Глава 1Киото

-Ой, Неджи кво пак си се умислил?-попита с глуповата усмивка русокосо момче на около шестнадесет години.
- Мислих си за старите ми приятели-отговори тъжно дългокоското.
- Не мисли толкова, че ще вземе да ти се пръсне главата. А и нали се изместихме всички в старото ти училище?!- русокоското беше притеснен за приятеля си. Неджи беше такъв само по едно време на годината и това беше на 23 август. Той не разбираше защо приятелят му бе толкова нервен, неспокоен и тъжен, та нали утре щеше да се види със старите си приятели.
- Неджи-кън стига си мислил толкова, да тръгваме или ще си изпуснем полета!-нахока ги кестеняво момиче, вързано на две кокчета.- Къде е онзи флиртаджия....писна ми от него.-ядоса се още повече тя.
- Флиртаджията е точно зад теб, мъжкарано!-заяде се чернокосо момче. Неджи усети накъде отиват нещата и затова побърза да ги прекъсне:
- Хайде да тръгваме трябва да минем проверка-подкани ги той. Саске и Тен Тен си обърнаха гръб, и се нацупиха, дългокоското се отчая. Те отново се държаха като петгодишни деца.
-Къде подяволите ми е спиралата-крещеше розовокосо момиче, претърсвайки всяко кътче от стаята си. Несъзнателно тя удари по гардероба и от там се стовари един кашон.... доста голям кашон. Момичето отскочи назад, но се подхлъзна на нещо и падна на дупето си- итта, това болеше-розовокоската разтриваше удареното място.
-Какво подяволите настъпах- тя погледна към крака си и каза ядосано- спиралата...
След това погледът и се отмести върху падналия кашон. Очите й леко се разшириха, изправи се и опита да стигне до него, но усети как краката й се подкосяват и се свличе на земята. Красивите и зелени очи бяха затворени, Сакура бе припаднала. След около половин час две момчета стояха пред вратата на розовокоската и си говореха:
-Не мога да повярвам, че тя отново закъсня!- каза леко ядосано чернокосо момче.
-Стига сякаш не я познаваш, сигурно пак си е загубила гримовете ще я намерим да ги тър- момчето беше отворило вратата. Той не успя да довърши изречението си. веднага се втурна към Сакура и повдигна леко главата й.
-Сакура, Сакура, САКУРА-крещеше другото момче, побутвайки я.
- Хммм...какво става...Сай престани да крещиш и не ме бутай така!-кресна му момичето.
- Розовке какво стана, защо беше в безсъзнание?!- попита я Шикамару, помагайки й да се изправи. Усмивката на лицето й изчезна и очите й се натъжиха.
- Какво стана ли...вижте зад вас-каза с горчива усмивка Сакура. Двете момчета синхронно се обърнаха, очите им се разшириха и почти излезнаха от орбитите си.
- Миличка-промълви първи Сай.
- Мислих, че вече съм се оттървала от тях-каза розовокоската още повече натъжена.
- Хей искате ли да ги разгледаме, мисля че ще е добре да си спомним какво беше истинското щастие.-той погледна въпросително розовокоската, проучвайки я.-Моля ви-след това отново я погледна и видя, че целта му беше постигната.
- Добре-кимна розовокосото момиче-нека го направим за старите времена.-каза малко по-жизнено тя. Тримата се доближиха и започнаха да ровят из кашона. Вътре бяха скрити спомените от отминалите мигове... След осем часа ровене из стари вещи тримата се бяха изморили.
- Хора останете да спите у нас и без това вече е късно и не ми се стои сама вкъщи.-каза, не по-скоро заповяда момичето.
- Ами утре трябва да сме на училище, не ми казвай че си забравила!-попита я Шикамару.
- Естествено, че не ананас такъв. Нали днес бяхме на откриването заедно. И както винаги ще сме в един клас.-отговори му тя.
- Не забелязахте ли, че беше отбелязано че утре ще пристигнат нови ученици от Киото?!-попита ги Сай.
- Не всички имаме орловия ти поглед Сай-скастри го Шикамару.
- Наистина беше така, сега си спомних!- отвърна розовокоската игнорирайки ги.
- Поправка всички без теб!-заяде се отново Сай.
- Хайде, момччета, да поръчаме нещо за ядене. Предложения?!-попита розовокоската, сменяйки бързо темата.
- Се тая-измърмори незаинтересовано Шикамару.
- Сай?-попита отново розовокоската.
- Имам идея!- каза той, като хвана ръцете на Сакура в своите и я погледна с кучешка физиономийка.
- Не отново...това е толкова проблемно-оплака се дългокоското. Няколко секунди Сай и Сакура седяха в тази позиция . Шикамару мислено броеше: 3...2...1.
- НЕЕЕЕ!!! САЙ ТИ НАРЕД ЛИ БИ ПИЧ?!Не, не ,не и пак НЕ няма да стане...Дори не си го помисляй. Ще умра от глад, но няма да го направя. Не няма...спри да ме гледаш така.-момчето стисна по-силно ръцете й и ги доближи до сърцето си, а едновременно с това очите му ставаха все повече и повече убеждаващи- не...н-н-е м-ме г-глед-д-ай т-така...н-н-ям-м-а д-д-да сссе п-п-п-олучи...- Сакура се дърпаше повече отколкото обикновено и за това Сай реши да вкара и тайното оръжие. Той навлажни още повече очите си, все едно щеше да се разплаче и прехапа леко долната си устна.
-Моля...-и пак прехапа устната си.
- Ооо, не...-промърмори Шика, но никой от присъстващите не го чу.
- До..добре-предаде се розовокоската. На лицето на Сай се изписа самодоволна усмивка. Той пусна ръцете й и я прегърна силно.
- Понякога завиждам на актьорските ти умения, нещастник-промърмори тя, оплаквайки вътрешно съдбата си.
- Да не би току що да чух комплимент?! Да се запише в архива: 15 септември 2009 година Харуно Сакура направи комплимент на Акаши( някъде бях чела че е Ookawa, ама нз как точно да го напиша на бг) Сай.- каза весело Шикамару.
- Хахаха, колко смешно-изсъска розовокоската.
- Е към кухнята- съобщи чернокоското с тон все едно води войска към фронта.
- Каква излагация-промърмори Сакура след като Сай им беше нахлупил по една шапка в комплект с престилка.
- Е да видим дали все още си толкова добра с дангото и рамена!-предизвика я Сай.
- А ти идиот такъв както винаги ще седиш отстрани!-заповяда на Шикамару.- Не искаме онзи инцидент да се повтори...нали?!
- Да това беше любимата ми вила-измърмори розовокоската.
- Не съм виновен, че заспах за няколко минути!!!-оправда се той
- Върху котлона... ВЪРХУ КОТЛОНА ШИКАМАРУ-изкрешя му Сакура.
- Бях много уморен-отново започна да увърта той. В същия момент коремът му прокъркори.
- Хайде да поръчаме нещо, защото ще умра от глад ако вие готвите-оплака се той.
- И аз съм съгласна-изказа се Сакура.
- Добре и какво ще поръчаме?!-той ги погледна в очите и сякаш в тях се въртяха пици.- Какво ли изобщо питам, очевидно ОТНОВО ще е пица.- каза недоволно Сай и набра номера.
- Обажда се Акаши Сай...обичайното...в имението Харуно...Благодаря ви-свърши с разговора и затвори. Сакура и Шикамару отговорха едновременно:
- Ще са тук до пет минути- Сай само подбели очи и въздъхна. Беше спечелил битката с розовокоската, но тя спечели войната...отново...

- Добре дошли в новия ни дом!-каза въудешевено Наруто.
- Дом...та това е замък!-ококори си очите Тен Тен, тъй като тя не беше чак толкова заможна.
- Едва ли ще си мислиш така, ако видиш имението Харуно-каза Неджи, но в последствие съжали за думите си.
- Харуно, това не бяха ли съдружниците на Учиха и Хюга-промърмори Наруто.
- Като стана въпрос не познавам никй от техния клан- замисли се Саске- А ти Неджи?-попита го чернокоското.
- Хайде, влизайте, вече минава единадесет трябва да се наспим, за да не закъснеем за училище.- смени ловко темата дългокоското, игнорирайки въпроса на Саске.
- В колко трябва да сме там?-попита с нежелание Наруто.
- Ами директора каза, че тъй като сме нови да идем към десет.-отговори му любезно Неджи, знаейки последствията.
- А в колко трябва да ставаме попринцип?-зададе отново въпрос русокосия.
- Ха... ами ...кхседемкх-опита се да го прикрие, но остана само с желанието си за това.
- МОЛЯЯЯЯЯЯЯЯ-изкрещя Наруто(тази сцена се разиграва, докато всички обикалят имението и в момента са в кухнята). Саске реши да се избазика с русокоското и вдигна един тиган над главата му. Но чернокоското не очакваше, че Наруто ще подскочи от новината. Синеокият изпадна в безсъзнание, което донякъде беше добре, поне нямаше да им се налага да му търпят нервните кризи. Но от друга страна трябваше да го заведат до стаята му на 2 етаж, а на всичкото отгоре беше и последната в коридора.,, Просто перфектно”-помисли си Саске.