малко.
- Да отлично знам коя е тя...курва номер едно на Киото...не съм ли прав Хируна!?-Кин се изплаши, откъде той знаеше фамилията й. Карин продума с горчива усмивка.
- ,,Черните ангели” се събраха...- Кин разбираше толкова какво говори приятелката й колкото разбираха и Темари, Тен Тен, Саске и Наруто.Тя отново започна да се заяжда:
- За кой се мислиш бе нещастник?! Няма да ти позволя да й говориш така!!!- след което той каза съвсем спокойно.:
- Ти все още не си рзбрала кой съм...явно си доста задръстена... Хюга Неджи говори ли ти нещо, слуга!?!?- Дългокоската загуби и ума и дума при споменаването на името му. Ето от къде знаеше фамилията й, той беше един от господарите й. Кин отстъпи назад, хвана приятелката си и двете се изнесоха от салона. След няколко се кунди се чу училищния звънец. Черните ангели се спогледаха и казаха едновременно:
- ДА- другите присъстващи се почувстваха излишни и решиха да се прибират по класните стаи, но Неджи ги спря.:
- Вие идвате с нас!- каза той с усмивка. Сакура го изгледа леко нацупено, но след като той й кимна тя също даде съгласието си.
- Къде?- попита Наруто.
- В ,,Ада”- каза спокойно Сакура. Но след това видя изплашените им физиономии и се усмихна весело.- Не наистина бе, така наричахме свърталището си.- След което хвана Неджи за ръката и го повлече към паркинга. Шикамару се радваше за нея. Тя отново бе истински щастлива, отново се усмихваше от сърце, нещо което не беше правили от онази катастрофа. Но дали щастието й щеше да продължи....